Решение № 260286 от 13.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 13.02.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесета и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

2175 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 430 ТЗ.

Ищецът „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, поддържа в исковата молба, че по ч.гр.д. № 290/2012 г. на РС – Севлиево, в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 117 от 09.03.2012 г. и изпълнителен лист, по която солидарен длъжник е и ответника В.К.К.. След постъпило възражение от него, след указания на съда, предявява настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение.

Поддържа, че на 05.04.2007 г. е сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и кредитополучателя „Б.“ ООД, в размер на 500 000 лв. Съгласно чл. 8 от договора за кредит, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер, формиран от сбора на основния лихвен процент, определен от БНБ за съответния период от ползване на кредита и надбавка от 5,5 пункта. На 20.11.2009 г. е сключен анекс № 1 към договора за банков кредит от 05.04.2007 г.

Ищецът поддържа, че на 05.04.2007 г. е сключен договор за встъпване в дълг между „К.т.б.“ АД и „В.“ ООД, „В.М.“ ЕООД, „Г.М.“ ООД, К.В.Д.,И.Н.К., И.К.К.и В.К.К.. По силата на този договор ответникът встъпва като солидарен длъжник в задължението на „Б.“ ООД.

Впоследствие ответникът е подписал и анекс № 1 от 20.11.2009 г.

Впоследствие с договор за прехвърляне на вземане, сключен на 01.06.2012 г., „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност продава на С.И.И. паричните вземания на банката към „Б.“ ООД, както и към съдлъжниците, произтичащи от договор за банков кредит от 05.04.2007 г. и анекс № 1 от 20.11.2009 г.

С оглед издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника, ищецът „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, моли на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ да бъде установено, че В.К.К., дължи на ищеца (носител на материалното право е цесионера С.И.И.) следните суми: 219 320 лв. – главница, ведно със законната лихва, от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 079,85 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.; сумата от 238,71 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012г., сумата от 164,70 лв. – лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.; 1 459,33 лв. – лихви върху просрочена главница от 25.01.2012 г. до 14.02.2012 г., както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 445,25 лв. – разноски по заповедното производство.

Ответникът В.К.К. оспорва исковете в депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК, като сочи, че банката не е носител на материалното право на иск, поради договора за цесия. Отделно от това, сочи че цесионерът е завел установителен иск в Окръжен съд – Габрово. Оспорва, че на кредитополучателят „Б.“ ООД е изплатен пълния размер на кредита. Сочи, че не е налице обявяване на кредитът за предсрочно изискуем по отношение на него, поради което спрямо него не е следвало да бъде издавана заповед за изпълнение.

Поддържа, че по иск на КТБ през 2015 г. срещу него, е образувано гр.д. № 2776/2015 г. по описа на СГС, I – 9 състав, което е прекратено. Поддържа, че искът е погасен по давност.

Третото лице помагач С.И.И. не взима становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

Към исковата молба са представени заверени копия от договора за банков кредит от 05.04.2007 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „Б.“ ООД, анекс № 1 от 20.11.2009 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „Б.“ ООД, както и договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г., сключен между ищеца и солидарните длъжници, посочени в него, сред които и ответника В.К.К., както и анекс № 1 към договор за встъпване в дълг.

С договор от 01.06.2012 г., сключен между „К.т.б.“ АД, в качеството на цедент АД, в несъстоятелност и С.И.И., в качеството на цесионер, са прехвърлени паричните вземания на цедента към „Б.“ ООД, както и вземанията към солидарните длъжници, в това число и В.К.К..

Представено е уведомление изх. № 1090 от

26.02.2015 г. от „К.т.б.“ АД за цесията до В.К.К.. Цесията е съобщена на ответника на 20.03.2015 г.

Видно от заповед

№ 117 от 09.03.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 290/2012 г. на РС – Севлиево, „Б.“ ООД, „В.“ ООД, „В.М.“ ЕООД, „Г.М.“ ООД, К.В.Д.,И.Н.К., И.К.К.и В.К.К., са осъдени за заплатят солидарно на „К.т.б.“ АД, следните суми: 219 320 лв. – главница, ведно със законната лихва, от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 079,85 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.; сумата от 238,71 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г., сумата от 164,70 лв. – лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.;

1 459,33 лв. – лихви върху просрочена главница от 25.01.2012 г. до 14.02.2012 г., както и сумата от 4 445,25 лв. – разноски по делото.

Видно от заповедното дело, претендира се цялото вземане на основание настъпила предсрочна изискуемост, поради неизпълнение на задължението за погасяване на кредита от кредитополучателя.

В отговора на исковата молба е на направено искане от В.К.К. по чл. 183 ГПК, досежно договора за кредит и встъпване в дълг, и анексите към тях, като с оглед представения приемо-предавателен протокол от 13.08.2012 г., подписан между КТБ, клон Габрово и С.И.И., указания за представяне на оригиналите са дадени на третото лице - помагач.

С протоколно определение от 20.06.2022 г., на основание чл. 183 ГПК, са изключени като доказателства по делото следните писмени доказателства: договора за банков кредит от 05.04.2007 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „Б.“ ООД, анекс № 1 от 20.11.2009 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „Б.“ ООД, както и договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г., сключен между ищеца и солидарните длъжници, посочени в него.

Видно от влязло в сила решение № 75 от

15.04.2016 г., постановено по т.д. № 68/2014 г. на Окръжен съд – Габрово, са отхвърлени предявените от С.И.И. срещу В.К.К. искове с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено че дължи сумата от 61 105,63 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 23.11.2011 г. до окончателното вземане, 7 365,85 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода 26.04.2011 г. – 22.11.2011 г. вкл., 1 724,33 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница от 15.08.2011 г. – 22.11.2011 г. по договор за банков кредит от 05.04.2007 г. и договор за прехвърляне на вземане 01.06.2012 г., предмет на ч.гр.д. № 3325/2011 г. на РС – Габрово.

По делото се установи, че за част от вземането предмет на процесния договор за кредит, по иск на цесионера по договора за цесия от 01.06.2012 г. е постановено спрямо ответника влязло в сила отхвърлително решение, което на основание чл. 298, ал.1 ГПК обвързва настоящият съд, и предявените искове от КТБ, в несъстоятелност срещу В.К.К.. Отделно от това, по делото не са ангажирани доказателства за наличието на предсрочна изискуемост на вземането спрямо ответника Васил К., както и за наличието на договорно правоотношение с него, което обуславя отхвърляне на предявените исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

Относно разноските

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника, следва да бъде присъдена сума в размер на 6 000 лв., по представения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2022 г.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430 ТЗ, от „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София, район „Средец“, ул. „*********, чрез пълномощника главен юрисконсулт Е. Б., срещу В.К.К., ЕГН **********,***, представляван от адв. Р.Б.,***, за признаване за установено, че ответникът В.К.К. дължи на ищеца„К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, следните суми, представляващи задължения по договор за банков кредит от 05.04.2007 г. и анекс № 1 от 20.11.2009г. към него, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.03.2012 г., по ч.гр.д. № 290/2012 г. на РС – Севлиево, както следва: 219 320 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 079,85 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.; сумата от 238,71 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012г., сумата от 164,70 лв. – лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.; 1 459,33 лв. – лихви върху просрочена главница от 25.01.2012 г. до 14.02.2012 г., както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 445,25 лв. – разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София, район „Средец“, ул. „*********, представлявана от пълномощника главен юрисконсулт Е. Б. да заплати на В.К.К., ЕГН **********,***, сума в размер на 6 000 лв., представляваща за възнаграждение за адвокат в настоящето производство.

Решението е постановено при участието на С.И.И., с ЕГН **********,***, в качеството на трето лице, помагач на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

СЪДИЯ: