Решение № 14 от 26.01.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Търговище, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Кр. Ал. К. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200849 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. К. К., ЕГН ********** от **********, чрез адв. А. Р. – САК, против Наказателно постановление № 24 – 1292 – 002537 от 04.12.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП Търговище. Считайки обжалваното НП за незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателката желае същото да бъде отменено, алтернативно – да бъде прието, че нарушението е маловажно и да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.

Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбата се поддържа лично и от пълномощник. Представят се и допълнителни писмени бележки.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, в с.з. излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

В ранните часове на 24.11.2024 г. св.Т.Т. и св.Д.Д. – ********** в с-р ПП 1 при ОДМВР – Търговище осъществявали контрол на пътното движение на ********** до бензиностанция „**********“ в **********. Полицейските служители били униформени и със светлоотразителни жилетки. В 03:00 ч. към контролните органи, които се намирали извън служебния автомобил, се приближил лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ **********. Автомобилът бил управляван по ********** в посока към **********, като негов водач била жалбоподателката. Св.Т. подал на водача ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец. Жалбоподателката възприела сигнала, намалила скоростта на движение и без да спира, отворила прозореца на автомобила и казала на полицейските служители, че бърза за автобуса и не може да се занимава с тях.

След това продължила движението си. Свидетелите я последвали със служебния автомобил със включен светлинен сигнал, като опита им да я спрат в движение също се оказал неуспешен. Проверка била осъществена в района на автогарата в **********, където жалбоподателката спряла и паркирала автомобила си. След като предоставила на контролните органи поисканите документи за проверка, св.Т.Т. й съставил АУАН серия GA № 1400241/ 24.11.2024 г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателката отказала да подпише акта, както и да получи препис от него, като отказът й бил удостоверен с подписа на свидетел. Въз основа на АУАН серия GA № 1400241/ 24.11.2024 г., Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП Търговище издал Наказателно постановление № 24 – 1292 – 002537 от 04.12.2024 г., с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателката административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите Т.Т. и Д.Д., както и писмените доказателства по делото.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Проверката е извършена, респ. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. От приложеното удостоверение № 363000 -35636/19.11.2025г. се установява, че както актосъставителят Т.Т., така и свидетелят по акта Д.Д., към 24.11.2024г. са заемали длъжността „**********“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Търговище. Предвид това и съгласно приложената типова длъжностната характеристика за посочената длъжност, утвърдена със Заповед №3286з- 21/05.01.2015г. на директора на ГДНП, задълженията на Т.Т. и Д.Д. са включвали осъществяването на проверки относно редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на МПС, както и дейността по предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата.

2

От доказателствата по делото се установява, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателката, която е отказала да го подпише и да получи съответен препис, като отказите й са удостоверени с подписа на свидетел. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, непреодолими по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, който регламентира, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Според АУАН и НП процесното нарушение е извършено на ****************, до бензиностанция „**********“, като неточното отбелязване в АУАН, че се касае за № 30 на посочената улица, е преодоляно именно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Видно е, че между АУАН и НП е налице единство по отношение на останалите фактически обстоятелства, а също и по отношение правната квалификация на деянието. Данните, съдържащи се в НП дават яснота относно нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката, а именно, че като водач на посочения автомобил не е спряла на подаден от контролен орган сигнал за спиране със стоп –палка по образец. Правото й на защита не е било нарушено. На същата е била осигурена възможност да го упражни в пълен обем.

С обжалваното НП жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране" и следователно е приложима разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно последната, контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп- палка, респ. у водача на ППС да е формирано убеждение, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен именно за него, след което следва и задължението, съобразно конкретните пътни условия да спре най- вдясно на пътното платно или на посочено от контролния орган място.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в процесния момент жалбоподателката е управлявала автомобила с рег. № ********** по ********** в посока към кръстовището с ****************.

Това обстоятелство се доказва по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. От същите се установява, че на водача е бил подаден своевременен и ясен сигнал за спиране със стоп – палка от униформен полицейски служител - св.Т., който, както и св.Д., се е намирал извън служебния автомобил. Двамата свидетели посочиха, че са били със светлоотразителни жилетки, на осветено място и подаденият от контролния орган сигнал е бил възприет от водача. Както св.Т., така и св.Д. бяха категорични, че жалбоподателката е намалила скоростта на движение, но не е спряла автомобила, а заявила, че бърза за автобуса и не може да се занимава с 3 тях.

Показанията на двамата свидетелите са дадени под страх от наказателна отговорност. Същите са последователни, логични и изцяло кореспондират помежду си. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при излагане на фактите. Неоснователно се възразява, че при разпита си полицейските служители са въвели напълно нова фактическа обстановка. Данните, предоставени от тях във връзка с последването на жалбоподателката със служебния автомобил и извършената й след това проверка на автогарата, са последващи по отношение извършеното до бензиностанция „**********“ деяние, респ. не са относими към неговата съставомерност.

Предвид изложеното, съдът намира за обоснован извода, че жалбоподателката умишлено е нарушила разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и е осъществила състава на чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който в приложимата редакция, съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН /ДВ бр. 9/2017/ предвижда "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и "глоба" от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

По делото не са налице доказателства, които да обосновават извод за пониска степен на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид, а и видно от приложената справка за нарушител жалбоподателката е санкционирана и за други нарушения на правилата за движение. Предвид това, не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В случая е видно, че и двете наказания, наложени на жалбоподателката са в размер над минималния, предвиден в закона, без в НП да са изложени аргументи за това. Съгласно чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, НП следва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанията. При определяне на наказания над минимума, както е в случая, излагането на посочените обстоятелства е необходимо, за да може наказаното лице да осъществи защитата си срещу този по-висок размер на санкциите. Съгласно съдебната практика, непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства представлява процесуално нарушение, но не от категорията на съществените, тъй като посоченият порок може да бъде преодолян чрез изменение на НП посредством намаляване размера на наказанията до предвидения в закона минимум.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като срокът на наказанието "лишаване от право да управлява МПС" бъде намален до 1 месец, а размерът на наказанието "глоба" – до 50лв. /25,56 евро/.

Предвид този извод и доказаността на нарушението, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява неоснователно.

4

Водим от горното и на основание чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 1292 – 002537 от 04.12.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП Търговище, с което на Т. К. К., ЕГН ********** от ****************, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 лв. /102,26 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ от 200 лв. /102,26 евро/ на 50 лв. /25,56 евро/, а срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 месеца на 1 месец.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5