Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2439 от 30.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 533/2023
Вид
Решение № 2439
Подписан
30.05.2023
В сила
17.04.2024
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2439 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Д. Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330100533 по описа за 2023 година

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищцата Д. В. Ч. от гр. С. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ****/************* г. на ********** на ответната страна, да я възстанови на заеманата преди уволнението работа и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода *********** г. *********** г. в размер на 6 219, 60 лева, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски - включително и ответникът да заплати на пълномощника й адвокатско възнаграждение при усливята на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът Военно окръжие І степен - Пловдив - гр. Пловдив, с подаден на ********* г. отговор на исковата молба, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от 1 ищцата адвоктско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че на ******** г. в гр. П. между ищцата и Военно окръжие ІІ степен – Смолян, е бил сключен Трудов договор № *****/************ г. на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, за срок до *********** г., с тримесечен срок за изпитване, с който ищцата е започнала работа по трудово правоотношение като “*************”, като трудовият й договор е бил продължаван с допълнителни споразумения, с последните от които - № ***/********** г. и № ****/********** г., сключени с ответника по настоящето дело, ищцата е била преназначена на длъжност „**************“ във Военно окръжие ІІ степен Смолян, а срокът на трудовия й договор е бил удължен до *********** г.

С процесната Заповед трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от ********* г., на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ и чл.325, ал.1, т.3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок.

Съдът намира, че както посоченият Трудов договор, така и допълнителните споразумения към него са сключени в съответствие с изискванията на КТ, подписвайки ги, ищцата е приела условията, при които започва работа по трудово правоотношение при ответника – включително, и че договорът се сключва за определен срок, а именно – съобразно предпоследното Допълнително споразумение – до ********* г., поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност и недействителност на Допълнителните споразумения в частта им за продължаване на срока на първоначалния трудов договор, както и доводите й, че договорът следвало да се приеме за трансформиран в Трудов договор за неопределено време.

Ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата именно след изтичане на последно уговорения между страните срок на Трудовия договор, поради което съдът намира, че е налице посоченото в Заповедта уволнително основание, а оттук- че Заповедта се явява законосъобразна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед на акцесорния му характер, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на ищцата на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищцата следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. Ч., ЕГН **********, от гр. С., ул. „***********“ № ***, бл.***, вх.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “************” № ***, ет.**, ап.***, адв. И. К., против Военно окръжие І степен - Пловдив, ЕИК 1290110240046, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Велико Търново“ № 75, представлявана от ********** С. И. П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ********/************ г. на ************ на ответната страна, възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа и осъждане ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода ********** г. - *********** г. в размер на 6 219, 60 лева, заедно със законната лихва , като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Д. В. Ч., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Военно окръжие І степен - Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от 30.05.2023 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3