Решение № 260023 от 22.02.2021, Районен съд - Асеновград

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер

Година

22.02.2021г.

Град

Асеновград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Асеновградският районен съд

Трети наказателен състав

На

Двадесет и втори февруари

Година

2021

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Иван Шейтанов

Секретар:

Мария Ацалова като разгледа докладваното от

Съдията

Наказателно адм. характер дело номер

161 по описа за

2021 година.

Производство по реда на чл.72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на адв. С.Д., в качеството му на повереник на А.Д.А., с ЕГН **********,*** против Заповед за полицейско задържане на лице № 239-зз-47 Екз. /02.02.2021 г. Претендира се за нейната отмяна като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. С жалбата се иска и присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на административния орган, чрез депозираното становище, намира заповедта за правилна и обоснована като счита, че жалбата е неоснователна.

Административния орган в лицето на Д.В.Б. счита, че заповедта следва да се потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед за полицейско задържане на лице №

239-зз-47 Екз. /02.02.2021 г. издадена в 2105 часа от Д.В.Б., на длъжност мл. инспектор в група „ООР“ при РУ – Асеновград, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа е бил задържан А.Д.А., с ЕГН **********,***. Като основание в заповедта е посочено, че причината за задържане е това, че на 02.02.2021 г. в с.Червен, обл.Пловдивска, е управлявал МПС-лек автомобил „Рено Клио“ с ДК№ РВ 9633ММ, след употреба на наркотични вещества. Според посоченото в заповедта това съставлява престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и във връзка с регистрирано такова по ДП № 97/2021 г. по описа на РУ – Асеновград. Със заповедта е било постановено задържаното лице да бъде приведено в РУ Асеновград Препис от издадената заповед е била връчена на задържаното лице срещу подпис, като са му били разяснени и правата по чл. 72, ал. 3, т. 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

Съдът, като взе предвид становищата на жалбоподателя и на упълномощения му повереник, изразени от тях в съдържанието на жалбата и устно в съдебно заседание както и становището на органа издал обжалваната заповед, както и писменото такова от упълномощения повереник в лицето на гл. юрисконсулт И.П. намира жалбата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Действително за съда е налице възможност да отмени издадената заповед по чл. 72, ал. 4 от ЗМВР при наличие на допуснати нарушения на органа, който я е издал. Едно от тях е липсата на мотиви в заповедта. Това е и основното възражение на жалбоподателя и неговия повереник, които твърдят, че обжалваната заповед е немотивирана. Внимателният анализ на събраните по делото доказателства обаче водят до извода, че все пак в обжалваната заповед има изложени мотиви. От събраните поделото материали се установява, че издалият заповедта полицейски орган – Д.В.Б., на длъжност мл. инспектор в група „ООР“ при РУ – Асеновград, е издал обжалваната заповед по повод извършената на 02.02.2021г. проверка по ЗДвП от други полицейски служители в с.Червен,обл. Пловдивска. От съдържанието на приложената докладна записка на лист 15 от съд.дело се установява, че поводът за извършване на проверка по отношение на А.Д.А. е било неговото неадекватно поведение на пътя.

Управлявайки МПС, около 21.00 часа във въпросната вечер на 02.02.2021г. явно виждайки полицейския патрул, А. е направил обратен завой и отдалечавайки се от мястото, сам е дал недвусмислен знак, че контакта му с полицейските служители за него е нежелан. Това е мотивирало и полицейските служители да последват със служебния си автомобил, автомобила управляван от А.Д.А., като същия е бил спрян на около 200 метра, едва след употреба на светлинни и звукови сигнали. При спирането му на полицейските служители направило впечатление, че водача А. е неадекватен, като същия освен, че е признал употребата на наркотични вещества е лъхал и на алкохол. В действителност в последствие, водачът А. е отказал да бъде изпробван за употреба на такива вещества, но все пак, издалия заповедта орган е взел предвид всички обстоятелства по делото и е преценил съобразно своите правомощия, че лицето следва да бъде задържано за срок от 24 часа по ЗМВР. Точно тези обстоятелства са намерили отражение и в мотивната част на обжалваната заповед като там е посочено, че причината за задържане на А.Д.А. е затова, че на 02.02.2021 г. в с.Червен, обл.Пловдивска, е управлявал МПС-лек автомобил „Рено Клио“ с ДК№ РВ 9633ММ, след употреба на наркотични вещества. От приложените по делото писмени доказателства, се установява, че във връзка с ДП № 97/2021 г. по описа на РУ – Асеновград, още на 03.02.2021г. докато е бил задържан за срок от 24 часа, А.Д.А. все пак се е съгласил да даде проба от кръв и урина, които още на същата дата са били изпратени за анализ. В действителност към настоящия момент заключението по възложената експертиза все още не е готово, но от това обстоятелство няма как да се заключи, че издадената заповед за задържане е била немотивирана и основателна.

Към момента на издаване на заповедта полицейският орган, издал същата, е имал достатъчно данни, че по отношение на лицето А.Д.А. има данни за извършено престъпление. Дори само факта, че същия е направил опит да осуети извършената проверка, в което се съдържат данни за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, водят до извода относно основателността на издадената заповед за задържане. За издаване на съответната заповед по този ред и конкретно на посоченото основание по ал. 1, т. 1 на чл. 72 от ЗМВР, законът не изисква полицейският орган да разполага с категорични доказателства за извършено престъпление.

Направеното възражение, че едва ли не на задържаното лице не е било разяснено това, че има право да не дава обяснения е без значение по делото. От една страна се установи, че при задържането на А.Д.А. не са били снети писмени обяснения от негова страна, а от друга следва да се отбележи, че дадените такива /ако бяха снети нямат никаква процесуална стойност/. От съдържанието на обжалваната заповед се установява, че това задължение на издалия заповедта полицейски орган е била изпълнено с връчване срещу подпис на лицето. Това, че същия не е упражнил това си право не следва да се счита за основание от което пълномощника да черпи някакви процесуални възможности.

Предвид и което, съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, обоснована и издаден от компетентен орган, поради което и същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото основателно се явява искането на представителя на ОД на МВР Пловдив / в качеството му на повереник на органа издал заповедта/ за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.

Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.

Мотивиран от горното, Съдът постанови решението си.

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ без уважение жалба на адв. С.Д., в качеството му на повереник на А.Д.А., с ЕГН **********,*** против Заповед за полицейско задържане на лице № 239-зз-47 Екз. /02.02.2021 г.

ПОТВРЪЖДАВА ЗАПОВЕД за полицейско задържане на лице № 239-зз-47 Екз. /02.02.2021 г. издадена от Д.В.Б., на длъжност мл. инспектор в група „ООР“ при РУ – Асеновград, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, против А.Д.А., с ЕГН **********,***, с което същият е бил задържан за срок от 24 часа.

ОСЪЖДА

А.Д.А., с ЕГН **********,*** да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от днес пред Административен съд – Пловдив.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: