Определение № 314 от 04.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Варна, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500199 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл.122от ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд - Варна и Окръжен съд – Варна, повдигнат с определение № 6103/23.04.2026г. постановено по гр. д. № 16006/2023 г. на РС - Варна, за определяне на компетентен съд за произнасяне по предявеният от В. К. М. иск с правно основание по чл. 30, ал. 1 СК.

За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Пред РС – Варна е била предявена искова молба, с която ищецът В. М. е отправил искане за присъждане на сумата от 13 750 лв., представляваща стойност на придобитите от ответницата Й.П.М. 50 (петдесет) дяла от капитала на „Еко Енерджи – Николаевка“ ЕООД, ЕИК: 200854262, съответстваща на имуществения еквивалент на дружествените дялове, придобити от Й.П.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата предявяването на иска – 11.12.2023 г. до окончателното заплащане.

В о. с. з., проведено на 13.09.2024 г., след приемане на окончателен доклад на делото, процесуалният представител на ищеца е заявил, че предмет на претенцията е имущественият еквивалент на дяловете в дружеството, който първоначално е бил тринадесет хиляди лева, вследствие на личен принос, а впоследствие е нараснал.

След приемане на заключение по назначена от РС – Варна съдебнооценителна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по гр. д. № 16006/2023 г., в о. с. з., проведено на 15.05.2025 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК увеличава размера на иска, който да се счита за предявен за сумата от 30 240 лв. С определение, обективирано в протокол № 5913/23.10.2025 г., ВРС е допуснал изменение на иска, посредством увеличение на размера на претендираната сума, която следва да се счита в размер на 30 240 лв., прекратил е 1 производството по гр. д. № 16006/2023 г. и е изпратил същото по подсъдност на ОС – Варна.

По частна жалба на ответницата Й.М., с определение № 121/12.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 2635/2025г., ОС – Варна е отменил определението, обективирано в протокол № 5913/23.10.2025 г., с което е допуснато изменение на предявения иск и е изпратил делото по подсъдност на РС – Варна. В определението си ВОС е изложил съображения, че нормата на чл. 30, ал. 1 СК съдържа две алтернативни искови претенции – 1) за присъждане на стойността на дялово участие на съпруг- нечлен в търговско дружество, в което последния е допринесъл съпруга-член да придобие дяловете и 2) за присъждане на паричния еквивалент от ликвидационния дял в дружеството, определяем от стойността, която съпругът-член би получил в случай, че излиза от дружеството (т. е. по балансова стойност към датата на прекратяване на членството или към датата на прекратяване на брака, респ. началото на фактическата раздяла). Двете претенции са различни по фактически основания и петитум, като стойностите на претендираните парични еквиваленти се изчисляват по различни методи. Недопустимо е първоначалната искова претенция да се предявява съгласно едната от двете стойности, а след това да се иска другата стойност по реда на изменението на иска по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция, а нормата на чл. 69, ал.1, т.1 ГПК повелява, че по искове за парични вземания цената на иска е равна на търсената сума. Съгл. чл. 103 ГПК, на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В случая е предявен именно иск за парично вземане за сумата от 13 750 лв., представляваща имуществения еквивалент на дружествените дялове на „Еко Енерджи – Николаевка“ ЕООД, ЕИК:

200854262, придобити от Й.П.М... Претенцията попада в първата хипотеза на исковете, предвидени в нормата на чл. 30, ал. 1, СК. След като е бил приет доклада по делото и определена квалификацията на иска, процесуалният представител на ищеца е навел фактически твърдения и петитум, съответстващи на нов иск за присъждане на паричен еквивалент на ликвидационен дял на ответницата от „Еко Енерджи – Николаевка“ ЕООД (сега „Шато Солей“ ЕООД), попадащ във втората алтернативна хипотеза по чл. 30, ал. 1 СК. Направеното изявление в този смисъл представлява предявяване на изцяло нов иск, което е недопустимо да бъде сторено в шестото поред открито съдебно заседание (арг. чл. 214, ал. 1 ГПК). Предмет на разглеждане в производството е предявения първоначално иск за заплащане на сумата от 13 750 лв., представляваща имуществения еквивалент на дружествените дялове на „Еко Енерджи – Николаевка“ ЕООД, ЕИК:

200854262, придобити от Й.П.М.., с правно основание чл.30 СК. Предвид изложеното и съобразно чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК, родово компетентен да разгледа спора като първоинстанционен съд е Районен съд – Варна.

Водим от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по предявеният от В. К. М. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 СК Районен съд – Варна.

ИЗПРАЩА делото на компетентния съд – РС - Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ОС – Варна, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3