Решение № 3817 от 29.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3817 гр. Варна, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110109335 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата О. Р., ЕГН **********, постоянно пребиваваща в РБ гражданин на Руска Федерация, РП № *** год. издаден от Посолството на Русия - София, с адрес: ***, представлявана от адвокат Р. М. от АК Варна (с надлежно пълномощно, приложено на л.30 от делото) е сезирала РС Варна с искова молба, заведена с регистрационен вх. № 65469/23.07.2025 г.

Исковата молба О.Р. е предявила против ответника Д. Р., ЕГН **********, дългосрочно пребиваващ в Р. България, гражданин на ***, с разрешително за пребиваване № *** г., с адрес: ***.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

С влязло в законна сила Решение № 2914/11.08.2023 год., постановено по гр.д.№ 20233110106404/2023 год., на основание чл. 50 от СК, бракът на ищцата с ответника Д. Р. бил прекратен. Решението влязло в законна сила на 11.08.2023 год. С решението, съдът утвърдил постигнатото между О. и Д. Р.и споразумение, съгласно което родителските права за детето Д. Р. род.на *** год., ще се упражняват от двамата родители при следния режим : за времето от 01.01. до 30.06. всяка календарна година от 8.00ч. на първия ден до 08.00ч. на 16я ден на месеците януари, февруари,март,април, май и юни родителските права ще се упражняват от бащата Д. Р., като местоживеенето на детето ще бъде при него на адрес: ***; на майката се определя РЛО с детето през този период всяка първа събота от месеца от 10.00 ч.до 16.00ч. През този период от време майката ще заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 200 лв., считано от влизане на решението в законна сила, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. За периода от 01.07. до 31.12. от 8.00 ч. на първия ден, от 8.00 ч. на 16-я ден на месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември, родителските права се предоставят на майката О.

Р., като местоживеенето на детето ще бъде в домът на майката в ***; През този период от 1 време се определя РЛО на бащата с детето всяка трета събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч.

Когато родителските права се упражняват от майката, бащата се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.,считано от влизане в сила на решението, с падеж 5-то число на месеца за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за забава от падежа до окончателното изплащане на сумата.

Обстоятелствата, при които били определени мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. Р., сочи О. Р. в исковата си молба, че се променили поради неизпълнението йм и не осигуряване на лични грижи по отношение на детето от бащата през целия период от време - от 11.08.2023 г. до момента, както и непредоставяне на определената месечна издръжка за нуждите на детето Д. Р. . В продължение на няколко месеца след влизане на решението в законна сила /11.08.2023 год./, ответникът не поддържал никакъв контакт с детето - не разговарял с нея. Твърди се в исковата молба, че на 23.12.2023 год., по инициатива на О. Р. заедно с пълнолетния син на страните и дъщеря йм Д. се срещнали с ответника и си разменили подаръци, след което Д.Р. заминал неизвестно къде и не се обадил. О.Р. разбрала , че Д.Р. живеел в гр. Пловдив. Тъй като ищцата държала Д. Р. да общува и с двамата си родители, завела детето в гр. Пловдив, за да се види с баща си. Това станало на рождения ден на сина на страните, на 03.08.2024 год. Ищцата получила обаждане от ответника, който поискал да вземе Д. за няколко дни в гр.Пловдив, за празника Хелоуин. Детето било при него за два дни и когато той я докарал до дома йм в гр.Варна,тя категорично заявила, че не иска повече да бъде при него. Сочи се от ищцата, че през м.10.2024 год.ответникът пристигнал в гр.Варна и поискал да вземе детето.

Това било невъзможно т.к. детето Д. посещавало училище и имало ангажименти.

Впоследствие от сина си ищцата разбрала, че ответникът заминал за Русия и че се оженил.

За това твърди ищцата, че ответникът уведомил дъщеря йм Д..

На следващо място ищцата твърди, че през месец март 2025 г., ответникът й се обадил да му прехвърли имот, който придобили по време на брака си в Русия. Ищцата се съгласила и предприела всички необходими действия свързани със сделката. На рождения ден на Д., сочи ищцата, че ответникът Д.Р. превел по личната сметка на детето им Д. сума около 25 лв. Общо за периода от 11.08.2023 год. до момента, ответникът бил превел на детето Д. сумата от 51 лева.

Твърди се още от ищцата, че на 27.06.2025 год. ответникът пристигнал в гр. Варна и се видял с Д. за около 3 часа. На 30.06.2025 год. ответникът пожелал да прекара деня заедно с дъщеря си Д., както и станало, а когато детето се върнало казало на майка си , че това няма да се повтори. На 05.07.2025 год., цялото семейство на ищцата, сочи О.Р. , че били на риболов, на язовир близо до гр. Варна. Когато се върнали, около 19.00 ч. - 20.00 ч., ответникът отишъл у тях и настоявал детето да излезе с него. Тогава Д. казала на баща си , че е изморена, изгоряла от слънцето и иска да се изкъпе и да си почива. Ответникът започнал настоятелно да звъни на вратата, а О. Р. го поканила да влезе и да говорят, но той отказал. Д. била в банята и когато излязла О. Р. повикала Д.Р., той влязъл у тях, видял се с дъщеря си Д., двамата говорили и той си тръгнал. На 06.07.2025 год. ответникът позвънил на О. Р. и на дъщеря си Д., като искал да се види с нея. Д. му казала, че не иска и започнала да плаче. Тогава, твърди ищцата, че отв.Р. повикал полиция и след 10 минути полицията пристигнала. Детето, според ищцата, било силно уплашено, плачело, било в стрес и отказвало да говори с всички. От полицаите ищцата разбрала, че ответникът подал сигнал, че дъщеря йм не е добре. Полицаите влезли в дома на ищцата и разговаряли със семейството й , а ищцата йм показала решението на съда като обяснила, че това не е времето за личните контакти на Р. с Д.. Полицаите предупредили ответника да се успокои да не ги безпокои.

Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2025 год., се наложило О.Р. да пътува до гр.Шумен с дъщерята на новия й съпруг, която имала изпит. По време на пътуването ответникът й звънял непрекъснато на телефона. О.Р. сочи, че казала на Д.Р., че не може да говори защото има онлайн конферентна връзка, но той продължавал. Обадила се й Д., силно стресирана, като казала на майка си , че баща й не спира да звъни. Малко по-късно отново Д. се обадила на майка си , че баща й звъни непрекъснато и на звънеца на вратата на 2 апартамента. Детето било объркано и уплашено, питало майка си какво да прави, а майка й и отговорила да не отваря вратата и да я изчака. Когато О. Р. се върнала, дъщеря й Д. пожелала да излезе до магазина. Ответникът отново пристигнал пред апартамента им , като О.Р. разговаряла с него и му казала, че Д. е на разходка, че е поканена на гости на приятелка, където я закарала с колата. Ответникът искал адреса на приятелката, но ищцата отказала да даде адреса. В продължение на 15-20 минути твърди ищцата, че ответникът звънял на вратата , след което си заминал.

Ищцата сочи, че на 09.07.2025 год., Д.Р. изпратил съобщение на детето Д., че била много жестока с него и че късно през нощта заминавал за Русия. След като ответникът си заминал, предвид емоционалното състояние на детето Д., твърди ищцата, че се наложило О.

Р. да потърси помощ от детски психолог, за което представя доказателства.

По същество на искането си ищцата О. Р. твърди, че през цялото време - от 11.08.2023 год./влизане в сила на съдебния акт/ до настоящият момент, постигнатото от родителите на Д. споразумение, утвърдено от съда с Решение № 2914/1.08.2023г., постановено по гр.д.№ 6404/2023г., не се изпълнявало от страна на ответника. Ответникът не изпълнявал поетото задължение за споделено упражняване на родителските права, не предоставял никакви средства за издръжката на детето, което останало да живее при майка си и грижите за нея и цялостната й издръжка майката О. Р. поела сама и с финансовата подкрепа на новия й съпруг, който активно участвал в отглеждането и възпитанието на детето. Ответникът напълно абдикирал от задълженията си като баща. През 2022 год., по време на брака на О. и Д. Р.и твърди ищцата, че имало промяна в поведението на ответника-проявявал вербална и физическа агресивност спрямо ищцата. След семеен конфликт и заплахи, че ще катастрофира умишлено със семейния автомобил и сигнал на тел.112, на 22.12.2021 год., твърди ищцата, че ответникът бил отведен и настанен във Втора психиатрична клиника в УМБАЛ „ Св.Марина – Варна „ с диагноза „Тежък депресивен епизод с психотични симптоми“ и окончателна диагноза „Смесени и други разстройства на личността“. Д. Р. бил изписан от болницата на 23.12.2021 год. През м.02.2022 год. след три последователни прегледа Д.Р. бил с диагноза „ Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-смесен ЛР смесен тип “. Неизпълнението на установения режим на споделеното родителство, спорадичната заинтересованост от страна на ответника спрямо дъщерята на страните, продължителните периоди на отсъствие от живота на детето, липсата на всякаква грижа за нея, проявеното агресивно поведение от 05.07. до 07.07.2025 год., безпричинното сезиране на полицията в присъствие на детето, ищцата свързвала с нестабилното психично здраве на Д.Р.. След инцидента на 06.07.2025 год. и пристигане на полицията в дома на О.Р., стресогенната ситуация, в която било поставено детето, ищцата твърди, че забелязвала повишена тревожност, безпокойство и страх у дъщеря й Д., това да не се повтори. От друга страна, това според ищцата, сочело недвусмислено на липса на ефикасност на съдебно установените мерки на споделено родителство и лични отношения с детето. След прекратяване на брака на ищцата и ответника, твърди още ищцата, че детето Д. останало да живее постоянно с майка си и новото семейство на майката. Детето Д. според ищцата се чувствало спокойно, щастливо и обгрижено. Помежду йм имало силна емоционална връзка.

Детето твърди ищцата, че е привързано към новия съпруг на ищцата и неговата дъщеря, с която живеели съвместно. Отделно от горното ищцата сочи, че разполагала с всички необходими условия за правилното отглеждане и възпитание на детето Д. - притежавала собствено дружество ЕООД „***“, където била управител и реализирала доходи, за което представя доказателства. Детето Д. Р. през есента на 2025 г. уточнява още ищцата, че ще бъде ученичка в 5 клас в училище „***“ гр. Варна. По същество ищцата счита, че определянето на режим с ясни граници и устойчивост в ежедневието на детето, при съобразяване с желанието му по отношение на неговото местоживеене и потребността да бъде близо до майка си, ще защити в най-голяма степен интересите му. С оглед психичното здраве на ответника и постоянната промяна на местоживеенето му най-вече извън страната (в Русия, с неизвестен за ищцата адрес и условия на живот), съобразявайки интересите и сигурността на детето, ищцата е отправила искането до съда за определяне на ограничен режим на лични контакти с детето.

3

Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови Решение, с което да измени на основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 51, ал. 4 от СК определените с Решение № 2914/11.08.2025 год. по гр.д.№ 6404/2023 год. по описа на Варненски Районен съд 14 състав, с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.50 от СК,: родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка по отношение на детето Д. Р. ЕГН **********, в следния смисъл: упражняване на родителските права по отношение на детето Д. Р., ЕГН **********, да бъдат предоставени на майката О. Р., ЕГН **********. да бъде определено местоживеенето на детето Д. Р. ЕГН ********** при майката О.