Решение № 20 от 16.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. К., 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500346 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С решение № 438/11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1426/2022 г., К.йският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците С. М. М. и А. И. М., че ищцата Х.

С. О. е собственик на част от поземлен имот № 88 по ПУП на с. В. п., общ. К., с площ 140 кв.м., ведно с едноетажна полумасивна жилищна сграда с призем, със застроена площ на етажа 75 кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор и баня, и в призема от две стаи с обща застроена площ от 20 кв.м., при граници: север- имот № 87, запад- имот № 89, юг- улица, изток- улица, с адрес с. В. п. № 89, общ. К., обл. К., и ги е осъдил да отстъпят собствеността и предадат владението му на Х. С. О.. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 1 020 лв. за адвокатско възнаграждение, 50 лева - внесена държавна такса и 200 лева - депозит за вещо лице.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана чрез процесуален представител от недоволните от решението ответници в първоинстанционното производство С. М. М. и А. И. М.. Решението се обжалва като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано.

Въззивниците считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевантните за спора обстоятелства, обосноваващи основанието на исковата претенция. Считат за недопустимо уважаването на предявения иск, при липса на установяване по площ, местонахождение и 1 граници на спорния имот.

Считат, направеното в отговора на исковата молба тяхно възражение по чл.79, ал.1 от ЗС за доказано, чрез установяване на кумулативните му предпоставки. Сочат, че имотът имал наследствен характер, а ищцата не била от кръга на наследниците и никога не е живяла в него.

Посочват, че съдът следвало да се произнесе по отношение принадлежността на правото на собственост на основание заявеното от тях правоизключващо възражение по чл.79 от ЗС, като постанови решение, с което да бъде взаимно признато за установено между страните, че ответниците на основание давностно владение са собственици на приземен етаж от едноетажна полумасивна жилищна сграда с призем, съставляващ преустроен, пристроен и функционално свързан с пристройка към призема на съществуващата жилищна сграда и обособен като самостоятелно жилище с отделен вход в ПИ № 88 в кв.11 по плана на с. В. п., общ. К., при граници и съседи на имота: север-ПП №87, запад- ПИ № 89, юг-улица, изток-улица, а ищцата за собственик на останалата част от процесния имот, изключваща частта на ответниците. Алтернативно при обратната хипотеза, първоинстанционният съд следвало да отхвърли предявеният иск по чл.108 от ЗС, като недопустим.

Въззивниците считат за неправилно, приетото от съда, че по отношение на тях били налице „търпими действия, а не владение“. Твърдят, че съдът кредитирал само една част от показанията на свидетелите, без да изложи мотиви защо не кредитира показанията на останалите свидетели, от които се установило, че те са собственици на обособената част от ПИ, представляваща самостоятелно жилище с отделен вход, на основание доказано добросъвестно, непрекъснато във времето и необезпокоявано от никого, включително от ищцата или наследниците на праводателя-наследодател, в многократно надвишаващ придобивния давностен срок владение и по този начин оборили доказателствената тежест на издадения в полза на ищцата нотариален акт, с който същата формално се легитимирала като собственик на целия имот.

Искат от въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение, вместо което да постанови ново, с което предявеният за разглеждане иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата Х. С. О. не е подаден отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивиците С. М. М. и А. И. М., чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната жалба по изложените съображения. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В съдебно заседание въззиваемата Х. С. О., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Представя ново доказателство - писмо с изх. № 94-00-3016-(1) от 2

05.12.2023 г., издадено от Община К.. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, при и по повод депозираната въззивна жалба, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лица, имащи правен интерес от това, поради което е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Районен съд – К. е бил сезиран с разглеждането на предявен от Х. С. О. от гр. К., иск по чл. 108 от ЗС, с който ищцата цели да бъде признато за установено по отношение на ответниците-съпрузи С. М. М. и А. И. М., че тя е собственик на недвижим имот: ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 88 по ПУП на с. В. п., общ. К., с площ 140 кв.м., ведно с ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМ със застроена площ на етажа 75 кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор и баня и в призема от две стаи с обща застроена площ от 20 кв.м., при граници: север- имот№ 87, запад- имот № 89, юг- улица, изток- улица, както и да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху процесния недвижим имот.

Исковата претенция е мотивирана с придобито от ищцата право на собственост по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 48, том I, peг. № 577, дело № 47 от 2019 г. на Нотариус К. З., с рег. №*** на НК и район на действие КРС. Поради постоянното си пребиваване в Германия ищцата оставила къщата да се ползва от баща й С. М. М., от когото закупила имота. През 2020 г. баща й се обадил и съобщил, че брат му С. М. М. и снаха му А. И. М. се върнали в с. В. п., нямало къде да живеят и я помолил да им позволи да се нанесат в приземния етаж на къщата, а те до месец щели да си купят или наемат жилище. Тя се съгласила, но въпреки даденото обещание, изтъквайки различни причини, те не напуснали приземния етаж, а извършвали ремонти и строежи в него.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответниците С. М. М. и А. И. М., чрез процесуалния си представител, оспорили собствеността на ищцата досежно приземния етаж, с възражение за изтекла по отношение на същия в тяхна полза придобивна давност въз основа на осъществявано от тях повече от 30 години, считано от 1984 г., необезпокоявано и не прекъсвано владение върху призема, пригоден от тях за жилище.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните в жалбата оплаквания, като служебно следва да ограничи проверката си за валидност, допустимост на решението в обжалваната му част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

При така очертаните параметри на въззивната проверка, настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Относно правилността му, настоящата инстанция съобрази и следното :

3

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48/24.04.2019 г., том I, peг. № 577, дело № 47/ 2019 г. на нотариус с рег. №*** на НК и район на действие КРС, Х.

С. О. придобила от С. М. М. ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 88 по ПУП на с. В. п., общ.

К., с площ 140 кв.м., ведно с ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМ със застроена площ на етажа 75 кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор и баня, и в призема от две стаи с обща застроена площ от 20 кв.м., при граници: север- имот № 87, запад- имот № 89, юг- улица, изток- улица, с административен адрес в с. В. п. № 89, общ. К., обл. К..

В основата на така цитирания нотариален акт, стои установяващия правото на собственост на продавача Нотариален акт за дарение № 63/19.02.2007 г., том II, рег. № 2108, дело № 254/2007 г. на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие КРС, по силата на който М. Е. М. дарил на сина си С. М. М. обособени части от собствения си недвижим поземлен имот с кад.№ 88, оформени след провеждане на улична регулация по ПУП на с. В. п. и представляващи: 1) Част от поземлен имот с кад.№ 88 в кв.15, попадащ в УПИ /парцел/ ІХ-88/ в кв.15, отреден за имота по действащия ПУП на селото и съдържащ незастроено дворно място с площ 460 кв. при посочени граници на частта от имота и 2) Част от поземлен имот с кад.№ 88 в кв.11 по ПУП на с. В. п., общ. К., с площ 140 кв.м., ведно с едноетажна полумасивна жилищна сграда с призем, със застроена площ на етажа 75 кв.м. , състоящ се от четири стаи, коридор и баня, и в призема от две стаи с обща застроена площ от 20 кв.м., при граници на частта от имота : север- имот № 87, запад- имот № 89, юг- улица, изток- улица.

В производството са назначени две съдебно-технически експертизи. Според вещото лице инж. В.Д.а при посещението си на процесния имот и при извършени от нея замервания, заварила към посочения в цитираните нотариални актове призем, описан като състоящ се от две стаи с обща площ от 20 кв.м., извършена от ответниците функционално обединена пристройка към югозападната фасадна стена, и включваща обособяване на коридор, една стая и баня –тоалетна с площ около 30 кв.м., със светла височина на пристроеното от 2.102.13 м. В имота функционално несвързани с призема, а именно над тавана на пристройката, били обособени тераса от 14.24 кв.м. и едно помещение със светла площ 1.44-2.11 кв.м. със застроена площ 7.82 кв.м. и с външен достъп чрез дървена стълба, и барака за дърва за огрев, долепена до пристройката от 2.70 кв.м. Според вещото лице така изпълнените СМР и обособените в резултат на тях помещения не отговарят на императивната норма на чл.72 от Наредбата № 7/ 22.012.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, предписваща минималната светла височина на жилищата от 2.60 м., както и че за така извършения строеж няма представени строителни книжа по смисъла на т.36 от ДР на ЗУТ - одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешение за строеж или акт за узаконяване, както и протоколи за определяне на строителна линия и ниво. Експертизата установява и, че изграждането на пристройката, е извършено през 2020 г. и не съставлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ, не е съобразено и с предвижданията на ПУП, тъй като част от 4 пристройката попада върху неприложената улична регулация/ върху улица/.

Според вещото лице инж. Д. Д.а на място към посочения в цитираните нотариални актове приземен етаж има допълнително изградена от ответниците пристройка, изградена плътно до югозападната фасадна стена и съставляваща стая, коридор и тоалетна с душ, с отворена допълнително врата, над тавана на пристройката с пригодена тераса и изградено и външно килерче, като за извършеното са използвани подръчни материали, а не качествени строителни материали, в резултат на което пристройката е нестабилна, като конструкция е барака, непригодна за живеене и представлява опасност за живущите в нея. За така изпълнената пристройка ответниците не притежават строителни книжа и същата не е отразена в плана на селото. Експертизата установява също, че партида за електрическа енергия в с. В. п. на името на ответника С. М. има от 12.02.2007 г., но и че не са открити партиди за ползване на ВиК услуги на името на същия.

В хода на тези фактически констатации, съдът изгради своето становище. Правната квалификация на претендираните от ищцата права, намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от Закона за собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е., иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че последният го владее без правно основание От всичко изложено до тук и от анализа на показанията на всички разпитани по делото свидетели, настоящата инстанция приема за установено, че ищцата Х. С. О. придобила на 24.04.2019 г. въз основа на Договор за покупко -продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, том I, peг. № 577, дело № 47/ 2019 г. на нотариус с рег. №*** на НК, процесния имот, съставляващ част от ПИ с кад.№ 88 в кв.11 по ПУП на с. В. п., общ. К., с площ 140 кв.м., ведно с едноетажна полумасивна жилищна сграда с призем, със застроена площ на етажа 75 кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор и баня, и в призема от две стаи с обща застроена площ от 20 кв.м., при граници на частта от имота : север- имот № 87, запад- имот № 89, юг- улица, изток- улица. Продавач по сделката е нейният баща- св. С. М., който пък го придобил на 19.02.2007г. от своя баща М. Е. М. въз основа на дарение, изповядано с Нотариален акт за дарение № 63, том II, рег. № 2108, дело № 254/2007 г. на нотариус с рег. № *** на НК.