Решение № 137 от 20.07.2018, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№137 20.07.2018г. гр.Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар:

Радостина Менчева като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева гражданско дело № 158 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Г.Е.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Украйна, с адрес: ***, дом 2, корп.1, кв.116, подадена чрез процесуалния му представител – адв.М.М. ***, със съдебен адрес:*** против Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „Р*, ет.2, ап.55 и 56. Сочи, се, че ищецът е собственик на апартамент в комплекс „Р*", построен в поземлен имот с идентификатор № ************, находящ се в с.Равда, община Несебър, местност „Юртлука”. Сградата в комплекса била построена в режим на етажна собственост по смисъла на ЗУЕС. Комплексът бил от затворен тип и построен в двор, в който имало обекти, предназначени за общо ползване от собствениците в комплекса- зелени площи, детска площадка за игра и басейн. Твърди псе, че от няколко години ответникът създавал проблеми във връзка с ползването на комплекса. Същият всячески пречел на някои от собствениците в етажната собственост да ползват частите в сградата и поземления имот, предназначени за общо ползване.

Ответникът бил един от съдружниците в „Шкипер" ООД, което дружество е било собственик на поземления имот, в който е построена сградата. Понастоящем К. притежавал няколко апартамента в сградата. Твърди се, че желанието на К. било еднолично да управлява комплекса и да определя размера на таксите за неговата поддръжка като самият той извършвал поддръжката и изразходвал събраните такси. На проведено на 30.11.2015 г. Общо събрание била учредена Етажната собственост и били избрани за първи път управителни органи, които били регистрирани в Община Несебър. За Председател на Управителния съвет била избрана руската гражданка Л.С.Т.. От тогава ответникът постоянно създавал проблеми и пречки за нормалната експлоатация и ползване на комплекса. В опита си да създава проблеми на останалите собственици в сградата Д.К.К. и няколко други собственици под негово ръководство провели в края на 2016г. две Общи събрания на етажните собственици, когато всички собственици отсъствали и основната част от тях не можели да присъстват, тъй като били чужденци. На 21.10.2016г. и 27.12.2016г. те провели две събрания, на които сменили членовете на управителните органи на етажната собственост. Група етажни собственици, сред които и ищецът, атакували решенията на общите събрания, по повод на които били образувани гр.д.№ 1043/2016 г. и гр.д.№ 63/2017 г. по описа на Районен съд- Несебър. Производствата приключили с влезли в сила решения, с които били отменени решенията и на двете Общи събрания. Твърди се, че след завеждането на посочените дела, Д.К.К. ограничил достъпа до общите части чрез поставяне на електронни чипове в това число на входната врата на сградата и асансьора, като посредством електронно писмо уведомил етажните собственици, че ще предостави електронните чипове на тези от тях, които били подали искови молби против решенията на общото събрание, само ако оттеглели исковете си. Ищецът твърди, че е заплатил дължимите такси за поддръжката на общите части в комплекса, включително и за асансьор. Твърди, че К. не плащал каквито и да било такси за поддръжката на комплекса, и в същото време отказвал да предостави на етажните собственици достъп до общите части в комплекса. В началото на лятото през 2017 година на ищецът било обяснено от ответника, че ще му даде достъп до асансьора и другите части за общо ползване в комплекса само, ако оттегли исковете си против решенията на общите събрания, проведени в края 2016г. По този начин ищецът бил възпрепятстван да преминава и през двора на комплекса, и да използва съоръженията в него, в това число басейна и двора. Ищецът сочи, че пристигнал в България на 18.06.2017г. и всеки ден от престоя му в комплекса молел ответника да му даде чипове за входната врата на комплекса и асансьора, но същият му отговарял, че това ще бъде сторено, ако оттегли исковете си. Вместо да се наслаждава на почивката си, ищецът се чувствал подтиснат, унизен и обиден, без да има вина за това. Въпреки, че бил пълноправен собственик в комплекса, не можел да използва пълноценно своята собственост и дори бил унижаван, психически малтретиран от ответника пред другите собственици, и злепоставен. По този начин бил поставен в неудобно положение пред другите собственици, за което ищеца се чувствал изключително разстроен, разочарован, обиден, и с накърнено достойнство. Поради посоченото поведение от страна на ответника и създалата се непоносима ситуация в комплекса, ищецът се принудил да си тръгне за Русия още на 23.06.2017г. От други собственици в комплекса разбирал, че Д.К.К. не променял поведението си и продължавал да не допуска до общите части собствениците, които били завели сочените дела, и продължавал да ги изнудва да си оттеглят исковете. Поради това ищецът не дошъл повече в собствения си апартамент в България през лятото на 2017г. По този начин бил провален летния му отпуск, което за него било голямо разочарование. Във връзка с горепосочените неправомерни действия на Д.К.К. били подавани няколко пъти сигнали до РУ- Несебър и РП- Несебър, по повод на които той бил предупреждаван с протокол по ЗМВР да не извършва незаконосъобразни действия. Ищецът счита, че са налице противоправни деяния от страна на Д.К.К. и вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с неговите деяния. Сочи се, че деянията на Д.К.К. са непозволени, тъй като са извършени в нарушение на правилото да не се вреди другиму и на определени законови разпоредби. Твърди се, че с действията си Д.К. нарушавал разпоредбата на чл.5, ал.1, точка 1, чл.6, ал.1, точка 1 и чл.40, ал.1 от ЗУЕС. С деянията си ответникът причинил на ищеца противоправно увреждане, при което последния претърпял вреда.

В резултат на изживяното, ищецът твърди, че е претърпял психически страдания, изразяващи се в чувство на неудобство, подтиснастост, дори срам. Предвид изложеното ищецът счита, че следва да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, нанесени на ищеца от ответника със сочените по- горе действия, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на предявяване на иска – 20.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът К. е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител – адв.Н.И. ***, със съдебен адрес:***, с който се оспорва предявените претенции, като неоснователни и недоказани.

Твърди, че комплекса не бил от затворен тип, тъй като имало само една сграда, която била в режим на етажна собственост и чиято поддръжка и управление се подчинявали на разпоредбите на ЗУЕС. В тази връзка всички решения по отношение управлението и поддръжането на общите части в сградата се осъществявали съобразно решенията на Общото събрание на етажните собственици. Заявява, че поземленият имот бил в съсобственост между Д.К. и В.Н., които били съсобственици и на всички приращения върху него, с изключение на сградата. Твърди, че като собственик на част от постройката ищецът имал правата по чл. 64 от ЗС - да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго, каквито уговорки нямало. От самото учредяване на етажната собственост в сградата и към настоящия момент Д.К. бил единствения, който бил избиран за член във всички управителни съвети без изключение и то с пълно мнозинство, тъй като бил наясно с разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост. Твърди, че ключ и чип първоначално били предоставени на всеки един от собствениците от страна на строителя на обекта- „ЛСГ” ООД, което дружество се грижело за поддръжката и управлението на сградата до 2016г. Преминаването през входната винаги се осъществявало или посредством ключа, или посредством чипа.

Ключалката на входната врата от поставянето й до момента не била сменяна. Заявява, че в края на лятото на 2016г., по искане на тогавашния Председател на УС на Етажната собственост Л.Т., било спряно електрозахранването на всички общи части в сградата, включително и на асансьорите. Впоследствие били проведени две общи събрания на ЕС през месец октомври и месец декември, чиито решения били обжалвани. По този начин били блокирани всички средства на етажната собственост, което довело до невъзможност да се извършвали разплащания с доставчиците на услуги, съответно до невъзможност да се осигури функционирането на по-голямата част от общите части, което от своя страна довело до нуждата, същите да бъдат ремонтирани /асансьори, осветление и др./. На 20.06.2017г. било проведено ново общо събрание на етажната собственост, на което било взето решение за поставяне на чипове. Едва в началото на месец юли били събрани средства, които били достатъчни да се заплати таксата за поддръжка на асансьорите за пет месеца, след което асансьорите били пуснати да работят. По отношение на чиповете, същите били въведени на основание решение на Общото събрание, което било действащо и към момента. К. никога не бил разполагал и не бил раздавал чипове, а това се извършвало от фирмата, която ги изготвяла, тъй като всеки чип се отнасял към един отделен апартамент. Броят на чиповете се заявявали от собственика на апартамента, чрез Председателя на УС, на фирмата. Ответникът твърди, че настоящият спор бил продиктуван от желанието на ищеца и на още няколко собственика да се ползват от поземления имот, собственост на ответника, без да заплащат каквито и да било разходи за това. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Също представя писмени и ангажира гласни доказателства. По представените от ищеца доказателства, моли съда да не приема, като доказателство представеното електронно писмо, тъй като същото не съдържало достоверна дата, не изхождало от ответника и представлявало волеизявление на трето лице.

В съдебно заседание, ищецът Г. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа изцяло исковата молба. Във връзка подадения от ответника отговор на исковата молба, депозира нови писмени доказателства и ангажира гласни такива. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, включая и направените пътни разноски за явяване на ищеца в съдебно заседание.

Процесуалният представител на ответника оспорва ищцовите претенции и пледира за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Също представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и от представения по делото нот.акт № 11 от

01.08.2012г. на Нотариус Стоян Ангелов с район на действие – Районен съд-гр.Несебър се установява, че ищецът Г. е собственик на самостоятелни обекти с идентификатори ************и ************, находящи се на партерен етаж в сграда с идентификатор ************.2, представляваща комплекс „Р*", построен в поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в с.Равда, община Несебър, местност „Юртлука” /л.7-8 вкл./. В подкрепа на твърденията си, че с противоправното си поведение ответникът К. му пречи да упражнява безпрепятствено правото си на собственост върху горепосочените самостоятелни обекти, ищецът Г. ангажира гласни доказателства. От показанията на водената от страна на ищеца свидетелка Любов Т. се установява, че ищецът Г. пристигнал в комплекса през юни 2017г. с цел почивка и първоначално не могъл да влезне в апартамента си, тъй като централната врата била заключена с чип. Успял да влезе с помощта на съседи. Свид.Т. сочи, че през месец февруари 2017г. било изпратено електронно писмо до всички етажни собственици от М.А./управител на ЕС/, в което същите били уведомени, че чиповете и ключовете за асансьора, басейна, детската площадка и изхода от вътрешния двор към морето се намират в Д.К..