Решение № 371 от 04.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. П., 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103369 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Гаранционен фонд, с адрес: гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и С. Г.

С., със съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. с.“ № 161, вх. В, ет. 1, № 161, чрез адвокат С. Ф. М., против Л. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К." № 20.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на основание чл.559, ал.1, т.1 КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г.

/на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, във връзка с предявена на 19.08.2019 г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № 19120365/19.08.2019 г., Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 1957,79 лева, обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 1001.00 евро по курса за деня, т.е. на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ на посочените дати Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на И..

Посочва, че на 07.05.2018 г. ответницата, управлявайки лек автомобил, марка и модел „Тойота Корола“, рег. № *****, в гр. В., И., при движение по ул. „М. Д.", на кръстовището с ул. „К. Р.“, не пропуснала движещия се по пътя с предимство велосипедист А. С. П. и го ударила, като така причинила процесното ПТП и нанесла материални щети по велосипеда, а именно: карбонова вилка - 220,00 евро; предна гума - 250,00 евро; карбоново кормило 100,00 евро и педали - 40,00 евро. Сумата, която Гаранционен фонд изплатил по претенцията на НББАЗ, включвала обезщетение за щетите по велосипеда - 738,00 евро; сума по фактура №3000010388/08.08.2019 г. за обработка на щетата - 240,00 евро и банкови такси - 23,00 1 евро.

С регресна покана потърсили ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

Излага твърдения за приложимото право.

Сочи, че депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1299/2024 г. по описа на РС П.. Във връзка с получено разпореждане депозирали настоящата искова молба.

По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1957,79 лева, обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на И., за щетите по, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Посочва банкова сметка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - BG66 UNCR*****, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) на УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК - UNCRBGSF.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат А. К. от АК П., назначен в качеството на особен представител.

Излага становище по допустимостта и неоснователност на исковата претенция.

Твърди, че не е установено въз основа на какво решение Гаранционен фонд е изплатил определеното от него самия обезщетение на пострадалия в размер на 1957,79 лева, тъй като такова решение не било представено с исковата молба.

Възразява срещу допускането на искането за предоставяне на информация за съдържанието на приложимото материално право към настоящия правен спор.

В открито съдебно заседание ответникът се представлявал от адвокат А. К. от АК П., назначен в качеството на особен представител на ответника, който моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от ангажираните от ищеца в легализиран превод на български език многобройни писмени доказателства, се установява, че на 07.05.2018 г. ответницата, управлявайки лек автомобил, марка и модел „Тойота Корола“, рег. № *****, в гр. В., И., при движение по ул. „М. Д.", на кръстовището с ул. „К. Р.“, не пропуснала движещия се по пътя с предимство велосипедист А. С. П. и го ударила, като така причинила процесното ПТП и нанесла материални щети по велосипеда, а именно: карбонова вилка 2 220,00 евро; предна гума - 250,00 евро; карбоново кормило - 100,00 евро и педали - 40,00 евро. Тази сума била заявена за плащане от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, което на 07.08.2019 г. е възстановило процесната сума на испанското бюро. Установено е, че към момента на настъпване на ПТП-то МПС-то управлявано от ответника не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /л.8 от делото/, поради което Националното бюро на българските автомобилни застрахователи насочило регресната си претенция за възстановяване на заплатеното обезщетение към ищеца - Гаранционен фонд, който и възстановил на Бюрото изплатената сума на 07.08.2019 г.. По този начин ищецът встъпил в правата на кредитора срещу виновния водач. Във връзка със заплатените от ищеца суми, е отправена регресна покана изх. № 08-00-427/21.11.2023 г. от Гаранционен фонд до ответника на официално регистрирания му адрес за възстановяване на заплатената от Фонда на НББАЗ сума, представляваща обезщетение за виновно причинените от него имуществени вреди на територията на Кралство И., при управление на МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за внасянето на която е определен тримесечен срок. Няма данни посочената покана да е получена от ответницата, поради което съдът приема, че ответника е поканен да плати с получаване на преписа от исковата молба.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявен е регресен иск по реда на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, с правно основание чл.559, ал.3, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ за приемане на установе по отношение на ответника, че същесвува задължение в полза на ищеца, който е заплатил застрахователно обезщетение на компенсационен орган на държава членка за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП, причинено на територията на друга държава членка от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В изпълнение на чл.10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, Кодекса за застраховането предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Съгласно чл.25 от Директивата, ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл.9 и 10. В този случай, и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено.

Съобразно Кодекса за застраховането, за България този орган е НББАЗ, който 3 съгласно чл.517, ал.3 Кодекса за застраховането възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство.

Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл.561, ал.1 КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото.

Директива 2009/103/ЕО в чл.1, пар.4, б. "а" дава определение за "територия, на която обичайно се намира превозното средство", а именно територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е поС.ен или временен. Именно такъв е лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“, рег. № *****, управляван от Л. Т..

Съгласно разпоредбата на чл.559, ал.3, във вр. с чл.559, ал.1 КЗ, след като Гаранционен фонд възстанови изплатените от компенсационния орган на държава членка суми, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двуседмичен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, той встъпва в правата на увреденото лице срещу виновния водач до размера на платеното обезщетение, лихви и разходи за определянето и изплащането му.

В настоящия случай от ангажираните по делото справки се установи липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, регистрирано в Република България, покриваща отговорността на водача Л. Т., респективно, се установява наличието на предпоставка по чл.559, ал.1, т.1 КЗ, Гаранционният фонд да възстанови от Фонда за незастраховани МПС сумите, изплатени от компенсационен орган на друга държава членка и да встъпи в правата на увреденото лице срещу виновния за ПТП водач.

От ангажираните по делото писмени доказателства, се установи както настъпването на всички твърдяни от ищеца вреди и причинно-следствената им връзка с противоправното поведение на ответника, така и репариране на вредите към пострадалите лица от испанския компенсационен орган, към него от НББАЗ и към последното от Гаранционен фонд.

Плащането на процесната сума е безспорно установено.

Във връзка с изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за уважане на предявената искова претенция в цялост. Като законова последница следва да се присъди законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2024 г. до окончателното и изплщане.

Ето защо предявеният иск като изцяло основателен следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер общо на 528,30 лева, от които 78,3 лева ДТ и 450 възнагрждение за особен представител.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „К." № 20, че съществува вземане на Гаранционен фонд, с адрес: гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и С. Г. С., със съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. с.“ № 161, вх. В, ет. 1, № 161 в размер на 1957,79 лева, представляващо обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Кралство И., за причинени щети виновно от Л.

А. Т., при пътно-транспортно произшествие, осъществено на на 07.05.2018 г. в гр. В., И. , при л и п с а на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и възстановена от Гаранционен фонд на основание чл.559, ал.1 т.1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 27.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1299/2024 г. по описа на РС П..