Решение № 19213 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19213 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110167637 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу М. С. Б., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 606.96 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр.София, район „Илинден“, ж.к. „Света Троица“ бл.149, вх.Б, ет.2, абонатен № 190248, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 11.12.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 115.67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 17.00 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 11.12.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 4.34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г. и срещу С. С. Б., както следва:

1

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 606.96 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр.София, район „Илинден“, ж.к. „Света Троица“ бл.149, вх.Б, ет.2, абонатен № 190248, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 11.12.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 115.67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 17.00 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 11.12.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 4.34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г.

Ответникът М. С. Б. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.

Ответникът С. С. Б. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат И. В.-особен представител. Оспорва исковете по основание и размер.

С Определение № 6186/12.02.2026 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 75/24.10.2000 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

2

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 28, т о м XXXVI, дело № 7028/28.12.1974 г. се установи, че процесния недвижим имотапартамент № 21, находящ се в гр.София, район „Илинден“, ж.к. „Света Троица“ бл.149, вх.Б, ет.2 е придобит от П. С.ов Б. и М.А. Б..

От Удостоверение за наследници (изх.№ РИЛ20-УГ01-4414/23.10.2020 г.) се установи, че М.А. Б.-вдовица е починала на 22.10.2019 г., като е наследена от С. П. Б.-син.

От Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № 6052/12.12.2023 г. се установи, че С. П. Б. е починал на 06.06.2022 г., като е наследен от М.

С. Б.-дъщеря и С. С. Б.-дъщеря.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответниците М. С. Б. и С. С. Б. се явяват потребители по смисъла 3 на закона на доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 657.98 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 664.41 лева и сума за изравнителни сметки (за възстановяване) от 57.63 лева /изчисЛ. от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1264.76 лева, както и лихва от 399.91 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 29.11.2023 г.

С оглед на гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени за цялостния размер от 671.28 евро (равностойността на 1213.92 лева)-по 335.64 евро за всеки ответник (равностойността на 606.96 лева), представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 11.12.2023 г. до окончателното плащане.

В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявените искове следва да бъдат уважени за цялостния размер от сумата от 118.28 е в р о (равностойността на 231.34 лева)- по 59.14 евро (равностойността на 115.67 лева) за всеки ответник, представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявените искове за сумата от 34 лева (за сумата от 17 лева, срещу всеки ответник), представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на исковата молба-11.12.2023 г. до окончателното изплащане се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явяват и предявените искове за сумата от 8.67 лева (за сумата от 4.34 лева, срещу всеки ответник), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 841.92 евро(или по 420.96 евро за всеки ответник), представляваща разноски- за държавна такса от 99.32 евро, възнаграждение за особен представител от 198.65 евро; възнаграждения за вещи лица от 446.81 евро и юрисконсултско възнаграждение от 97.14 евро, съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът М. С. Б. не е поискала присъждането на разноски и в тази връзка на 4 същия не следва да се присъждат разноски.

Ответникът С. С. Б. се представлява по делото от адвокат И. В.-особен представител, на който не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.„Искра“ №9, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата о т 335.64 евро (равностойността на 606.96 лева), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 11.12.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.„Света Троица“ бл.149, вх.Б, ет.2, ап.21, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 335.64 евро (равностойността на 606.96 лева), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 11.12.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.„Искра“ №9, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 59.14 евро (равностойността на 115.67 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г.