Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 545 от 30.06.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1640/2024
Вид
Решение № 545
Подписан
30.06.2025
В сила
18.11.2025
Състав
Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.2, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139б · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за наследството
  • чл.48, изр.2 · Закон за наследството
  • чл.49, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.49, ал.2 · Закон за наследството
  • чл.51 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Благоевград, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101640 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№1640/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на “Т представлявано от АИзпълнителен директор и И председател на УС, против М. М. А., ЕГН ********** и С. В. А., ЕГН **********, и двете с адрес гр.Б

В исковата молба се твърди, че В. А. А. с ЕГН: **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката, с адрес на топлоснабдения имот – гр.Сномер на инсталация . След смъртта си В. А. А., с ЕГН: **********, е оставил за свои законни наследници М. М. А., ЕГН ********** /съпруга/ и С. В. А., ЕГН ********** /дъщеря/.

Навежда се, че съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при смърт на клиент- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т.12 /30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен №330031 през процесния период м.05.2020г. - м.04.2022г., като не са погасили задължението си.

Сочи се още, че в изпълнение на чл.139б от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период за имота били начислявани от „Т по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Нна база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от Наредба №2/2004г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки.

С оглед на горното, се иска от съда да осъди ответниците да заплатят на ищцовото дружество дължимите суми, при условията на разделна отговорност, съобразно припадащите им части от дълга по ½ ид.ч., както следва:

-М. А. – сумата от 1531.84 лв. - главница, представляваща припадащата й се ½ ид.ч. от общата стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до 1 м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на вземането; сумата от 287.73лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 21.11.2023г.; сумата от 19.55 лв., представляваща припадащата й се ½ ид.ч от общата стойност на незаплатена сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4.79 лв. - мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 21.11.2023г.

-С. В. А. - – сумата от 1531.84 лв. - главница, представляваща припадащата й се ½ ид.ч. от общата стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на вземането; сумата от 287.73лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 21.11.2023г.; сумата от 19.55 лв., представляваща припадащата й се ½ ид.ч от общата стойност на незаплатена сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4.79 лв. - мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 21.11.2023г.

В отговора на исковата молба особения представител на ответниците оспорва предявените искове като неоснователни.

Навежда се, че в исковата молба липсват твърдения за датата на настъпване на смъртта на В. А. А., като отделно от това ищцовото дружество не било ангажирало доказателства дали наследниците на В. А. А. са приели наследството или са направили отказ от него. Не били изпълнени предпоставките на чл.63, ал.1 от ОУ наследниците да подадат заявление за промяна на партидата. Ето защо, в случай, че такова заявление не е подадено, то наследниците не можели да се считат за „клиенти потребители на топлинна енергия“ по смисъла на закона. Навежда се, че наследниците на В. А. А. - М. М. А. - съпруга и С. В. А. – дъщеря, нямат и не могат да имат качеството на „клиенти на топлинна енергия“, и поради обстоятелството, че никога не са живели на този адрес, а имат друг постоянен адрес в гр.Благоевград. След като същите не живеят на адреса на топлоснабдения имот и не използват услугите на ответника, то липсва основание за плащане на претендираните вземания. Оспорва се размера на квотите, при които всяка от ответниците следва да отговаря за дълга.

На следващо място се прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания, претендирани от ищцовото дружество.

При условията на евентуалност се счита, че претендираната сума е завишена и не отговаря на реално дължимата.

В съдебно заседание ищецът Т не изпраща представител.

В съдебно заседание ответниците М. А. и С. А. се представляват от назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В. Д., която оспорва иска по основание и размер и моли за отхвърлянето му.

Третото лице помагач „Н не изпращат свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.153 във вр. с чл.149 от ЗЕ във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия, а за ответника, в качеството на собственик или ползвател на имота, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; да докаже количеството и стойността на реално доставената топлинна енергия до имота за процесния период, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава; че е извършвана услугата дялово разпределение, начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника.

Ищецът твърди, че приживе В. А. е бил негов клиент за топлинна енергия, като след смъртта му ответниците като негови наследници са станали собственици на топлоснабдения имот, поради което в това им качество са клиенти на ищцовото дружество и дължат стойността на потребената в имота топлинна енергия.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

2

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018г. по тълк.д.№2/2017г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 24.12.1976г., сключен между Председателя на Л последната е закупила следния недвижим имот гр.Спредставляващ апартамент 7, ет.2, идентичен на имот с адрес гр.С, за който имот е открита партида в Т

Видно от Удостоверение за наследници №2227/а от 22.11.2000г., издадено от О е починала на 18.11.2000г. и е оставил за свой наследник сина си В. А. А., роден на 07.03.1940г. С с досегашен потребител С. М

В. А. А. е починал на 22.02.2015г. и е оставил за свои наследници М. М. А. – съпруга, и С. В.а А. – дъщеря, видно от Удостоверение за наследници изх.№583/12.02.2024г. на Община Б

Ищецът претендира от ответниците М. А. и С. А. дължими суми за потребена топлинна енергия в качеството им на собственици на топлоснабден имот с адрес гр.Спридобит по наследство от В. А. А. /уточнителна молба – л.63/.

По делото липсват доказателства ответниците М. А. и С. А. да са приели наследството на В. А..

От представените писма от С /л.77, 98/ се установява, че ответниците М. А. и С. А. не фигурират като данъчнозадължени субекти /собственици/ за горепосочения имот, като партидата на имота е закрита с дата на облагане до 31.12.2001г. В особената книга на съда не са вписани приемане или отказ от тяхна страна от наследството на В. А..

Със смъртта на едно лице наследниците му не стават автоматично собственици на наследствените вещи и другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл.1 от ЗН единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично, а в полза на наследника се поражда единствено право на наследяване. Това право е субективно непритезателно гражданско право, което включва две правомощия - да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява предоставената му опция - да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството, наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи правото да приеме наследството.

Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за това книга - арг. чл.49, ал.1 от ЗН.

Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник - арг. чл.49, ал.2 от ЗН.

Ако бъде прието наследството, правото на наследяване се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност - например да го продаде - чл.212 от ЗЗД.

Възниква и наследствено правоприемство и наследникът става собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с обратно действие - арг. чл.48, изр.2 от ЗН.

Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес - арг. чл.429, ал.2, изр.1 от ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и главно доказване.

В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл.51, ал.1, изр.1 3 от ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. При тълкуване на разпоредбатана чл.51, ал.1, изр. 2 се налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на почило лице, респ. починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Когато един кредитор не разполага с доказателства, че наследникът на длъжника е приел наследството, той може да иска иницииране на процедура по чл.51 от ЗН, но съдът не е длъжен служебно да му указва за тази възможност /Решение № 101 от 08.10.2019г. по гр.д.