Определение № 26532 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26532 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20261110113009 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба от ЗАД „Армеец”, ЕИК: 121076907 срещу Столична община.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове.

Ищецът твърди, че на 20.09.2021 г. около 10.00 часа в гр. С., движейки се по Околовръстен път, в района пред Националният исторически музей лек автомобил марка „.............., рег. № ........... попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Препятствието не било обезопасено и сигнализирано с пътни знаци на платното за движение и причинило ПТП с материални вреди върху застрахованото при дружеството ищец МПС. В своето заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС във връзка с тази щета от 20.09.2021г. застрахованият собственик е посочил, че увредена в резултат от събитието е задна дясна гума. Твърди, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № 0306X0668231 и период на застрахователното покритие 24.08.2021 г. 23.08.2022 г. След събитието, във връзка с подадено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС е била образувана щета №10021030120280, по която ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 560,00 лв. на 04.10.2021 г. В хода на експертната дейност, са били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, или общо обезщетението възлизало на сумата от 570 лева. Посочва, че с писмо-покана с изх. № Л-6321 от 20.10.2021 г., получено от ответника на 22.10.2021 г., предявил списък със щети, сред които и щета с № 10021030120280, но ответникът отказал да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. С оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата от 291,44 евро (570 лева), представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 5,11 евро, (10 1 лева), ведно със законната лихва върху същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на присъдените суми, както и лихва за забава върху главницата за периода от 11.05.2023г. до 08.05.2026г. в размер на 112.12 евро / 219.29 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е сключен валиден застрахователен договор между увреденото лице и ищеца. Счита, че увреждането на автомобила не е в резултата на покрит застрахователен риск.

Оспорва действително да е настъпило произшествие, при което да са настъпили вреди за застрахованото МПС. Твърди, че не е доказано къде се намира неравността, както и размера на същата и невъзможността да бъде преодоляна. Твърди, че на улицата няма шахта, която да е повдигната или друга неравност. Счита, че водачът е съпричинил настъпването на процесното ПТП, като не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Правна квалификация:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от установяване от ищеца на следните предпоставки: 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество;

2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен;

4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите.

В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя, както и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане. При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяните от него основания за изключване или намаляване на отговорността му в т. ч. и обстоятелствата, на които се основава възражението му за съпричиняване.

По иска за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забава на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

2

По доказателствените искания:

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Следва да се допусне поисканата от ищеца САТЕ, която да отговори на поставените с исковата молба въпроси.

Искането на ищеца за допускането на разпит на един свидетел при режим на призоваване е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

ПО ВЪПРОСА ЗА НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕДИАЦИЯ:

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация / чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.11.2026г. от 09:15 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно - автотехническа експертиза, която да отговори на поставените с исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: гр. С. тел............., специалност: транспортна техника и технологии; оценител на МПС, като вещото лице да се уведоми за възложената експертиза и да се призове за о. с. з. след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата от 230 евро, дължими от ищеца в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящето определение.

Предупреждава страната, че при невнасяне на депозита съдът ще отмени определението с което е допуснал експертизата по нейни въпроси.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на К. П. К. ЕГН: **********, който да бъде призован на посочения от ищеца адрес. УКАЗВА на ищеца в 1 седмичен срок да внесе депозит в размер на 25 евро, при неизпълнение, съдът ще отмени определението си в тази му част. Съдът определя срок за разпит на свидетеля – насроченото открито съдебно заседание. На призовкаря да се посочи и телефонния номер на свидетеля.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще 3 бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4