Решение № 818 от 15.10.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, …………..2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, НО, XV-ти въззивен състав в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Мария Методиева и прокурора

Ангел Попколев като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 2543 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 21.04.2016 г. по НОХД №15340/14 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав е признал подсъдимия К.И.В. за невиновен в това, че на 18.03.2014г„ около 23:30 часа, на адрес: гр. София, ж.к. „******”, бл.***, пред заведение „Скарабей”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправял обидни думи към полицай В.Б.и полицай Х.П., казвайки „Поисках полицаи, а ми изпратиха боклуци. Ей сега вдигам телефона и Ви ********”, като деянието е извършено повторно - след като подсъдимият К.В. е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление: по НОХД № 3513/2009г. на СРС-НО, 102-ри състав, с влязло в сила на 19.10.2009г. определение е одобрено споразумение, с което за престъпление по чл.325, ал.2, предл.1 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от 6 (шест) месеца, поради което и на осн. чл.304 то НПК съдът го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.325, ал.3, предл.1 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, който се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Прокурорът сочи, че събраните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен начин установяват, извършването на деянието от страна на подс.В. и на подробно описаните в ОА инкриминирани действия от негова страна, с които твърди подс.В. да е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи справедливо наказание.

В протеста не се иска събирането на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или вещи лица или събирането на нови писмени доказателства.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста. Посочва, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, както и от събраните доказателства се установява, че подс. В. е осъществил обективните признаци на състава на чл.325, ал.1 НК, като с оглед определеното съдебно минало на лицето, правилно му е повдигнато обвинение по чл.325, ал.3 от НК. Моли съда да отмени първоинстанционният съдебен акт и да признае подсъдимият за виновен, като му бъде определено наказание около средния предвиден в закона размер.

Подсъдимият К.В. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума излага, че не е извършил деянието и предоставя на съда.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред първата инстанция гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. В., показанията на разпитаните от съда свидетели И.С.К.(вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал.5 вр.ал.1,т.2 от НПК негови показания от досъд.произв.), С.В.М.(вкл. и частично прочетените на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1,т.2 от НПК негови показанията от досъдебното производство), Х.П. П. (вкл. и прочетените на осн. чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК негови показанията от досъдебното производство), В. И. Б.

(вкл. и прочетените на осн. чл.281, ал.5 вр.ал.1,т.2 от НПК негови показанията от досъдебното производство), С.М.С., П.Е.С.(вкл. и частично прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр.ал.1 от НПК негови показанията от досъдебното производство); писмените доказателства и доказателствени средства: фиш за спешна медицинска помощ (л.9 от досъд.произв.), заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск и декларация (л.14-17 от досъд.произв.), справка за съдимост (л.18-20 от досъд.произв.), справка от МВР Д”НС 112”(л.36 от досъд.произв.), жалба (л.6 от съд.д.), справка за съдимост (л. 19-21, от съд.д.), справка от ГД”ИН” - МП (л.22, 39-40 от съд.д.), справка за съдимост и бюлетин за съдимост (л. 73-76 от съд.д.), приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК; веществените доказателства: 1 бр. оптичен носител със запис на обаждане до тел. 112 (л.90 от съд.д.), както и от изготвените експертизи: заключението на комплексната

СППЕ (л.23-31 от досъд. произв.) и заключението на СТЕ (л.85-89 от съд.д.).

Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка възприета от първостепенния съд- от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга- не са налице основания за нейната промяна, доколкото тя е правилно установена от същия на база относително вярна и точна преценка на доказателствения материал. Въззивният съд обаче счита, че следва да допълни същата и то най- вече в частта, касаеща случилото се след идването на място на полицейските служители и конкретно отправените от подсъдимия реплики към полицейските служители, тъй като за разлика от първостепенния съд намира, че по делото са налице достатъчно при това годни доказателства на база, на които по несъмнен и категоричен начин се установява какво точно се е случило към този момент и какво е било поведението на подсъдимия, съответно какви реплики е отправил към полицейските служители.

Изводи, които въззивният съд прави на база събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, но на които дава различна оценка. Анализът на същите сочи на следното:

Подсъдимият К.И.В. е роден на ***г***, българин с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан (реабилитиран), работи като „охранител” в „Б.С.” ООД, с адрес: гр.София, ж.к. „******- 2”, бл.***, вх.*********Свидетелката С.С. през 2014г. държала под наем заведение „Скарабей”, находящо се в гр. София, ж.к.”******”, бл. ***, което било с работно време от 07:00-08:00 ч. до 22:00 ч. Барман и сервитьор в същото заведение бил св. П.С.. На 18.03.2014г. вечерта около 21:00 ч. в заведението се намирала една компания, която се била разположила в едно от сепаретата и подс. В., който седял сам на една маса в близост до вратата на същото заведение, като пиел вино, което си бил поръчал.

Подс. В. не бил редовен клиент на заведение „Скарабей”, но понякога се отбивал в него. Служителите на въпросното заведение го познавали, тъй като той живеел в съседния вход на този, в който се намирало самото заведение.

Към 21:00 ч. на 18.03.2014г. барманът – св. С. предупредил клиентите на заведението, че в 22:00 ч. затваря и дотогава същите трябвало да го напуснат.

След 22:00 ч. в заведението отишла и св. С.С. и установила, че то е още отворено, като в него имало клиенти - по-горе споменатата компания и св. С., които не искали да си тръгват.

Св. С. прелял виното, което подс. В. си бил поръчал и още не бил изпил в пластмасова чаша, за да я вземе и да си допие питието извън заведението, тъй като работното време вече било приключило.

Около 23:30 ч. на

18.03.2014г. в офиса на „СОТ 161” бил получен сигнал от активиран паник бутон от заведение „Скарабей”. На смяна от 18:30 ч. на 18.03.2014г. до 06:30 ч. на 19.03.2014г., като охранители в „СОТ 161” ЕООД били свидетелите И.К.и С.М.. Сигналът бил подаден от св. С..

Междувременно недоволен от обслужването в 23:22 ч. на 18.03.2014г. подс. В. набрал тел.112 за спешни повиквания и подал сигнал за възникнала разправа със служителите на заведението.

Сигналът бил предаден на полицията.

Отивайки на място свидетелите К. и М. установили, че заведението е отворено, а в него се намирали св. С., св. С., една компания и подс. В.. Лицата от компанията, след пристигането на охранителите си тръгнали, но подсъдимият отказвал да напусне заведението с аргумента, че не си е допил питието, което си бил поръчал. Тъй като подсъдимият упорствал в нежеланието си да напусне заведението доброволно, бил изкаран навън от пристигналите охранителите на „СОТ 116“ ЕООД.

След като се озовал извън заведението подс. В. се обадил повторно на тел.112 с оплакване от служителите на охранителната фирма. През времето, докато подсъдимият водел разговор с оператор от телефона за спешни повиквания пристигнал дежурен полицейски автопатрул при 09 РУП-СДВР в състав св. Х.П. и св. В. Б., които заварили на място двамата служители на „СОТ 161”, св.С., св.С. и подс.В.. Полицейските служители установили, че подс.В. е във видимо нетрезво състояние. Попитали го каква е причината да повика полиция, на което той отговорил, че иска да арестуват отговорника С. и екипа на СОТ 161, като се обърнал към полицейските служители и им казал: „Ако не ги арестувате тия, ще се обадя на главния дежурен и ще ви уволня“. Тогава служителите от екипа на СОТ 161 обяснили на полицейските служители, , че са реагирали на сигнал от паник бутона, подаден от заведението, тъй като подс.В. отказал да го напусне след като е бил помолен за това от отговорника П.С.. Св.П. и Б. обяснили на подсъдимия, че е в нетрезво състояние и трябва да се прибира в дома си, тъй като работното време на заведението било приключило, при което подс.В. тръгнал към тях с думите: „Поисках полицаи, а ми изпратиха боклуци. Ей сега вдигам телефона и ви ********“. В този момент св.П. успял да хване ръката на подс.В. преди последния да стигне до св.Б., при което подс.В. се опитал да се измъкне от захвата на полицейския случжител, викайки „Майко! Помощ! Убиват ме!“. Полицейските служители успели да му сложат белезници, след което го качили в патрулния автомобил и го отвели в сградата на 09 РУ- СДВР, където е бил задържан за 24 часа.

От заключението на приетата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза изготвена в хода на досъдебното производство се установява, че подсъдимият е „акцентирана личност” с водеща емоционално-волева неустойчивост, което не е психично разстройство в тесния смисъл на думата „психоза” и не може да се приравни към разстройство на съзнанието в смисъла на закона. По време на инкриминираното деяние същият е бил в състояние на просто (обикновено) алкохолно опИ.е - лека към средна степен, като описаните съъстояния не представляват пречка осв. К.В. по време на инкриминираното деяние да е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед на психическото състояние на осв. няма пречки правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да участва пълноценно в наказателното производство на всичките му етапи.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза изготвена в хода на съдебното следствие се установява, че предоставения оптичен носител на информация съдържа два броя цифрови файла с наименование „*********” и „*********” - второ, съдържащи само фонетична информация (звук), която дава представа от направените изкази на записаните лица и е годен материал за изследване; три броя цветни цифрови изображения на таблици със служебна информация е наименование „*********” и „*********” - второ и „полицай” с отразени три различни часове на обаждания.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка по делото до момента на идването на полицейските служители, районният съд не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдил всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати и логически грешки при обсъждането им с някои малки изключения. Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочения анализ на доказателствената съвкупност от страна на проверявания съд, както и подробно изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не, с изключение единствено на анализа направен от първостепенния съд на показанията на полицейските служители Б. и П., както и тези на св.М. и К. в частта касаеща поведението на подсъдимия след идването на полицейските служители, респ. анализа на техните показания, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им.