Решение № 927 от 01.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1726/2024
- Вид
- Решение № 927
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.59, ал.3 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
РЕШЕНИЕ
№ 927 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И. Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330201726 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 04-***-1/30.01.2024г., издадено от Началника на ***, с което на Т. Х. П., с ЕГН: **********, от ***2 на осн. чл.183, ал.2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.59, ал.3 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят, Т. П., моли в жалбата си Съда да отмени процесното наказателно постановление като неказаносъобразно, с доводи за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и се представлява от процесуалния си представител адв. И. С., който потвърждава жалбата и прави същото искане.
Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна, Началника на IV РУ при ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при 1 евентуално уважаване на жалбата и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.11.2023г. постъпил сигнал в IV РУ – Пловдив от г. Г. П., ЕГН **********, затова че от същата дата непознат мъж е влязъл в пререкания с нея, относно това, че е замърсено в площта на блоковото пространство, изваждайки пистолет. Установено било, че лицето е жалбоподателят Т. Х. П., ЕГН: ********** от гр. П.. От същия били снети обяснения за случилото се, както и за произхода на пистолета. От проверката било установено, че пистолетът представлява 1 /един/ бр. газ-сигнален пистолет „ИЖ 79-8“, кал.8 мм, с № ***, като заедно с 1 /един/ бр. пълнител с 9 /девет/ бр. боеприпаси, жалбоподателят обяснил, че ги е намерил сред вещите на родителите си в жилището им, като уточнява, че майка му била на смъртно легло по това време. На 13.11.2023г. жалбоподателят предал сигнален пистолет, пълнител и боеприпаси в IV РУ – Пловдив.
С оглед направените констатации и въз основа на събраните в Районното управление материали и след съгласуване със служители от „***“, св.П. Д. Б., на длъжност „*** при IV РУ при ОДМВР – Пловдив, срещу жалбоподателя П. и в негово присъствие бил съставен АУАН № 1 от 05.01.2024г. за нарушение по чл.59, ал.3 от ЗОБВВПИ за това, че същият на 05.11.2023г. около 15:30ч. е намерил процесните – сигнален пистолет, пълнител и боеприпаси без незабавно да уведоми органите на МВР, и без да нарушава месторазположението на процесните вещи. При съставянето на акта и печатното попълване на данните, правилно била отразена горе вляво датата 05.01.2024г., но в графата долу, относно датата при подпис на актосъставител и нарушител, при печатното попълване и отпечатване на документа, била допусната техническа грешка, като останала много по-ранна предходна дата 15.07.2020г. Ръкописно с химикал, грешката била поправена на датата, посочена горе вляво на документа – на 05.01.2024г. Извършената поправка била удостоверена с подписа на актосъставителя и този на жалбоподателя.
Последният се запознал със съдържанието на АУАН-а и не възразил срещу 2 направените от контролния орган констатации и извършените промени.
Получил и препис от същата дата.
Въз основа на горното, било издадено обжалваното НП, с което на П. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева на основание чл.183, ал.2 от ЗОБВВПИ, за нарушение на чл.59, ал.3 от ЗОБВВПИ.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят П. Д. Б., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят обяснява, че е съставил акта въз основа на събраните по случая материали и след консултация с колегите му от „***“. Потвърждава, че в обясненията си, жалбоподателят е посочил, че намерил газовия пистолет сред вещите на родителите му.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които Съдът също кредитира.
В качеството на свидетел беше разпитан и св.И. Б. К., по искане на жалбоподателя. От показанията му се установява, че са в приятелски отношения с жалбоподателя и че докато му услужил в разместването на мебели в семейното жилище, за да осигурят повече място на болната му майка, която била на легло, жалбоподателят намерил процесния пистолет.
Съдът кредитира тази част от показанията на свидетеля, дотолкова доколкото съответстват на кредитирания доказателствен материал и служат за установяване на обективната истина.
Не същото се отнася до другата част от показанията му, в която обяснява, че в деня на намирането на пистолета, жалбоподателят веднага и собствена инициатива предприел стъпки да го предаде в районното управление. В тази част показанията му са изолирани и противоречиви на кредитираните гласни и писмени доказателства, поради което не се кредитират от съда, отчитайки и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид установените приятелски отношения с жалбоподателя.
При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира 3 следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 40, 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Съставен е в присъствието на нарушителя, подписан е от съставителя и двама свидетели.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано ясно и подробно в обстоятелствената част на акта и постановлението с всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/.
В тази връзка и за по-голяма прецизност, изхождайки от служебните си функции, макар от страна на жалбоподателя да не се прави възражение в тази посока, следва да се обсъди поправената дата на съставяне на АУАН-а.
Както по-горе се установи и посочи – при съставянето на акта, при печатното попълване и отпечатване на данните, правилно е била отразена горе вляво датата 05.01.2024г., но в графата долу, относно датата при подпис на актосъставител и нарушител, е останала като техническа грешка - много по-ранна предходна дата 15.07.2020г. Вследствие на това, техническата грешка е била поправена - на дата 05.01.2024г. ръкописно с химикал в присъствието на жалбоподателя, удостоверено с подписите както на актосъставителя, така и 4 на жалбоподателя под самата промяна и конкретно отнасящи се за нея. В този смисъл поправката на документа е станала при самото му съставяне в присъствието и знанието на свидетеля по акта и на нарушителя, бил му е предявен, за което свидетелства частта от него, наименована „разписка“, че е получен на 05.01.2024г., като по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита. Жалбоподателят не е възразил нито срещу констатациите по акта, нито срещу промяната, предвид липсата на отбелязвания в графата „забележки и възражения“.Освен това, чл. 53, ал.2 от ЗАНН дава възможност НП да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което също е в подкрепа на тезата, че наличието на поправки в АУАН не е основание за отмяна на постановения въз основа на същия санкционен акт, както в случая.
По-нататък, на П. е вменено нарушение по чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ, която норма вменява задължение на лицата, които са намерили взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно да уведомят органите на МВР, без да нарушават месторазположението им. По делото безспорно се установява, че на процесната дата и място, жалбоподателят е изпълнил състава на нарушението, като е намерил сред вещите на родители си - 1 /един/ бр. газ-сигнален пистолет „ИЖ 79-8“, кал.8 мм, с № ***, заедно с 1 /един/ бр. пълнител с 9 /девет/ бр. боеприпаси, без да е уведомил незабавно органите на МВР, като е променил и месторазположението им. По делото безспорно от гласните и писмени доказателства се установява, че едва след подадения срещу него сигнал в районното управление и след като е бил поканен там да даде обяснения за случилото се, е дал информация за сигналния пистолет и го е предал, заедно с пълнителя и боеприпасите. Безспорно се установява и промяната в разположението на газовия пистолет, тъй като след намирането му, го е изнесъл от жилището и дори го извадил при пререкания с друг човек.
Правилно на основание чл.183, ал.2 от ЗОБВВПИ, му е наложено административно наказание – глоба във фиксирания от закона размер от 1000 лева, който не подлежи на редуциране от страна на Съда.
Конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран, не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
5
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай. В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на привилегированата норма в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Жалбоподателят е нарушил обществени отношения, характеризиращи се с висока степен на обществена опасност, тъй като формулираната в чл. 1 цел на ЗОБВВПИ обслужва особен род обществени отношения, възникващи във връзка с производство, търговия придобИ.ето, съхранението, носенето и употребата, транспортиране и други на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, които налагат спазване на специален режим и упражняване на пряк контрол върху дейностите от страна на компетентните органи. Нарушената в разглеждания казус норма изисква не само незабавно да бъдат уведомени органите на МВР, но и оръжието да остане на мястото, където е било открито. Видно от доказателствата по делото в случая жалбоподателят не само не е уведомил незабавно органите на МВР станало е по тяхна принуда след постъпилия сигнал, но е нарушил и месторазположението на газовия пистолет, като го е взел и извън жилището, където го е намерил, е влязъл в пререкания с непозната жена, изваждайки пистолета на обществено място, независимо, дали да я сплаши или да се защити основателно или не, с риск да застраши живота и здравето на околните. Това обстоятелство квалифицира случая с висока степен на обществена опасност, поради което Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен.