Решение № 3645 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100511521 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20041586 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 57888 по описа на СРС за 2014 г., е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, че Х. Ф. Я. и А. П. Я. дължат солидарно на ищеца на основание чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 1363,52 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.******* за периода от м.10.2010 г. – м.11.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.04.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 149,93 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2010 г. – 07.03.2014 г., като исковите претенции за установяване на дължимостта на сума за главница до пълния предявен размер от 3394,81 лв. и лихвата за забава до пълния предявен размер от 512,47 лв. са отхвърлени, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17805/2014 г. на СРС.

С решението ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 143,02 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 119,63 лв. – разноски за заповедното производство.

В решението е обективирано определение за прекратяване на производството срещу ответниците за сумата от 341,40 лв. – цена за доставена топлинна енергия за периода м.10.2010 г. – м.05.2013 г., ведно със законната лихва от 03.04.2014 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 60,62 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 10.2010 г. – м.05.2013 г., като е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази част, което не е обжалвано.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на 1 ищеца – „Данувиус“ ЕООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадени въззивни жалби от Х. Я. и А. Я. и двамата чрез адв.К. Г., против решението в неговата цялост. В жалбите са изложени идентични оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочат, че видно от представените доказателства, за процесния абонатен номер партида се води на името на А. П.М. който е запазил правото си на ползване върху собствените си 5/8 идеални части върху процесния имот, което е упражнявал до смъртта си на 21.04.2013 г. необезпокоявано. Твърдят, че не се е установила облигационна връзка с дружеството, като жалбоподателите никога не са живели в имота.

Молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени, като им бъдат присъдени и разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, както и от третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

По отношение на решението в обжалваната част:

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Не е спорно между страните, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства - Нотариален акт № 92 по дело № 425 от 2007 г., Нотариален акт за покупко-продажба № 21 по дело № 865 от 2010 г., Нотариален акт № 143 по дело № 1020 от 2008 г ., както и Нотариален акт № 91 по дело № 424 от 2007 г., че ответниците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот последователно - 1/8 ид.част на 13.04.2007 г., 5/8 ид.части на 13.04.2007 г., 1/8 ид.част на 23.06.2008 г., както и 1/8 ид.част от процесния недвижим имот на 07.10.2010 г., като страна по сделките е А. Я., но тъй като имотът е придобит по време на брака с другия ответник, то същият представлява съпружеска имуществена общност и на двамата ответници-съпрузи.

Не е спорно и че с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен между А. П.М. като прехвърлител и А. П. Я. като приобретател, обективиран в Нотариален акт № 91 от 2007 г., са прехвърлени 5/8 идеални части от процесния имот на ответницата срещу поето задължение от нейна страна да гледа и издържа прехвърлителя, докато е жив, като прехвърлителят А. М. си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота, докато е жив, като същото е било 2 прекратено със смъртта му на 21.04.2013 г.

Страните не спорят и относно размера на дължимите за плащане суми към ищцовото дружество.

Единственият спорен между страните въпрос, пренесен за разглеждане във въззивното производство, е дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия и дължат заплащането на потребената топлинна енергия на ищеца.

Разпоредбата на чл.149,ал.1,т.6 от ЗЕ сочи основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "Топлофикация София" ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона.

Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, например с откриване на индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/.

В конкретния случай, видно от събраните писмени доказателства по делото, спрямо титуляря на вещното право на ползване А. М. е открита партида в „Топлофикация София“ ЕАД за процесния имот, като от представения препис на съдебно решение между страните, влязло в сила на 22.08.2014 г., се установява, че индивидуална партида в полза на ответницата А. Я. е открита на 01.08.2013 г. Ето защо съдът намира, че за периода до погасяване на вещното право на ползване със смъртта на А. М. на 21.04.2013 г., единствен клиент на доставена до процесния имот топлинна енергия по силата на възникнало облигационно отношение, породен от сключен договор, е вещният ползвател, като след смъртта му отговорни за задълженията му са неговите наследници. В случая няма никакви твърдения, нито доказателства дали ответницата А. Я. е призована към наследяване, за да бъде уважена претенцията на ищеца съобразно притежаваната от нея наследствена квота от наследството на А. М..

След смъртта на А. М. през април 2013 г., вещното право на ползване се е погасило по силата на закона, като от този момент собствениците на имота по силата на чл.153 от ЗЕ дължат заплащането на топлинна енергия спрямо ищеца. В случая, видно от представените по делото писмени доказателства, макар ищецът да е заявил в исковата си молба, че претендира процесните суми за периода от м.10.2010 г. до м.11.2013 г., то в действителност е доставяна топлинна енергия, чиято стойност не е заплатена, до май 2013 г., когато е приключил отоплителният сезон, поради което от месец май до месец 11.2013 г. не е потребявана топлинна енергия от ответниците, която да не е заплатена от тях.

С оглед изложеното, съдът намира, че решението е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено, като исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени.

3

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски имат ответниците.

В първоинстанционното производство и двамата ответници са представлявани от адв.Г., като са представени два броя договори за правна защита и съдействие, като във всеки един от договорите е отбелязано, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото ответниците в производството са представлявани от един и същи процесуален представител, осъществена е една и съща защита по делото, подадени са напълно идентични по съдържание отговори жалби, следва да бъде присъдено едно адвокатско възнаграждение в полза на ответниците в размер на 450 лв.

Във въззивното производство жалбоподателите претендират присъждането на разноски за заплатени държавни такси в размер на 50 лв., като заплащането им се доказва от представените платежни нареждания, поради което тези разноски също следва да им бъдат присъдени. В списъка по чл.80 от ГПК е посочено, че адвокат Г. е представлявала страните безплатно – на основание чл.38 от ЗА, поради което моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Въпреки че договор за правна защита за въззивното производство не е представен по делото, то съгласно трайната съдебна практика за уважаване на искането по чл.38,ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ, да са налице съвпадащи волеизявления на страните по договора, или изявление на представлявана страна, или нейния представител, обективирано пред съда, тъй като законът не установява изискване за писмена форма за действителност на този договор /в този смисъл например Определение № 515 от 02.10.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 2340/2015 г. на I ГО, ТК, Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2266/2016 г. I ГО, ГК/. Ето защо правото на процесуалния представител на страните не е препятствано и на същата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер, определен на основание чл.7а,л.2,т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждение, или в случая – сума в размер на 451,35 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20041586 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 57888, по описа на СРС за 2014 г., в частта, в която е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, че Х. Ф. Я. и А. П. Я. дължат солидарно на ищеца на основание чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 1363,52 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.******* за периода от м.10.2010 г. – м.11.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.04.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 149,93 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2010 г. – 07.03.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17805/2014 г. на СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК“ 831609046 искове против Х. Ф. Я., ЕГН: ********** и А. П. Я., ЕГН: **********, за признаване на установено по реда на чл.422 от ГПК, че същите дължат солидарно на ищеца на основание чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 1363,52 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ 4 се в гр.София, ж.к.******* за периода от м.10.2010 г. – м.11.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.04.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 149,93 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2010 г. – 07.03.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17805/2014 г. на СРС.