Протокол № 169 от 04.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 169 гр. Варна, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502495 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Въззивната страна В. У. П. М., редовно и своевременно призована, представлява се от адв. М. Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемата страна М. Г. Д., редовно и своевременно призована, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 3469/02.02.2026 г. от адв. К. като процесуален представител на въззиваемата страна, в която излага, че поради здравословни причини не може да се яви в съдебно заседание, но не прави искане за отлагане на делото.

Адв. Т.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В. У. П. М. – В., представлявано от Т. К. Р., чрез адвокат А. Т. против решение № 2880 от 29.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 11323 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частта, с която е осъдено В. У. П. М. – В. да заплати на М. Г. Д. на основание член 1

225, алинея 3 от Кодекса на труда /КТ/ и член 86, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 3 020,39 лева, представляваща обезщетение за недопускане на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен за периода от 01.09.2023 г. до 12.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждането на иска /04.09.2024 г./ до датата на окончателното изплащане на задължението и сумата 299,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 3 020,39 лева за периода от 20.12.2023 г. до 04.09.2024 г.; осъдено е В. У. П. М. да заплати на адвокат Б. П. К. на основание член 38, алинея 2 във връзка с алинея 1 от Закона за адвокатурата /З Адв/ сумата от 514 лева - адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на ищцата безплатна адвокатска помощ в производството пред първата инстанция; осъдено е В. У. П. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 170,82 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Сочи се, че в решението липсва анализ на събраните доказателства, в това число и свидетелските показания, както поотделно, така и в съвкупност, като съдът е пропуснал да разясни защо не цени определени доказателства. Разглеждащият състав е приел конкретни факти и обстоятелства за доказани, без обаче да обоснове с кои конкретно доказателства счита, че са доказани. Излага се, че предявеният иск е за недопускане до работа в периода от 16.06.2023 г. до 12.10.2023 г., а съдът приема, че ищцата не е допускана до работата си в периода 01.09.2023 г. - 12.10.2023 г., за периода месец юни 2023 г. - месец август 2023 г. искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като ищцата е била в платен отпуск и болничен, и съответно работодателят е изплатил възнаграждение за съответните месеци. Работникът или е допуснат или не е допуснат до работа, след като е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. След като искът за първите три месеца е отхвърлен означава, че не е налице недопускане до работа, респективно работникът е имал възможност да упражнява своите права, в това число и да получава възнаграждение. Намира се, че не са възможни и двата варианта едновременно, доколкото те са самоизключващи се. Твърди се, че не става ясно, защо съдът възприема, че именно от 01.09.2023 г. е налице недопускане до работа спрямо ищцата, което да е в пряка причинно-следствена връзка с неполучаването на работна заплата. В случая ищцата е възстановена през период на академична ваканция и поради тази причина, както и всички останали преподаватели, е ползвала платен годишен отпуск.

Доколкото по делото не се съдържат доказателства или твърдения, които да установят, че се касае за възстановяване на служителя и неговото недопускане след стартиране на учебната година, за да се анализира наличието или липсата на възможност лицето да преподава, следва да се приеме, че на работника е предоставен свободен достъп до работното му място, както и възможност да се включи в трудовия процес, а с това, работодателят е изпълнил задължението си да допусне до работа възстановения работник. Направеното от съда заключение, че за периода 01.09.2023 г. до 12.10.2023 г. работодателят е препятствал ищцата да изпълнява работата си с бездействието си, непредоставяйки му условията, даващи 2 възможност за изпълнение на работата, е категорично неправилно и некореспондиращо с доказателствата по делото, тъй като условията са осигурени и те са еднакви за всички преподаватели. Също така се намира, че изводът, че със заповед № 20 от 12.10.2023 г. работодателят индиректно е признал, че в периода 01.09.2023 г.-12.10.2023 г. не е осигурил на ищцата изпълнение на преподавателска дейност отново е неправилен и необоснован.

Сочи се, че изготвянето на графиците на преподавателите е ежегоден процес, който се извършва непосредствено преди началото на учебната година и след приключване на приема на нови студенти, каквито не са били изготвени при посещението на ищцата в началото на месец септември, но това обаче не може да бъде прието за бездействие от страна на работодателя. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК чрез адвокат Б. К. е депозирала отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е разграничил двата периода, като изрично е отбелязано, че за първия период /месец юни – месец август 2023 г./ искът е неоснователен, тъй като ищцата е била в платен отпуск и болничен, работодателят е изплатил възнаграждение и следователно тя не е претърпяла вреди в причинна връзка с недопускането, тоест от мотивите става ясно, че недопускането до работа е през целия период от явяването на ищцата при ответника след възстановяването със съдебното решение до повторното уволнение, но обезщетението се дължи само за онзи период, през който не е получено трудово възнаграждение. По делото не се спори, че в законоустановения срок ищцата се е явила пред работодателя и недвусмислено е изразила желание и готовност да работи, както и, че ответникът не е осигурил на ищцата академична заетост - тя не е била включена в план графика за разпределяне на дисциплини през академичната 2023/2024 г., която е стартирала на 25.09.2023 г. излага се, че съдът е посочил в мотивите си, че могат да се разграничат случаи, когато за изпълнение на трудовите функции за работа на възстановения работник е достатъчно той да бъде допуснат до работното си място – да му се предостави възможност свободно да заеме работното си място и да се включи в трудовия процес – от хипотезите на недопускане до работа на преподавател, комуто следва да бъдат предоставени условия, даващи възможност за изпълнение на работата съгласно Правилник за атестация, заетост, оценка на труда и заплащане на преподавателите във ВУМ. В тази връзка се намира за правилен изводът, че самият факт, че на 12.10.2023 г. ответникът е прекратил трудовия договор на ищцата на основание член 58, алинея 1, точка 3 от ЗВО /поради това, че не може да се осигури изпълнение на преподавателска дейност/, представлява признание, че през спорния период на ищцата не е била осигурена възможност да преподава. Ответникът няма твърдения в отговора на исковата молба, нито представени в процеса доказателства, че е извършил дори опит да 3 осигури на ищцата преподавателската дейност, която е била уговорена при сключването на трудовия договор, че в процесния период е възложил някаква конкретна дейност, която тя е следвало да изпълнява според заеманата длъжност. Негова е тежестта да докаже, че след възстановяването със съдебното решение трудовото правоотношение е продължило в същия вид и форма както преди уволнението – с реално предоставени за изпълнение трудови функции, които представляват неговото съдържание, но такова доказване не е осъществено.

Твърди се, че показанията на свидетелите са анализирани надлежно и аргументирано в решението, въз основа на което е направено заключението, че те не установяват допускане на ищцата до работа. Също така въззивникът неправилно твърди, че ползването на отпуск е несъвместимо с недопускането до работа, тъй като в съдебната практика са разглеждани хипотези, в които в периода на недопускане се ползва отпуск.

СЪДЪТ докладва, че с молбата с вх. № 3469/02.02.2026 г. адв. К. оспорва като неоснователна въззивната жалба и поддържа отговора.

Адв. Т.: Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбата, оспорвам отговора.

СЪДЪТ докладва, че с молбата с вх. № 3469/02.02.2026 г. адв. К. не прави искане за събиране на доказателства, представя Определение № 5109/07.11.2025 г., постановено по касационно гражданско дело № 1847/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, 4-то гражданско отделение, с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 37 от 13.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2446/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, а с него е потвърдено Решение № 3073/12.02.2024 г. по гр.д. № 3475/2024 г. на Районен съд – Варна.

Адв. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме като доказателство по делото представеното с молбата вх. № 3469/02.02.2026 г. от въззиваемата страна Определение № 5109/07.11.2025 г., постановено по касационно гражданско дело № 1847/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, 4-то гражданско отделение.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

4

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото представеното с молбата вх. № 3469/02.02.2026 г. от въззиваемата страна Определение № 5109/07.11.2025 г., постановено по касационно гражданско дело № 1847/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, 4-то гражданско отделение.

ПРИЛАГА по делото представеният от въззивната страна списък с разноските по чл.

80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Т.: Моля да уважите жалбата и да първоинстанционния съд решение в оспорваната му част. отмените постановеното от

Доверителят ми като работодател е изпълнил добросъвестно своите задължения, произтичащи от влязлото в сила съдебно решение, възстановяващо незаконно уволненият служител. Г-жа Д. не е възпрепятствана да започне изпълнение на своите служебни задължения. Напротив оказано ѝ е нужното съдействие. Възстановяването на същата се случва в период, в който е започнала академичната ваканция и тя също като всички останали членове на академичния състав на Висшето училище е ползвала платен годишен отпуск. От събраните по делото доказателства се установява, че нейните служебни задължения не се изчерпват с преподаване. В свое заявление от 16.06.2023 г., г-жа Д. заявява готовност и желание освен да бъде включена в графика за преподаване, също така да извършва и научно-изследователска дейност. В друго свое заявление от 06.07.2023 г., заявява, че в същия ден ще работи в сградата на В. У. П. М. – гр. Д. и ще извършва научноизследователска дейност и ще подготвя материали. Това нейно изявление показва, че започването на изпълнение на служебните ѝ задължения не е възпрепятствано и всъщност то зависи от нейната воля, а не от някакво конкретно действие в случая на работодателя. С оглед, на което смятам, че тя е можела да извършва такава дейност във всеки един свой работен ден след приключване на ползването на отпуск.