Решение № 4852 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4852 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510130 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „К.-Общо застраховане“АД, рег. в Парижки търговски регистър (Франция) чрез клон в РБ „К. Общо застраховане, клон България“КЧТ и „К. Ж.“АД, рег. в Парижки търговски регистър (Франция) чрез клон в РБ „К. Ж., клон България“КЧТ срещу Решение 6517/14.06.2022г. по гр.д. 74755/2021г. на СРС, 160 с-в, с което по иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 382, ал. 1 от КЗ, предявен от П. П. и М. В. (наследници на Веселка Тодорова –застрахован кредитополучател) са осъдени да заплатят в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“КЧТ суми представляващи застрахователни обезщетения по договори за застраховка сключени в полза на кредитор (съищецът).

Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради несъобразяване на СРС на обстоятелството, че застрахования по договорите кредитополучател (наследодателката на ищците) е страдала от заболявания, които не е обявила и които са и били известни и според приетата експертиза по делото са най-вероятната причина за настъпване на смъртта, както и за неправилни изводи на СРС за приложимост на чл.

143 от ЗЗП по отношение на клауза, установяваща изключен риск, тъй като застрахователния договор е по чл. 382 КЗ и кредитополучателката (застрахован) не е 1 страна по него. Самата клауза също не била неравноправна по принцип.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата от ищците, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. Съищецът не е депозирал становище.

СГС след проверка на основание чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

В практиката на съдилищата е утвърдена възможността застрахованото по договор за застраховка по чл. 382, ал. 1 лице (съответно наследниците му) да предявява по реда на чл. 134 ЗЗД правата на застраховалият го негов кредитор срещу застрахователя (Решение № 95 от 9.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1515/2023 г., II т. о., ТК; Определение № 728 от 4.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2383/2022 г., I т. о., ТК;

Определение № 60567 от 21.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2509/2020 г., I т. о., ТК; Решение № 138 от 05.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1727/2024 г., II т. о., ТК и др.;) По правилността на решението съдът е обвързан от направените от жалбата оплаквания и приложението на императивните материални норми.

Пред въззивната инстанция няма спор по приетите за установени факти по делото от страна на СРС, поради което и СГС на основание чл. 272 препраща към мотивите на СРС досежно фактическата обстановка по делото.

По оплакванията в жалбата:

Първото оплакване е, че СРС неправилно не е взел предвид наличието на знание у застрахованата наследодателка на ищците, че страда от атеросклеротична сърдечносъдова болест /исхемична кардиомиопатия/. Твърди, че това заболяване е в пряка връзка с установеното друго хронично заболяване-хипертонично сърце, за което вещото лице е дало заключение и СРС е приел, че се намира в пряка връзка с настъпилата поради остра сърдечно-съдова болест смърт на застрахованата.

СГС намира оплакването за неоснователно. Твърдението за обусловеност на заболяването хипертонично сърце от заболяването атеросклеротична сърдечно-съдова болест /исхемична кардиомиопатия/ (тоест, че то е следствие от хипертоничното сърце) е направено за пръв път във въззивната жалба и не подлежи на разглеждане, доколкото касае наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелство, посочено като даващо право на застрахователя да откаже плащане и настъпилото застрахователно събитие. Позоваването на обстоятелства, даващи възможност на застрахователя да откаже плащане предпоставя негови твърдения за наличие на даден факт и причинна връзка между този факт и настъпилото събитие и са изцяло в негова доказателствена тежест. Нови твърдения касаещи причинна връзка между релевантни за отговорността на застрахователя обстоятелства и настъпилия риск не могат да се правят във въззивна инстанция освен в хипотезите на чл. 266, ал. 2 ГПК, които не са 2 налице.

Отделен е въпросът, че като хронични заболявания, които са довели до смъртта вещото лице по СМЕ не е посочило атеросклеротична сърдечно-съдова болест/исхемична кардиомиопатия/ и експертизата не е била оспорена, нито е поставян въпрос на вещото лице относно това заболяване и връзката му със заболяването „хипертонично сърце“ и настъпилата смърт.

При това положение и след като безспорно се установява, че другите посочени от вещото лице хронични заболявания са установени след сключване на кредитните и застрахователните договори, то не е налице хипотезата на съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство, за което застрахователя е поставил писмено въпрос.

По въпроса на приложението на чл. 143 ЗЗП СГС намира следното:

Действително в хипотезата на чл. 382 КЗ застрахованото лице не е страна по застрахователния договор. То обаче е обвързано от неговите клаузи и от общите условия при които е сключен. Това следва от законодателно уреденото изискване за сключването изобщо на договор за застраховка по чл. 382 да се даде предварително и изрично и писмено съгласие на длъжника по договора който се обезпечава. След като е обвързано от условията на застрахователния договор сключен между други лица, то застрахования длъжник има право и да въвежда при спор възражения за нищожност на клаузи от него и ОУ към него, с които пряко се засяга неговият имуществен интерес, който е при настъпване на застрахователно събитие неговите задължения към застраховащият го негов кредитор да се покрият от застрахователното обезщетение/ сума, тъй като в противен случай кредиторът има пълната възможност да потърси отговорност именно от застрахования си длъжник. Съответно горното право имат и наследниците на застрахования. Още повече законът изрично им дава качеството на застрахован (чл. 382, ал. 3 КЗ). Не може да има обвързаност от установени между други лица клаузи без възможност за защита, особено при наличието на потребителско качество у обвързания. Следва да се има предвид, че възражение за нищожност на договор сключен между други лица може да се прави от всеки с правен интерес (така като всеки с правен интерес може да предяви и иск за нищожност на такъв договор), а както се изясни по-горе застрахования по договор по чл. 382, ал. 1 КЗ и неговите наследници имат такъв интерес.

Правилно СРС е счел, че клаузите в застрахователния сертификат и ОУ към към груповия застрахователен договор, досежно покритието на риска „смърт поради заболяване“, които го ограничават само до настъпване на 66 г. от застрахования са неравноправни. Те представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца. Още към подписване и на двата договора за 3 кредит и включване на кредитополучателя по тях в груповите застрахователни договори е било ясно, че застрахователното покритие за този риск няма да продължи през цялото времетраене на кредитните договори при условие, че и в двата сертификата е записано, че срокът на застраховката е за целия срок на кредита.

Същевременно застрахователната премия не е изчисляване при съобразяване и на предстоящото скорошно навършване на 66г. от застрахования. Към датата на първия сертификат е била на възраст от 64г. при тридесет месечен срок на кредита, а към датата на втория договор за кредит и вторият сертификат е вече навършила 65г. при срок на кредита три години. Следователно за големи периоди след навършване на 66 години от кредитополучателя застраховката не осигурява покритие на кредитополучателя, въпреки че застрахованият ще дължи вноски за застрахователната премия за целия срок на договора за кредит, а след 66 години ще бъде покрит само риска „смърт поради злополука“. Видно от застрахователните сертификати застрахователната премия е определена като процент от отпуснатата по кредита главница, т. е. размерът й не е формиран с оглед вида и броя на конкретно покритите рискове по полицата, нито с оглед възрастта на застрахования.

В случая, поведението на застрахователя е недобросъвестно защото още към момента на сключване на договора, застрахователят е бил наясно, че застрахованият не отговаря на законовите изисквания за пълно покритие по застраховката, и въпреки това съзнателно го е въвел в заблуждение. Оспорената клауза нарушава и баланса в отношенията между застрахования и застрахователя, като възлага задължения за плащане на застрахователни вноски от потребителя за целия срок на договора за кредит, без застрахователят да носи риска от настъпване на застрахователно събитие за голяма част от срока на договора.

Предвид изложеното по – горе съдът приема изводите на първата инстанция за правилни, съответно решението следва да бъде потвърдено.

По разноските;

При този изход на делото само въззиваемите – ищци имат право на разноски за въззивната инстанция. Всеки от тях претендира 580,00 лева за заплатен адвокатски хонорар, доказани с посочването за плащане в брой по представените договори за правна помощ, които следва им се присъдят.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 6517/14.06.2022г. по гр.д. 74755/2021г. на СРС, 160 св ОСЪЖДА „К. Ж.“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия 4 търговски съд, с номер на вписване В *******, действащо на територията на Република България, чрез „К. Ж., клон България" КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* и „К. - Общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № *******, действащо на територията на Република България, чрез „К. - Общо застраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„******* ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на всеки от ищците П. Ц. П., ЕГН ********** и М. Ц. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 580,00 ЛЕВА разноски в производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5