Решение № 3499 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3499 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100508460 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 6628 от 28.04.2023 г., постановено по гр. д. № 44847 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 165 състав са отхвърлени предявените от А. Д. В., ЕГН ********** и от Е. А. В., ЕГН ********** срещу „Топлофикация- София“ ЕАД, ЕИК 831609046 отрицателни установителни искове за признаване недължимост на сумата от общо 1 820, 35 (хиляда осемстотин и двадесет лева и тридесет и пет стотинки) лв., съгласно Изпълнителен лист от 05.08.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 16538/2012 г. по описа на СРС, 117 състав, като неоснователни.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – А. Д. В. и Е. А. В., които го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивниците поддържат, че давността тече отделно за всеки от длъжниците и действията, които прекъсват давността по отношение на единия длъжник не винаги водят до прекъсване на давността и по отношение на другия длъжник. Поддържа се, че спрямо А. В. е наложен запор върху доходите през 2016 г., а изпълнителното производство е прекратено през 2022 г., поради което спрямо него бил изтекъл както срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и пет годишният срок, с изтичането на който било погасено правото на принудително изпълнение. Излагат, че в периода 20162020 г. били извършвани изпълнителни действия единствено по отношение на 1

Е. В., за която през 2020 г. бил наложен запор върху банкови сметки. Считат, че по отношение и на двамата ищци е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, тъй като предприетите от съдебния изпълнител и от взискателя действия след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не водели до прекъсване на давността. Поддържат, че прекратяването на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия, а извършените до момента на прекратяването се обезсилват. Считат, че давността не е прекъсната и с исковата молба, по която е образувано настоящото производство, тъй като предявяването на отрицателен установителен иск нямало за последица предвиденото в чл. 116, б. „б” и чл. 115, б. „ж” ЗЗД. Поради изложеното молят съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират разноски за двете съдебни инстанции, съобразно изхода на спора.

Въззиваемата страна по жалбата на ищците – „Топлофикация- София“ ЕАД – ответник в първоинстанционното производство, не е подала писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С писмени молби от 14.05.2024 г. за даване ход на делото в отсъствие на представител на страната, моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния 2 обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А.

Д. В. и Е. А. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че не подлежи на принудително изпълнение сумата от общо 1 820, 35 лв., както следва: спрямо А. Д. В. – сумата от 910,17 лв., представляваща ½ от общия размер на главницата за топлинна енергия по Изпълнителен лист от 05.08.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 16538/2012 г. по описа на СРС, 117-и състав, като погасена по давност, и спрямо Е. А. В. – сумата от 910,17 лв., представляваща ½ от общия размер на главницата за топлинна енергия по Изпълнителен лист от 05.08.2014 г., издаден по ч. гр. д.

№ 16538/2012 г. по описа на СРС, 117-и състав, като погасена по давност.

Ищците твърдят, че за вземанията по изпълнителен лист от 05.08.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 16538/2012 г. по описа на СРС, 117 състав, е било образувано изп. дело № 3543/2016 г. при ЧСИ С.Я., по което ищците били конституирани като длъжници. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство са били предприети изпълнителни действия – изпращане на запорни съобщения на 22.12.2016 г. и налагане на възбрана върху недвижим имот на 10.01.2017 г. Сочи се, че на 19.09.2019 г. взискателят е подал молба за извършване на опис на движими вещи, а на 11.12.2019 г. и на 13.08.2020 г. били погасени задълженията за разноски и лихви чрез принудително събиране на сума в размер на 1050, 70 лв. Твърди се, че в периода от 10.01.2017 г. до 19.09.2019 г. са изминали повече от две години без да бъдат предприети изпълни действия, поради което изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. Поддържа се, че при подаване на молбата от 19.09.2019 г. за извършване на опис взискателят не е подал заявление за образуване на ново изпълнително дело, както е следвало. Твърди се, че всички действия, извършени след прекратяване на изпълнителното дело се считат за процесуално незаконосъобразни, с оглед което се поддържа, че е настъпила погасителна давност спрямо процесните вземания.

В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че перемпцията няма правно значение за настъпването на погасителната давност. Оспорва се да е настъпила погасителна давност по отношение на процесните вземания.

От приобщения като писмено доказателство по делото препис на изпълнително дело № 3543/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ и от приложените към настоящото производство ч. гр. д. №16538/2012 г. по описа на СРС, 117 състав и гр. д. № 62109/2012 г. по описа по описа на СРС, 74 състав се установява, че изпълнителното дело е образувано с постановление на ЧСИ С.Я. от 03.11.2016 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 26.10.2016 г. въз основа на Изпълнителен лист от 05.08.2014 г. по ч. гр. д. № 16538/2012 г. по описа на СРС, 117 състав, издаден срещу Е. В. и А. В., за задължения за топлинна енергия, въз основа на влязло в сила на 25.04.2014 г. съдебно решение, постановено по реда на чл.

3

422 ГПК. С молбата на взискателя е възложено на ЧСИ Я. да проведе принудителното изпълнение по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Наложен е запор на банковата сметка на длъжника А. В. със запорно съобщение, получено от „Банка ДСК“ ЕАД на 22.12.2016 г. С разпореждане от 10.11.2017 г. е вдигнат наложения запор до размера на получаваната пенсия. На 29.12.2016 г. и на 11.12.2019 г. са постъпили служебни преводи по сметка на ЧСИ от кредитната институция, като сумите са преведени по банков път на взискателя. Наложен е запор на трудовото възнаграждение на длъжника А. В. със запорно съобщение, получено от работодателя на 27.12.2016 г. Наложена е възбрана върху недвижим имот на длъжника А. В., вписана в СВ гр. София на 12.01.2017 г. На 19.09.2019 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху трудови възнаграждения/пенсии на длъжниците и опис на движими вещи на длъжниците. Наложен е запор върху банковата сметка на длъжника Е. В. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД със запорно съобщение, получено от банката на 13.08.2020 г. Постъпил е служебен превод по сметка на ЧСИ от кредитната институция, като сумата е преведена по банков път на взискателя. На 19.11.2021 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и сейфове на длъжниците, запор на трудови възнаграждения на длъжниците и опис и оценка на движими вещи на длъжниците с цел изнасянето им на публична продан. Исковата молба е подадена на 18.08.2022 г. С Постановление от 28.11.2022 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено и са вдигнати наложените запори и възбрана.

Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право. Настоящият съдебен състав счита, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона (в този смисъл е Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III ГО).

4

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитораответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на присъдено вземане.