Решение № 128 от 01.07.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 103/2024
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 20.08.2024
- Състав
- Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Бургас, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кирил Гр. Стоянов
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500103 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивн ите жалби, подадени от Й. Й. С., от гр.Н. З., чрез адв.Р. М. от АК София, и от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *, чрез адв. Н. Л. от САК, против решение № 185 от 03.08.2023 г. по гр.д.297/2022 г. по описа на ОС Сливен, изменено в частта на разноските с определение № 83 от 29.01.2024 г.
Въззивникът-ищец С. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът му за осъждане на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 30 000 лв до претендирания размер от 50 000 лв, ведно със законна лихва от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта относно отхвърляне на претенцията за законна лихва върху присъдената главница за периода от 21.12.2021 г. до 21.03.2022 г.
Твърди се, че в обжалваната от ищеца част, първоинстанционното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД, като на ищеца е определено явно занижено и несправедливо обезщетение за неимуществени вреди, което не съответства на причинените му вреди. Твърди се още, че решението е и немотивирано, тъй като не се 1 установява поради какви причини съдът приема, че исковите претенции са неоснователни и недоказани в претендираните размери. На следващо място се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с чл.51, ал.1 от ЗЗД и необосновано, тъй като съдът неправилно е възприел и отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е получил от виновния водач парична сума от 7 000 лв за репариране на неимуществени вреди, каквото твърдение не са правили ищецът и третото лице помагач. Сочи се, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон - разпоредбата, на чл.51, ал.2 от ЗЗД, и е немотивирано, тъй като не се установява поради какви причини съдът приема, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на произнасяне по акцесорната претенция за законна лихва се твърди, че решението е неправилно, тъй като не кореспондира с относимата материалноправна уредба, регламентираща отговорност на застраховател в условия на застрахован риск от причиняване на вреди към трети лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите.
Изложени са твърдения по фактите.
Твърди се, че по делото не е спорно, че ответното застрахователно дружество е страна по валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезпечаващо отговорността за вреди към трети лица на водача на лек автомобил с peг.№*.
Сочи се, че настъпването на събитие, представляващо покрит риск по смисъла на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е установено по делото от приложено НОХД № 75/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора, приключено с одобрено от съда споразумение, с което водачът на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с per.№ *. А. А. е признат за виновен за това, че на 06.09.2021 г. в гр.Нова Загора при управление на „Фолксваген Шаран“ нарушил правилата за движение по пътищата, като не намалил скоростта и не спрял при възникване на опасност за движението, както и не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на ищеца С., представляваща бималеоларна фрактура на глезена на десния крак, довела до затруднения в движенията и осъществяване на основната му 2 функция за срок по-дълъг от 30 дни при нормален ход на оздравителните процеси, с което е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, което споразумение е влязло в законна сила на 13.02.2023 г. Сочи се, че осъщественото престъпление от водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с per.№ *, представляващо покрит риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл.493, ал.1 от КЗ.
Според въззивника-ищец, механизмът на ПТП е установен в гражданското производство и от събраните по делото гласни доказателства, обяснение на страна, както и от заключението на съдебна автотехническа експертиза, при което се установява, че ПТП е настъпило поради субективни действия на водача на лекия автомобил, който не е следил движението пред себе си и наличието на препятствие на пътя, като е потеглил от спряло положение, застигнал е и е блъснал отзад ищеца.
Твърди се още, че причинените на ищеца травматични увреждания при настъпилото ПТП, съгласно представените писмени доказателства медицинска документация и от заключението на съдебно медицинска експертиза, са: травма на десния крак с клинични и образни рентгенови данни за бималеоларно счупване на глезенната става /счупване на костните проминенции на малкия пищял по външната повърхност и на големия пищял по вътрешната повърхност на глезенната става/, наложило извършването на оперативно лечение с прилагане на метална остеосинтезираща техника /плака с винтове и заигляне с Кришнерови игли/; контузия на лявата ръка в областта на гривнената става и наличие на болезнен травматичен оток, без клинични данни и от образните изследвания данни за счупване на костни структури, участващи в изграждането й; контузия на лявата половина на седалищната област и задната повърхност на бедрото на левия крак, в неговата горна трета с кръвонасядане и болезнен травматичен оток на меките тъкани.
Сочи се, че двустранната фрактура на големия и малкия пищяли в областта на глезенната става на десния крак е довела до затруднения в движенията и осъществяване на основната функция на крака за срок не помалък от 4-6 месеца при нормален ход на оздравителните процеси; за това травматично увреждане е проведено оперативно лечение с приложена метална остесинтезираща техника; и това костното увреждане в областта на 3 глезенната става на десния крак е сравнително тежко, характеризиращо се с търпене на значителни болки и продължителен възстановителен период.
Относно контузията на лява ръка в областта на гривнената става, изразяваща се в оток и ограничени болезнени движения, без клинични и данни от образните изследвания за фрактура на кости, се твърди, че е причинила затруднения в движенията и осъществяване на основаната функция на ръката за срок от 15-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси. За контузията на лявата половина на седалищната област и горната трета на задната повърхност на бедрото на левия крак, изразяваща се в болезнен травматичен оток на меките тъкани и кръвонасядане е посочено, че е причинила страдание, което нормално отзвучава за период от 7 до 15 дни.
Посочва се, че според експерта, описаните в медицинската документация от показанията на свидетелите травматични увреждания се намират в причинно-следствена връзка и могат да бъдат получени при настъпилото пътнотранспортно произшествие, така както е описано от ищеца, обстоятелството, че в медицинската документация не е описано кръвонасядането в областта на лявата половина на седалищната област и задната повърхност на бедрото на левия крак, не означава, че такива н е са получени от ищеца при произшествието, тъй като изводите на експерта са основани на механизма на настъпване на ПТП. Твърди се, че според експертизата няма данни за проведени специализирани рехабилитационни процедури, но непровеждането на такива процедури, не е от естество да доведе до удължаване на лечението или до неговото забавяне.
Относно търпените във връзка с травматичните увреждания единна и неделима морална категория вреди се твърди, че са установени от заключението на съдебно-медицинска експертиза и от гласните доказателства. Сочи се, че съгласно заключението на СМЕ, болките и страдания, които е бил принуден да изтърпи ищецът са били свързани предимно с бималеоларната фрактура на дясната глезенна става, като се посочва, че при такова увреждане болките са особено силни в началните периоди след настъпване на травмата и след извършената оперативна интервенция, постепенно с времето те намаляват в значителна степен, но при натоварване на крайника в областта на счупването се появяват болка и оток.
Твърди се, че при извършения преглед на ищеца е констатирано обективно леко накуцваща походка със скъсяване на опорната фаза с десния крак, като 4 най-вероятно дискомфортът и леката болезненост в глезенната става на десния крак ще персистират за продължителен период от време. Твърди се, че е възможно те да отзвучат при изваждане на остеосинтезния материал, но самата операция по изваждане на остеосинтезия материал е оперативна интервенция, при която за значителен период от време има затрудняване на движението на крайника.
Описани са посочените от св. Р. С., съпруга на ищеца, затруднения и дискомфорт при обслужването на ищеца в болничното заведение и след това – възстановяването му у след изписването му, както и последиците от нанесените му увреждания за психиката и емоционалното състояние на ищеца. Сочи се, че тези показания се потвърждават от показанията на св.М.
И. – съсед на ищеца.
Изложени са твърдения, че размерът на исковата претенция е съобразен с вида на получените травматични увреждания от ищеца, както и с вида и продължителността на провежданото лечение. Твърди се, че при така установената фактическа обстановка съдът неправилно е определил занижен размер на обезщетение за претърпените от ищеца вреди, неправилно прилагайки нормата на чл. 52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения в тази насока.
На следващо място се твърди, че съдът неправилно и необосновано е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, намалявайки обезщетението за неимуществени вреди с аргументи за установен от доказателствата по делото принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че доказателствата по делото не установяват, ищецът обективно да е допринесъл за настъпване на произшествието. Посочва се, че от свидетелските показания и от експертното заключение, се установява, че изграден тротоар от дясната страна на пътното платно не е имало. Тротоар е имало изграден от лявата страна. Сочи се, че в деня на настъпване на произшествието от двете страни на пътното платно е имало спрени и паркирани автомобили, включително по мястото, което жителите на квартала възприемали като десен тротоар, независимо че няма изграден такъв. Твърди се, че поради заемане на „тротоарното пространство“ от спрели и паркирали автомобили, ищецът се е движел в десния край на платното за движение. Твърди се още, че общата ширина на платното за движение - 12 м., е била напълно достатъчна, за да 5 премине безпрепятствено лекият автомобил, вкл.без да навлиза в насрещното платно, доколкото може да се говори за такова, след като на мястото няма асфалтово покритие, върху което да се положи пътна маркировка. Подчертава се, че настъпването на произшествието е поради непроявено в достатъчна степен внимание и грижа от водача на лекия автомобила към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Изложен е подробно описание на предприетите от пострадалия ищец и от водача на автомобила действия, заявява се твърдение, че те не установяват наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради което решението, в частта с която е намалено присъденото на ищеца застрахователно обезщетение със сумата от 8 000 лв, е неправилно.
Твърди се на следващо място, че съдът неправилно е приел, че от обезщетението за неимуществени вреди, определено в полза на ищеца следва да бъде приспадната парична сума в размер на 7 000 лв, тъй като предявеният иск е за репариране на неимуществени вреди на ищеца - болки, страдания и психически стрес в резултат от претърпени травматични увреждания, както е посочило трето лице помагач в съдебно заседание, платените суми в общ размер от 7 000 лв са били за покриване на разходите за лечение и болничен престой на ищеца, каквато искова претенция не е предявена по настоящето дело. Изложени са подробни съображения във връзка с разграничението на вредите на неимуществени и имуществени.
Разпечатката съдържа 27 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/394e165f-4949-4212-88b6-7047c331eaf6