Определение № 1968 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1968 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Ерик Василев като разгледа докладваното от Василка Илиева Касационно гражданско дело № 20238002102632 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Естел системс“ ЕООД, чрез адв. Т. Б., против въззивно решение № 828/10.01.2023 г., постановено по в. т. д. № 458/2022 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 145/23.02.2022 г. по т. д. № 1106/2021 г., на Софийски градски съд, с което са отхвърлени, предявените от „Естел системс“ ЕООД срещу „УниКредит Бубанк“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на ипотечно право по отношение на магазин № 1 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“ и апартаменти А-25 и А-26 в [населено място], [улица]-101 и са присъдени разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1.

„Какъв е характерът на ипотечното право – вещен или облигационен?“; 2. „Погасява ли се самостоятелно по давност ипотечното право или се погасява само акцесорно?“; 3. „При ипотекарен длъжник, различен от основния длъжник, действията на кредитора спрямо основния длъжник могат ли да прекъсват и спират давността за ипотечното право, включително при производство, по несъстоятелност на основния длъжник?“; 4. „Могат ли кредиторът и основният длъжник чрез договори за новации или анекси за продължаване на срока на основното задължение да обвържат ипотекарния длъжник по отношение срока на давността на ипотечното право?“; 5. „Относно давността на ипотечното право има ли 1 специфики в положението на основен длъжник, ипотекирал своя вещ, и положението на ипотекарния длъжник за чужд дълг?“ и 6. „Дали общата петгодишна давност се прилага спрямо ипотечното право когато ипотекарният длъжник обезпечава чуждо задължение.

Когато основният длъжник ипотекира своя вещ, то конекситетът между основното и ипотечното правоотношение е очевиден, със съвпадащи страни, и най-вече с възможност за основния длъжник да следи и да отказва продължаването на давността на ипотечното право с новации или анекс; възможност, с която ипотекарният длъжник за чужд дълг, небидейки страна по основния договор, не разполага, а е зависим от волята на кредитора и основния длъжник?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото практиката на ВКС – решение № 815/15.02.2010 г. по гр. д. № 1713/2009 г., IV г. о.; решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д.

№ 1019/2009 г., III г. о.; решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о.; решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д № 1857/2010 г., IV г. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о.; решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г., II т.о.; решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2010 г., II т. о.; решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г., I т. о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., II т. о.; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., I т. о.; решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г., IV г. о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., IV г. о.: решение № 63/17.07.2015 г. по т. д № 674/2014 г., II т. о.; решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г., I т. о.; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., II т. о.; решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., II т. о.; решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., III г. о.; решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г., I т. о.; решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г., II т о.; решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., II т. о.; решение № 271/08.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г., IV г. о.; решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г., I т. о.; решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г., I т. о.; решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г., I т. о., решение № 19/07.08.2018 г. по т. д. № 2124/2016 г., II т. о.; решение № 139/04.10.2018 г. по т. д. № 2377/2016 г., II т. о.; решение № 302/03.12.2018 г. по т д. № 2764/2017 г., II т. о.; решение № 184/17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г., I т. о.; решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г., II т. о.; решение № 12/26.03.2019 г. по т. д. № 606/2018 г., I т. о.; решение № 141/14.10.2019 г. по т. д. № 2839/2018 г., II т. о. и решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г., I т. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба „УниКредит Бубанк“ АД не е подал отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим 2 предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

По делото е установено, че на 15.07.2004 г. между „УниКредит Булбанк“ АД /с предишно наименование „Булбанк“ АД/, от една страна, и „Нетплюс“ ООД, като кредитополучател, и „Естел Системс“ ЕООД, П. Д. Н. и В. И. Г., като солидарни длъжници, от друга, е бил сключен договор за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004 г. Съгласно договора банката е представила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 2 500 000 евро за изпълнение на проект за изграждане на подземна кабелна международна и междуградска инфраструктура, при дължимост на лихви и при издължаване на кредита по погасителен план с краен срок до 01.06.2007 г., от които 1 152 000 евро до 13.02.2005 г. и по 1 348 000 евро от 01.04.2005 г. до 01.06.2007 г. на тримесечни вноски. В клаузите на чл. 9 са били уредени условията за предсрочна изискуемост на кредита във връзка с приложими към договора за кредит Общи условия. Задълженията на кредитополучателя „Нетплюс“ ООД по договора за кредит са били обезпечени, с договорна ипотека на недвижими имоти, собственост на ищеца - магазин № 1 в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А“ с РЗП от 134.08 кв.м. и апартаменти А-25 и А-26 в [населено място], [улица]-101, с площ съответно от 71.55 кв.м. и 44.76 кв.м., съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 109, том V, рег. № 7697, дело № 704 от 2004 г. В него е бил потвърден крайният срок за погасяване на кредита – 01.06.2007 г., както и че се обезпечава вземането на кредитора по договора за кредит за главниците, лихвите, таксите, комисионните и всички други разноски, включително по събирането, и до окончателното погасяване на всяка дължима по договора сума. Към договора за кредит са сключени няколко анекса в периода от 31.03.2005 г. до 13.12.2006 г., както и допълнително споразумение от 21.03.2008 г. Със споразумението от кредитополучателя е било признато задължението по договора за кредит, при общо определяне на нов падеж за плащане – от 01.09.2008 г. до 01.02.2011 г., на 29 равни месечни вноски, всяка от 31 890 евро, и една последна вноска от 32 022.86 евро. На 24.07.2006 г. е подадена молба по чл. 625 ТЗ срещу „Нетплюс“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност и с решение от 24.06.2008 г. по т. д. № 1371/2006 г. на Софийски градски съд молбата е уважена,като „Нетплюс“ ООД е признато за неплатежоспособно, считано от 12.01.2006 г. На 03.10.2008 г., в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, „УниКредит Булбанк“ АД е предявило вземания по договора за кредит от 15.07.2004 г. от 1 841 402.41 лева главница и 20 435.53 лева лихви, посочило е, че вземанията са обезпечени, включително с договорната ипотека на магазина и апартаментите.

Вземанията са били включени в изготвения и обявен в търговския регистър на 26.11.2008 г. списък на приети вземания от синдика. Списъкът е бил одобрен от съда по несъстоятелността без изменения при липса на възражения от длъжника или друг кредитор с определение от 03.04.2009 г., обявено в търговския регистър на 13.04.2009 г. С решение от 19.03.2010 г. дружеството „Нетплюс“ ООД е обявено в несъстоятелност. Допълнително от „УниКредит Булбанк“ АД на 19.01.2015г. са били предявени и лихви и разноски по договора за кредит, без те да се сочат като обезпечени. Производството по несъстоятелност на „Нетплюс“ ООД е спряно по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ. На 07.12.2015 г. от „УниКредит Булбанк“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК 3 срещу „Нетплюс“ ООД - в несъстоятелност и ищеца за невърнато кредитно задължение от предоставен банков кредит по договор за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004 г. до размер от 200 000 евро със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане и разноските, допустимо на основание чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, тъй като паричните вземания са обезпечени с имущество на трето лице – договорната ипотека, предоставена от „Естел Системс“ ЕООД. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 75592/2015 г. на Софийски районен съд и на 06.01.2016 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК от ищеца и при водения иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК е потвърдено съществуването на вземане в размер на 13 333.33 евро /решение от 30.08.2017 г. по т. д. № 6848/2016 г. на Софийски градски съд, Решение от 10.07.2018 г. по т. д. № 5707/2017 г. на Софийски апелативен съд и решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС, ІІ т. о./. На 09.01.2017 г. между ответниците е бил сключен договор за прехвърляне на вземания, с който са били прехвърлени включително вземанията на банката от длъжника „Нетплюс“ ООД - в несъстоятелност, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, по договора за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004 г. Като титуляр по вземанията /цесионер по договора за цесия/ ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал молба вх. № 401/08.01.2022 г. за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 75592/2015 г.от 06.01.2016 г. пред ЧСИ М. Ц., рег. № *** на КЧСИ. Ответникът се е позовал на съобщаване на цесията на несъстоятелния длъжник чрез синдика, като е поискал насочване на изпълнението към недвижимите имоти, собственост на ипотекарния длъжник „Естел Системс“ ЕООД, съгласно чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ. При тези данни въззивният съд е приел, че в резултат на откритото за длъжника „Нетплюс“ ООД производство по несъстоятелност и предявяване на процесните вземания от „УниКредит Бубанк“ АД, респективно включването им в списъка на приетите вземания, същите не са погасени по давност, тъй като съобразно чл. 685а, ал. 1 ТЗ, давност спира да тече докато трае производството по несъстоятелност, а то не е приключило. Това обуславя и съществуването на ипотечното право, което, следва обезпеченото вземане – арг. от чл. 150 ал. 1 ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.