Решение № 1452 от 29.09.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Варна, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501570 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „ФАЙЪР ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД срещу Решение № 261585 от 12.05.2021г. по гр.д. № 12176/2020г. по описа на ВРС, XХХVти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ e признато за незаконосъобразно и отменено уволнението на П. Д. П. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 7/31.07.2020г., издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от управителя на дружеството; на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 267, ал. 1 от КТ е осъден въззивникът да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 945.40 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. май 2020г., както и на основание чл. 221, ал. 1 от КТ въззивникът е осъден да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 1290.00 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон. Неправилен е възприетият от съда правен извод в решението, че трудовото правоотношение между страните е едностранно прекратено от работника със заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Трудовият договор между страните е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на въззивника. В този срок работодателят прекратил ТПО с работника на основание чл. 71, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ. За да се 1 прекрати действието на трудовия договор в тази хипотеза е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна.

П.П. е уведомен за прекратяване на ТПО на 31.07.2020г. и е бил поканен да получи документите за това. Същият не се е явил, като заповедта подписал впоследствие.

Бездействието на работника под формата на неявяване за получаване на заповедта не следва да се тълкува във вреда на работодателя, тъй като по този начин същият се лишава от възможността да упражни правото си да прекрати ТПО. Ето защо заявлението на работника вх. № 158 от 03.08.2020г. по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е подадено след прекратяване на трудовото му правоотношение и не може да породи правни последици, тъй като правоотношението вече е било прекратено от работодателя. Необоснован поради това е изводът, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, както и че обезщетението по чл.

221, ал. 1 от КТ е дължимо. От друга страна от събраните по делото гласни доказателства е установено, че през м. май 2020г. ищецът не е полагал труд в дружеството работодател, както и че не е бил на работното си място. Неправилен е изводът на ВРС, че се касае за престой по смисъла на чл. 267 от КТ, настъпил не по вина на работника, поради което и последният има право на уговореното БТВ. На основание чл. 267, ал. 2 от КТ доколкото работникът не е бил на работното си място в работно време, то неизпълнението на трудовата функция се дължи на негово виновно поведение, поради което обезщетение за престой не му се дължи. Реално П.П. започнал да упражнява трудова дейност при работодателя от м. юни 2020г. Ето защо няма право на трудово възнаграждение за м. май 2020г. Отправя искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата П.П. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.

Излага твърдения, че по делото не е установено връчване на заповедта за прекратяване на ТПО от 31.07.2020г. Едва след проверка от Инспекцията по труда, гр. Варна по негов сигнал от 04.08.2020г., с писмо от 19.08.2020г. ищецът е поканен от работодателя в 3-днивин срок да се яви и получи заповедта, която му е връчена на 24.08.2020г. На основание чл. 335, ал. 1, т. 3 от КТ прекратяване на ТПО без предизвестие в срока за изпитване произвежда действие от момента на връчване на заповедта. Заповедта в случая е връчена след като ищецът прекратил без предизвестие ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и прекратяването вече е настъпило. След като волеизявлението на работника за прекратяване е достигнало до работодателя, последния не може да прекрати трудовия договор на друго основание, тъй като от този момент субективното право на работника вече е упражнено и прекратяването настъпило. Повторното прекратяване на ТПО е извършено при липса на субективно право, не поражда правно действие, поради което издадената заповед за прекратяване в изпитателния срок подлежи на отмяна. По делото на следващо място е прието заключение на ССчЕ, което след справка в ТД на НАП – Варна е установило, че отработените дни за м. май 2020г. са 17, а декларираният начислен месечен осигурителен доход възлиза на 1218.33 2 лв., а нетната сума за получаване след приспадане на осигурителни вноски ДОД – на 945.40 лв. По ведомост за заплати няма положен подпис. Т.е. възнаграждението е начислено и не е платено. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от П. Д. П. срещу „Файър Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 205840067 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 007/31.07.2020г. издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ без предизвестие; с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да му заплати нетно трудово възнаграждение за м. май 2020г. в размер на по 945.40 лв., както и с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1290.00 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 04.05.2020г. между страните е сключен срочен трудов договор със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на който ищеца заел длъжността „монтажник“, с уговорено основно ТВ в размер на 1290 лв. и допълнително такова в размер на 0.6% за всяка година трудов стаж, платими до последно число на следващия месец.

Поради неплащане на дължимото ТВ за месеците юни и юли 2020г., на 03.08.2020г. ищецът връчил на ответника заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, с искане да му се изплатят дължимите суми и обезщетения по КТ. На същата дата предал на работодателя даденото му работно облекло с приемо-предавателен протокол. На 04.08.2020г. сезирал Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, която от извършената проверка установила, че трудовият договор на работника е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. На 24.08.2020г. ищецът посетил офиса на работодателя, когато му е била връчена заповед № 007/31.07.2020г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. На 28.08.2020г. по Б. път е била изплатена заплатата му за м. юли 2020г., както и обезщетение за неизползван ПГО за 5 работни дни за 2020г. Дължимото ТВ за м. май 2020г. е останало неплатено. Оспорва издадената заповед за прекратяване на ТПО, поради това, че основание, което е посочено в заповедта не съответства на основанието, посочено в подаденото от него заявление за прекратяване на ТД. На 31.07.2020г., считано от който ден съгласно заповедта се счита за освободен, ищецът е бил на работа и заповедта за 3 прекратяване на ТПО не му е била връчена. На 03.08.2020г. подал заявление с вх. № 158 за прекратяване на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неизплатени трудови възнаграждения. Процесната заповед е получена от него на 24.08.2020г. В случаите на прекратяване на ТПО без предизвестие по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ прекратяването настъпва от момента на получаване от насрещната страна на писменото изявление за това.

Заповедта по чл. 71, ал. 1 от КТ на управителя на дружеството поради това е издадена след като ТПО между страните е било прекратено от работника със заявление от 03.08.2020г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Повторното прекратяване на ТПО се явява извършено при липса на субективно право за тоа, поради което не поражда правно действие, а издадената заповед подлежи на отмяна. Така обосновал незаконосъобразност на заповедта и отправил искане за положително произнасяне по исковете.

В отговор, „Файър Про Инженеринг“ ЕООД, гр. Варна признало възникналото между страните правоотношение, но оспорило предявените искове по основание. Навело твърдения, че в конкретния случай са спазени законовите предпоставки за прекратяване на ТПО в хипотеза на чл. 71, ал. 1 от КТ. Достатъчно в тази връзка е писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна. Ищецът е уведомен за прекратяване на ТПО на 31.07.2020г. и е бил поканен да получи документите в тази връзка. Ищецът не се е явил на същата дата, поради което се е подписал впоследствие на заповедта. По отношение на претенцията за ТВ за м. май 2020г. посочил, че служителят не е престирал труд през този месец, като реално започнал изпълнение на трудовите си задължения на 04.06.2020г. През м. май 2020г. ищецът работил в собствения си магазин на *** в гр. Варна. Отправил искане поради изложеното за постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на Трудов договор № 14 от 04.05.2020г. се установява, че на основание чл. 67, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ – със срок за изпитване за 6 месеца в полза на работодателя страните се обвързали с трудов договор, по силата на който считано от 05.05.2020г. работодателят възложил на ищеца – работник да изпълнява трудови функции, присъщи на длъжността „монтажник“ при пълно работно време и ОТВ в размер на 1290 лв., платимо до последно число на следващия месец.

Със Заповед № 007/31.07.2020г. на Управителя на дружеството работодател на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с П.П. по инициатива на работодателя преди изтичане на срока за изпитване. Видно от отразеното в нея, заповедта е връчена на работника на 24.08.2020г.

Със Заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ входирано при работодателя под № 158/03.08.2020г., П.П. прекратил едностранно сключения между страните трудов договор 4 поради неизплащане на трудовото му възнаграждение. В Приемо-предаватален протокол от същата дата, подписан от ищеца и от представител на работодателя, страните обективирали предаване на описаното в същия работно облекло от служителя.

На 04.08.2020г. П.П. подал сигнал с вх. № 20075091 до ДИТ – гр. Варна, в отговор на който с писмо на дирекцията от 24.08.2020г. бил уведомен за извършената в дружеството проверка и констатираното в хода на проверката.