Решение № 64 от 17.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500053 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Т. против решение № 128/25.11.2025 г. на ОС – Търговище, постановено по гр. д. № 287/2025 г. и с което е отхвърлен предявения от него против Административен съд – Търговище, Административен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 27 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на спора, предмет на образуваните адм. д. № 677/2023 г. по описа на АдмС – Велико Търново, адм. д. № 295/2023 г. на АдмС – Търговище, гр. д. № 3921/2023 г. на РС – Велико Търново и в. гр. д. № 67/2025 г. на ОС – Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при неучастие на Прокуратурата като необходим другар, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и даденото по т. 15 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС разрешение, поради 1 което и постановеното решение се явява недопустимо. Относно правилността му се излагат доводи, че решението противоречи на процесуалния и материалния закон, както и на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти.

Твърди се, че направеният от съда доклад не отговаря на изискванията на чл.

146 ГПК, не са обсъдени всички доводи и възражения на страните, а анализът на доказателствата е повърхностен, не е била спазена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, в резултат на което правото му на защита е било нарушено и не са събрани релевантни за спора доказателства.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК са постъпили писмени отговори от Административен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново и Административен съд – Търговище, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Районен съд – Велико Търново и Прокуратурата на РБ, участваща в процеса на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, не са подали отговори.

В о.с.з., чрез прокурор от АпП – Варна, се изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК и въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявен от въззивника К. Г. Т. против Административен съд – Велико Търново, Административен съд – Търговище, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 27 000 лева, която сума се претендира от него като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото му за разглеждане в „разумен срок“ на иска му против Апелативен съд – Велико Търново, образуван първоначално в адм. д. № 677/2023 г. на Административен съд – Велико Търново, впоследствие в адм. д. № 295/2023 г. на Административен съд – Търговище, гр. д. № 3921/2023 г. на Районен съд – Велико Търново и приключил с влязло в сила решение по в. гр. д. № 67/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Изложените в исковата молба твърдения от въззивника са, че производството по горните дела се е развило извън „разумния срок“, в резултат на което е било нарушено правото му по чл.6, § 1 от ЕКЗСЧОС и претърпял неимуществени вреди - притеснения и безпокойство, загуба на доверие, накърнено чувство за справедливост. Счита, че за обезщетяването на така претърпените вреди следва да му бъде заплатено обезщетение в размер на претендираната сума – 27 000 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба.

С подадените писмени отговори в срока по чл.131 ГПК ответниците са 2 оспорили исковата претенция с възражения за липса на допуснато забавяне и разглеждане на делото му извън разумния срок.

Наведеното във въззивната жалба възражение за разглеждане на спора от първоинстанционния съд без участието на прокурор в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, е неоснователно. Видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания същите са проведени с участието на прокурор от ОП – Търговище.

Ангажираните по делото доказателства установяват, че на 06.11.2023 г.

К. Г. е предявил пред Административен съд – Велико Търново иск против Апелативен съд – Велико Търново за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, претендирани като претърпени от осъществени дискриминационни действия при водено от ищеца друго съдебно производство. По така предявената искова молба, в деня на постъпването й, е било образувано адм. д. № 677/2023 г. С определение от 09.11.2023 г. определеният съдия-докладчик се е отвел от разглеждането на спора поради водени от същия ищец срещу Административен съд – Велико Търново други дела, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. На същото основание с последователни отводи, постановени в периода до 01.12.2023 г., са се отвели и останалите съдии от съда и делото е изпратено на ВАС за определяне на друг равностепенен съд. След произнасянето същото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Търговище, където на 18.12.2023 г. е образувано в адм. д. № 295/2023 г.

С определение от 21.12.2023 г. производството по адм. д. № 295/2023 г. е прекратено поради неподсъдност на спора на административните съдилища и изпратено по компетентност на Районен съд – Велико Търново – гр. д. № 3921/2023 г.

Продължителността на разглеждане на делото в Районен съд – Велико Търново обхваща периода 28.12.2024 г. – 30.10.2024 г. В този период исковата молба е била оставена без движение, извършена е размяна по чл.131 ГПК, насрочени са общо шест открити съдебни заседания /първото за 20.03.2024 г./, от които две са били отложени по молба на ищеца К. Г. поради заболяване, едно поради нередовно призоваване на РП и проведени три заседания, по две от които е насрочено следващо за събиране на доказателства по искане на ищеца. Съдебното дирене е било приключено в с. з. от 02.10.2024 г., а решението на съда е постановено на 30.10.2024 г.

По повод упражнено от въззивника Г. право на въззивна жалба срещу решението на РС – Велико Търново, на 28.01.2025 г. е образувано в. гр. д. № 67/2025 г., проведено е било едно открито съдебно заседание на дата 26.03.2025 г., а решението е постановено на 16.04.2025 г. Считано от тази дата спорът по предявения от К. Г. против Апелативен съд – Велико Търново иск е бил окончателно разрешен.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ държавата, чрез съответния съдебен орган, отговаря за вредите, причинени в хипотезата на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 3 от Конвенцията. В ал. 2 от цитираната норма примерно са посочени критериите, съобразно които следва да бъде извършена преценката за наличието на такова нарушение – общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Наред с тях на общо основание приложение намират и установените в практиката на ЕСПЧ принципи и стандарти по приложението на чл. 6, § 1.

В настоящия случай, видно от установената по-горе хронология относно развилите се производства по предявения от въззивника против Апелативен съд – Велико Търново иск, продължителността на разглеждането му до окончателното разрешаване е една година и половина, който период предвид посочените критерии по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ не се явява неразумен по см. на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Тази продължителност е била обусловена както от обстоятелството, че спорът е бил разгледан на две инстанции, така и от самото поведение на въззивника. Същият, отчитайки и професионалното му качество на адвокат, е предявил иска си пред некомпетентен административен съд. В резултат на това и с оглед обезпечаване разглеждането му от безпристрастен съд, са се развили производства, в които реално спорът не е бил разглеждан по същество, а в същото време не се констатират допуснати забавяния по вина на съда. След образуването на делото пред компетентния граждански съд от страна на съда са извършвани своевременни процесуални действия, обезпечаващи редовността на исковата молба и разглеждането на спора. В първоинстанционното производство делото е било отлагано два пъти поради невъзможност за явяване от ищеца /въззивника/ и два пъти за събиране на допуснати му доказателства – свидетели, които не е водил. Следва да бъдат отчетени и обективните обстоятелства, обусловили продължителността пред първоинстанционния съд – връчване на ИМ и срок за отговор, съдебна ваканция. Във въззивното производство спорът е приключил за по-малко от три месеца, включвайки и законовия едномесечен срок за постановяване на решението.

Ето защо не е налице соченото от въззивника нарушение на правото му да получи съдебна защита в разумен срок по см. на чл. 6, § 1 от Конвенцията, поради което и предявеният от него иск по чл. 2б ЗОДОВ е неоснователен само на това основание, без да е необходимо да се обсъжда въпроса дали и какви неимуществени вреди е претърпял във връзка с процесните дела.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ въззивникът следва да заплати на Административен съд – Велико Търново, Административен съд – Търговище и Окръжен съд – Търговище юрисконсултски възнаграждения за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция /депозиране на отговор и писмена защита/, определени на основание чл. 37 от Закона за 4 правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ и чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в размер на по 102.26 евро.

Искането на РС – Велико Търново за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава, тъй като процесуална защита и представителство реално не е осъществявана – не е подаван отговор по въззивната жалба, а единствено молба-становище по хода на делото, обективираща и изявление за поддържане на направените възражения по съществото на спора.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/25.11.2025 г. на ОС – Търговище, постановено по гр. д. № 287/2025 г.

О С Ъ Ж Д А К. Г. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд – Търговище, сумата от 102.26 евро /сто и две евро двадесет и шест евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ.

О С Ъ Ж Д А К. Г. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд – Велико Търново, сумата от 102.26 евро /сто и две евро двадесет и шест евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ.

ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен съд – Велико Търново, сумата от 102.26 евро /сто и две евро двадесет и шест евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.