Определение № 40503 от 07.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40503 гр. София, 07.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110148095 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

260273/13.08.2024 г., подадена по пощата с клеймо от 09.08.2024 г, от А. Г. А. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С-, притежаващ л.к. № -, валидна до 15.10.2031 г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д.

М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № -, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „-, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „--" ООД, с ЕИК: --, със седалище и адрес на управление: гр. С-, представлявано от А. ---, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „--" ООД да бъде осъден да заплати на А. Г. А., сумата в размер на 25,59лв., представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 757303/30.10.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.10.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 757303. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, срокът за погасяване е бил 16.01.2023 г. В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 48.61 %, а годишната договорната лихва е в размер на 40.05 %. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11 месечни вноски, дължими е падеж понеделник, като размер па погасителните вноски е 1 вноска от 3,89 лв. и 10 вноски по 52,17 лв. Твърди се, че ищецът е следвало за обезпечени кредита с гаранция, а при неизпълнението на задължението се дължи неустойка в размер на 145.41 лева, на основание чл.11 от договора.

Твърди, че тази неустойка е включена в погасителня план, като вноската вече 1 била 61 лева, а общата сума, което следва да се върне по заема – главница, лихва и неустойка е 671.00 лева.

Излага правни твърдения, че клаузата за такса за неустойка е нищожна, на основание чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че целият договор е недействителен и ищецът следва да върне само чистата сума по кредита. Претендира процесната сума като платена без основание, с оглед твърдяната нищожност на договора.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Посочна банкова сметка, на която да се заплати сумата: IBAN BG83CBCB- BIC: CECBBGSF

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Решение № 8556/23.05.2023 г., по описа на СРС, 174-ти състав, по Гражданско дело № 70995/2022; 2. Договор за потребителски кредит №757303; 3. Погасителен план; 4. Платежни нареждания.

Моли бъде допуснато изслушването на Съдебно - икономическа експертиза, по която вещото лице — икономист, след като се запознае с материалите по делото, както и допълнително събере необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на ответника, да отговори на следния въпрос: 1. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от А. Г. А. с ЕГН: ********** сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗШС, и като се включи начислената неустойка за непредоставяне на поръчител и сумата на застрахователната полипа, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР но Договор за паричен заем № 757303? 2. Каква е била дължимата възнаградителна лихва от доверителя ми за периода от усвояване на кредита, до неговото пълно погасяване?

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение , което да му послужи пред --- с адрес: гр. --, на база па което да му бъде предоставена информация относно всички сключени договори за потребителски кредити между ежду „-" ООД, с НИК: -- и А. Г. А. е ШТ1: **********.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Счита, че искът е недопустим и ищецът е следвало да предяви иска си в другото производство, с което е установено нищожността на клаузата за неустойка.

Изцяло оспорва исковата претенция. Твърди, че липсват доказателства за извършено плащане. Твърди, че е налице злоупотреба с процесуални права.

Ответникът твърди, че вземането се основава на договор за кредит.

Моли да се отхвърли исковата претенция. Да не се присъждат разноски.

Прави списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

2

Ищецът се представлява от адвокат Д. М. М. със съдебен адрес: гр.

София, бул. „-, с представителна власт, която важи за всички инстанции (л.4 от делото)

Ответникът се представлява от адвокати от АС „Н- М.“ (към отговора на ИМ).

По държавната такса

Цената на иска е под 1250 лева. Ето защо разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима, т.е. събира се една минимална такса върху всички интереси. Общият размер такса е 50.00 лева. Представя документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 271593/26.08.2024 г. (л.23 от делото).

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Неоснователно е искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение. То каса факти и обстоятелства, която не са относими към предмета на делото, доколкото с него се цели установяване какви договорите страните са сключили помежду си. Това е фактът, който ищецът следва да знае като страна по договора. Същото не е относимо към делото. Ето защо следва да се остави без уважение.

Следва да се изиска за послужване гр. д. № 70995/2022 г. по описа на СРС, 174 състав.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането на ищеца за допускане на експертиза е допустимо, но не е относимо и необходимо. С оглед позоваването от него на съдебно решение, съдът приема, че така зададените въпроси не касая иска по чл.55 ЗЗД, а този по чл.26 ЗЗД, за което има влязло в сила съдебно решение. При това положение, искането за ССчЕ не е отнесем и необходимо. Ето защо следва да се остави без уважение.

3

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата е 21.10.2024 година от 10.45 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение чрез ЕПЕП и ССЕВ и електронната поща на адв. М..

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 260273/13.08.2024 г., подадена 4 по пощата с клеймо от 09.08.2024 г, от А. Г. А. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С-, притежаващ л.к. № -, валидна до 15.10.2031 г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № -, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „-, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „--" ООД, с ЕИК: --, със седалище и адрес на управление: гр. С-, представлявано от А. ---, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „--" ООД да бъде осъден да заплати на А. Г. А., сумата в размер на 25,59лв., представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 757303/30.10.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.10.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 757303. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, срокът за погасяване е бил 16.01.2023 г. В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 48.61 %, а годишната договорната лихва е в размер на 40.05 %. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11 месечни вноски, дължими е падеж понеделник, като размер па погасителните вноски е 1 вноска от 3,89 лв. и 10 вноски по 52,17 лв. Твърди се, че ищецът е следвало за обезпечени кредита с гаранция, а при неизпълнението на задължението се дължи неустойка в размер на 145.41 лева, на основание чл.11 от договора. Твърди, че тази неустойка е включена в погасителня план, като вноската вече била 61 лева, а общата сума, което следва да се върне по заема – главница, лихва и неустойка е 671.00 лева.

Излага правни твърдения, че клаузата за такса за неустойка е нищожна, на основание чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че целият договор е недействителен и ищецът следва да върне само чистата сума по кредита.