Определение № 12283 от 25.09.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12283

Варна, 25.09.2026 г.

Административният съд - Варна - XVI състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР КИПРОВ като разгледа докладваното от съдията Красимир Кипров административно дело № 2976/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Образувано е по заявеното с жалбата на П. Г. Ш. особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената от него заповед за налагане на принудителна адм. мярка № GPAM-3023214/17.09.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, с която на основание чл.171,т.1, б. “з“)ГГ) от ЗДвП е наложена на жалбоподателя ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Изложени са доводи, че предварителното изпълнение ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди , тъй като отнемането на СУМПС би го лишило от възможността поради липсата на друг транспорт да се придвижва от местоживеенето си в *** [населено място] до местоработата си в [населено място] , което от своя страна би станало причина за прекратяване на трудовото му правоотношение и съответно оставането му без доходи при наличен за семейството му ипотечен кредит. Твърди се още, че е отпаднала причината за налагане на ПАМ, тъй като задължителната застраховка ГО е била заплатена веднага след съставянето на АУАН въз основа на който е издадена обжалваната заповед , съответно регистрацията на автомобила е била служебно възстановена на 17.09.2026 г. , т.е. на датата на която е издадена обжалваната заповед. Позовавайки се на определение № 5108/12.05.2026 г. по адм. дело № 4381/2026 год. по описа на ВАС и определение № 5358/18.05.2026 г. по адм. дело № 4668/2026 г. по описа на ВАС , жалбоподателят излага аргументи, че в конкретния случай заявените от него вреди се явяват противопоставими и надделяващи над обществения интерес , доколкото последният вече е защитен и обезпечен от сключената веднага след констатиране на нарушението задължителна застраховка ГО.

След запознаване с материалите от адм. преписка, съдът намира особеното искане за процесуално допустимо – по жалбата срещу горецитираната заповед е образувано адм. дело № 2976/2026 год., по което към момента на депозиране на искането няма постановено и влязло в сила съдебно решение.

Разгледано по същество , съдът намира искането за основателно.

Предварителното изпълнение на оспорения административен акт следва от нормата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, т.е. допуснато е по силата на закона, поради което приложима е разпоредбата на чл.166, ал.4 във вр. с чл.166 ал.2 от АПК , съгласно която предварителното изпълнение се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за установяване на възможността за настъпване на такива вреди принадлежи на молителя , за което същият прилага: застрахователна полица № BG/01/126003246181; трудов договор № 30/24.08.2026 г. ; длъжностна характеристика № 030 на длъжността шофьор на товарен автомобил ; договор за жилищен и ипотечен кредит от 19.12.2009 год.

При посочената хипотеза на чл.166, ал.4 от АПК , допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно при наличието на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, които предполагат освен възможността същото да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, още и наличието на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки въз основа на които съдът може да постанови спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, а именно – възможност за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда и възникване след постановяването на адм. акт на нови обстоятелства .

В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения свързани с движението по пътищата. С оглед на това, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в движението. Част от законовите мерки регламентиращи опазването на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респективно репарирането на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства , за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличието именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото от данните в адм. преписка и приложената към жалбата горецитирана застрахователна полица се установява, че управлявания от жалбоподателя влекач с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 18.08.2026 год. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От друга страна , следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка, установява се от наличната в адм. преписка справка АИС-КАТ-Регистрация ,че на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно е възстановена регистрацията на процесното МПС, считано от 17.09.2026 г., 8.45 ч.

Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и уведомяване на административния орган за това, са настъпили материално- правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези нови фактически обстоятелства са възникнали след полицейската проверка и съставянето на АУАН, поради което следва да бъдат взети предвид при разглеждане на така предявеното особено искане, още повече, че те са съществували към датата на която е издадена обжалваната заповед. В този смисъл, със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Същевременно, следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по силата на закона) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.

Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя Ш. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява трудовите си задължения, се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед последното, налице са материално-правните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспореният адм. акт, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по сила на закона предварително изпълнение на издадената от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна К. Н. З. Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № GPAM-3023214/17.09.2026 год.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на молителя и адм. орган.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�