Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 30 от 15.01.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1007/2024
Вид
Протокол № 30
Подписан
15.01.2025
В сила
15.01.2025
Състав
Ненка Цветанкова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 30 гр. Пазарджик, 15.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220101007 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха: и на второ повикване в 13:53 часа се явиха

Не се явява представител за ищеца Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, редовно призован.

Съдът докладва постъпилото становище от ЗД „Евроинс“ АД, чрез пълномощника юрк. К. Н., с вх. № 870/13.01.2025 г., с което моли, в случай на редовно призоваване на страните, делото да се гледа в нейно отсъствие, поради невъзможност да присъства в днешното съдебно заседание. Поддържа исковата молба, уточняващата молба от 04.10.2024 г. и представените писмени доказателства. Няма възражения по проекта за доклад. Моли да се приемат завереното копие от Решение № 728-0З/02.10.2013 г. на Комисията за финансов надзор, видно от което на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, в качеството му на правоприемник на „Интерамерикан България“ ЗЕАД, е прехвърлен целия застрахователен портфейл по всички видове застраховки, в т.ч. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и справката от информационната система на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на произшествието за процесния автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същите са представени със становището от 26.09.2024 г. В случай, че ответника оспорва представената извадка от Гаранционен фонд, моли, на основание чл. 186 от ГПК, да изискате от Гаранционен фонд 1 информация дали към 16.07.2011 г. за лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № РА **** АА е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с какъв период на валидност е бил същия и с кой застраховател е бил сключен. Заявява, че е запозната със заключението по допуснатата ССчЕ. Няма въпроси към вещото лице и моли заключението да се приеме. В случай, че ответникът оспорва механизма на ПТП и размера на неимуществени вреди и за установяването им, моли да се допусне до разпит един свидетел при режим на призоваване: Р. Б. М., ЕГН:

**********, с адрес: с. Алеко Константиново, ул. „******. Моли на основание Наредба 14/2009 г., служебно да се изиска информация за постоянния и настоящия адрес на свидетеля. В случай, че ответникът оспори обстоятелствата, касаещи механизма и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди, моли да бъде допусната комплексна медицинска и автотехническа експертиза, като след запознаване с материалите по делото, в т.ч. след постъпване на материалите от досъдебното производство, вещите лица да се произнесат по въпросите, поставени в становището. В случай, че съдът даде ход на делото по същество, моли да се уважат предявените искове като доказани по основание и размер, като съдът се произнесе с решение, с което да осъди ответника да изплати на ищцовото дружество претендираните суми. Претендират се направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Не се явява ответникът К. С. М., редовно призован. За него се явява адв.

К., редовно упълномощен да го представлява отпреди.

Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, тъй като ищцовото дружество е редовно призовано. Поради което на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. К.: Поддържам отговора на исковата молба и уточняващата молба.

2

Поддържам доказателствените искания, независимо, че има произнасяне и ще ги свържа по-късно с доказателствените искания на ищцовата страна, тъй като са в една насока.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск /частичен/ по реда на чл. 422 с правно основание с чл.

500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

В подадената искова молба се твърди, че на 16.07.2011 г., в района Републикански път 1-8, около 39-ия км, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № РА **** АА, вследствие на което са причинени телесни увреждания на Р. Б. М., водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „750LI“ с рег. № ******. При управление на автомобила си по горепосоченият път, пострадалото лице намалява скоростта и след като подава светлинен сигнал, предприема маневра за заобикаляне на спрелия в лентата по посоката му на движение л.а. „Форд“, като навлиза в съседната пътна лента. В същия момент, К. М. внезапно предприема маневра за обратен завой, без да подаде светлинен сигнал, като също навлиза в съседната пътна лента и отнема предимството на л.а. „БМВ“. За да избегне челен удар, Р. М. завърта волана силно наляво, лявата част на автомобила му излиза извън платното за движение, водача губи контрол над управлението му и се удря в крайпътно дърво. Вследствие на инцидента, на Р. М. са причинени две тежки и три средни телесни повреди. С протоколно определение от 02.04.2014 г„ постановено по н.о.х.д. № 190/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, е одобрено споразумение, по силата на което К. С. М. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. 4, б.“а“, предл. 1 и предл. 2 вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като след настъпване на произшествието деецът е избягал от местопроизшествието.

Твърди се, че между „ЗД ЕВРОИНС“ АД (в качеството му на правоприемник на „Интерамерикан България“ ЗЕАД) и собственика на лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № РА **** АА има сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 20-5-10-0229158/31.12.2010 г„ валиден към датата на процесното ПТП. В „ЗД ЕВРОИНС“ АД е образувана застрахователна 3 претенция № 1599052250/27.09.2011 г. за обезщетяване на претърпените от Р.

М. неимуществени вреди вследствие на нанесените му телесни увреждания.

Застрахователят е бил осъден (Решение № 159/22.12.2014 г. по т.д. 117/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, потвърдено с Решение № 275/15.07.2015 г. по в.т.д. 234/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр.

Пловдив, влязло в законна сила на 27.08.2015 г.) да заплати в полза на Р. М. размера на първоначално търпените в резултат на причинените му увреждания неимуществени вреди. В резултат на първоначалните увреждания е настъпило значително влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, довело до ексцес, проявил се след влизане в сила на посочените съдебни решения. Застрахователят е осъден (Решение № 7/09.01.2020 г. по т.д.

199/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, частично отменено с Решение № 10173/23.02.2021 г. по в.гр.д. №1013/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд) да заплати на Р. М. сумите от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.03.2018 г., 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.12.2014 г., 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.01.2015 г., 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2018 г., 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.08.2017 г., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на влошеното му здравословно състояние (ексцес), 5 348.84 лв. - държавна такса и разноски, в полза на Софийски окръжен съд, 1 800.00 лв. - държавна такса, в полза на Софийски апелативен съд, 7 899.30 лв.

- адвокатско възнаграждение, в полза на адв. Р. П.а и адв. Л. Г.. На 11.03.2021 г., 10.12.2021 г. и 12.06.2023 г. горепосочените суми, в общ размер на 245 557.49 лв., след прихващане с насрещно дължими разноски, в размер на 795.35 лв., са били изплатени изцяло по сметка на правоимащите лица.

Твърди се, че с изплащане на горепосочените суми, на основание чл.

500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД възниква право да получи платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от виновния водач, когато след настъпване на произшествието същия е напуснал мястото му преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато последното е било задължително по закон (поради наличието на ранен от инцидента човек).

Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е изплатил претендираната сума.

4

Сочи се, че пред Районен съд - гр. Пазарджик е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което е образувано частно гр.д. 3882/2023 г., по описа на PC - гр. Пазарджик. В законоустановения срок срещу заповедта е постъпило възражение от страна на длъжника. С оглед на гореизложеното, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД е възникнал правен интерес за предявяване на настоящия иск за приемане на установено, че ответникът ни дължи претендираните суми.

Искането към съда е да приеме за установено, че К. С. М. дължи на „ЗД ЕВРОИНС” АД:

На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, главница в размер на 10000 лв., частични от 246 352.84 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по щета№ 1599052250/27.09.2011 г.; Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане; Разноските, направени в заповедното и исковото производство, заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК е представена банкова сметка на ищцовото дружество.

Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките за това.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не оспорва предявените частични граждански искове по чл. 500, ал.1 т.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като процесуално допустими.

По отношение на основателността на частично предявения иск, и преди всичко главния иск, счита, че същите са неоснователни, като е изложил съображения в тази насока.

Счита, че предявеният иск не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.3 и 4 от ГПК, като е изложил съображения в тази насока.

Твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно посочените съдебни решения между кои страни са водени?

Твърди, че не става ясно, какви са параметрите и осъдителните 5 диспозитиви на решенията по т.д. 117/2012 год. по описа на Окръжен съдПазарджик, както и на в.т.д. № 234/2015 год. на Апелативен съд-Пловдив, както и фактическите и правни основания? С оглед на посоченото не става ясно какви суми и кога са изплатени от ищеца

Твърди, че няма яснота от обстоятелствената част на исковата молба, посочените суми, които се цитират, както преди, така и след настъпилия ексцес, за какви увреждания се отнасят? Освен това не става ясно, за кой период са сочените лихви по тези осъдителни решения.

Сочи, че в исковата молба липсва конкретност относно размера на неимуществените и имуществените вреди.

Твърди, че направените искания са в противоречие с разпоредбата на действащия КЗ по време на процесното ПТП, вменено на ответника, а иска е предявен по сега действащия КЗ.

Твърди, че оглед на гореизложените неясноти се затруднява защитата на ответника.

Твърди се, че ответника не е привличан, като трето лице-помагач от ищеца ЗД „ЕВРОИНС“ АД, тогава ответник, по посочените решения, поради което мотивите по тези решения нямат обвързваща сила за доверителят ми.

Освен това, с оглед на изложеното е налице изтекла погасителна давност, както за главниците, така и за лихвите, по посочените решения, поради което ответникът не дължи посочените суми, като на това основание исковете са неоснователни, Те са неоснователни и поради липса на вина за напускане на ПТП-то.

Твърди се, че едва след привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127 от ГПК, ответникът може да се организира пълноценно защитата, наред с изложеното в настоящия отговор.