Решение № 52 от 30.04.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр.Несебър, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.М.Б.Г. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело № 20242150200181 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Б. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“С.“ № **** против Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, № 4260689 на ОДМВР Б., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени атакувания електронен фиш, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.

За РУ на МВР-Несебър, редовно уведомени, представител не се явява.

Представят писмени доказателства.

По делото липсват доказателства за датата на връчване на процесния електронен фиш на жалбоподателя. Последният сочи в жалбата си, че електронният фиш му е бил връчен на 20.02.2024г. С оглед на това, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, пред надлежната инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят П. е санкциониран за това, че на 11.12.2020г. в 10.45 часа, в с.Равда, общ.Несебър, обл.Б., на главен път I-9, 207,5 км, в посока гр.Варна, при ограничение на скоростта от 40 км/ч, регулирана с пътен знак В-26, управлявал собствения си лек автомобил АУДИ А6 с рег.№ ****** със скорост от 58 км/ч, 1 установена с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 542. За така установеното нарушение на собственика на автомобила е издаден Електронен фиш серия К, № 4260689 на ОДМВР Б..

Недоволен от така издадения електронен фиш е останал жалбоподателят П., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакувания електронен фиш, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

В разглежданият случай електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно – превишена стойност на скоростта от 18 км/ч )при отчетен толеранс от 3 км/ч), установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 542, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камеракомпютър. Съдът намира, че процесната система за контрол, отговаря на изискването на Закона техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал.

Независимо от това обаче, съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради изтичането на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на обстоятелствата, изключващи административнонаказателната отговорност, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Нормата е разположена в глава първа "Общи разпоредби" на ЗАНН, така че е приложима и за административните наказания по чл. 13, б. "а"–"в" от ЗАНН на физически лица, и за имуществените санкции на юридически лица и еднолични търговци по чл.83, ал. 1 ЗАНН, за всяка административнонаказателна отговорност, без оглед на основанието и/или вида й.

Същевременно, тъй като препращането по чл.11 от ЗАНН е към изключващите отговорността обстоятелства, уредени в общата част на НК, то важи за тези, регламентирани и в глава втора, и в глава девета: а) основанията, изключващи преследването и изтърпяването на наказанието; б) основанията за освобождаване от отговорност; в) основанията за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и е без съмнение обстоятелство, изключващо наказателната отговорност – тъй като същата може да се осъществи само чрез наказателния процес, прекратяването му с изтичане на давността осуетява тази отговорност и като краен резултат я погасява. Същевременно ЗАНН няма собствена регламентация по този въпрос, поради което уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност от общата част на НК съгласно чл.11 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административно-наказателния процес (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по т. д. 1/14 г.).

Следователно с изтичането на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административно-наказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Така администратнивнонаказателната отговорност се изключва, тъй като извън рамките му осъществяването й не е допустимо. Последиците й са както 2 процесуални, така и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя, но и препятства санкционирането му. При положение, че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете й реализирането на наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по-силното основание това следва да важи и за отговорността за административни нарушения, които са деяния с по-ниска степен на обществена опасност. Продължителността на давността за тях съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН е 3 години. Съгласно чл.80, ал.3 НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването им. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е спирана и прекъсвана, съгласно чл.81, ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който с една втора надвишава този по чл.80, ал.1, т.5 от НК. В отсъствие на норма в ЗАНН, която да регламентира абсолютната погасителна давност за административни нарушения и предвид препращането по чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложими са чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 НК.

В настоящият случай, с електронен фиш на 11.12.2020г. е установено извършено нарушение от страна на жалбоподателя П.. Опит да се връчи този електронен фиш е направен едва на 20.02.2024г., както се твърди в жалбата и което обстоятелство, не е оспорено от наказващият орган. От 11.12.2020г. до 20.02.2024г. не извършено нито едно действие от административно-наказващия орган, с което да се спре или прекрати изтичащата обща давност от три години. Същата е изтекла на 11.12.2023г. Няма условие да се прилага института на абсолютната давност при положение, че е изтекла давността предвидена в разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК във вр. с чл.11 от НК. Тази давност подлежи на служебно прилагане, тъй като държавата губи, както своето материално право да наложи административна санкция, така и това да изпълни наложената (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС).

Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради изтекла към настоящият момент давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, № 4260689 на ОДМВР Б., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Б. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“С.“ № ****, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Б..

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3