Решение № 60 от 31.05.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Монтана, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241600600082 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С присъда № 13 от 15.02.2024 г. по НЧХД № 179/2022 г. Районен съд Лом е признал подсъдимите М. Л. К. с ЕГН **********, Н. М. Л. с ЕГН **********, Ю. М. Л. с ЕГН ********** и Н. М. Л. с ЕГН ********** за виновни в това, че на 24.04.2022 г. в гр. В обл. М , на ул.хххх №ххх, в съучастие като съизвършители, нанесли побой на Т. М. В. с ЕГН **********, в резултат на което му причинили телесни увреждания - контузии на главата, кръвонасядания по главата и лицето с хематоми, разкъсно-контузна рана над горната устна (в лигавичната част) с дължина 1 см, които увреждания представляват лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК.На основание чл. 78а от НК подсъдимите са освободени от наказателна отговорност, като им е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на всеки от тях, с изключение на подсъдимия Н. М. Л., на който е наложено административно наказание „обществено порицание“. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец Т. М. В. сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сумата от 633,02 лева - разноски по делото; предявеният граждански иск е отхвърлен в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от 5000,00 лева; подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно по сметката на РС-Лом сумите от 100 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 лева – държавна такса 1 при служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата е обжалвана от подсъдимите чрез защитника им адв. Р. Б. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се навеждат подробни доводи за недоказаност на обвинението, като освен това се твърди, че непълнолетният Н. М. Л. не е следвало да бъде осъден солидарно да заплати обезщетението за неимуществените вреди и разноските по делото. В тази връзка се посочва, че са нарушени разпоредбите на чл. 48 ЗЗД и чл. 28, ал. 2 ГПК. Иска се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова – оправдателна присъда, както и отхвърляне на гражданския иск. Направено е и искане за присъждане направените разноски в двете съдебни инстанции.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

В открито съдебно заседание на въззивния съд въззиваемият-тъжител и неговият повереник изразяват становища за неоснователност на жалбата.

Подсъдимите и техният защитник, редовно призавани, не се явяват в съдебното зесадание на въззивната инстанция.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество същата е основателна единстено в частта за солидарното осъждане на подсъдимите да заплатят държавна такса и разноски.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

При извършена проверка настоящата инстанция намира, че първоинстанционното производство е проведено законосъобразно, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото.

По делото е установена следната фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд:

На 24.04.2022 г., следобед , Т. М. В. минавал по ул. „хххх“ в гр. В отивайки до дома на св. П Г На улицата имало хора, които слушали музика и празнували. Сред тях били подсъдимият М. К. и синовете му - подсъдимите Н. Л., Ю. Л. и Н. Л.. Когато Т. В. минал покрай тях подсъдимите го нападнали. Пръв му се нахвърлил М., а след това и другите подсъдими.

Бутнали Т. на земята и започнали да го удрят с крака и ръце. Н. седнал върху него и го налагал докато останалите подсъдими държали Т.. Свидетел на побоя станал орданова разтървали нападателите и пострадалия. По време на разтърваването пострадал и св. Цветанов. Свидетелката е се обадила на телефон 112, като на място пристигнал екип на „Спешна помощ“, който откарал Т. и св. И Ц в гр. Л , за да ги прегледа специалист. На мястото на инцидента пристигнали и полицейските служители от РУ – Лом, участък В – В Ц и Д Н.ов, които съставили предупредителен протокол по чл. 65 ЗМРВ на Н. Л. и Н. Л.. От побоя Т. В. получил контузии на главата, кръвонасядания по главата и лицето с хематоми, разкъсно-контузна рана над горната устна (в лигавичната част) с дължина 1 см.

От показанията на св. П Г се установява осъщественото от 2 подсъдимите нападение върху пострадалия Т. В.. Свидетелката е пряк очевидец на случилото се, като нейните показания кореспондират и се допълват с показанията на св. И Р Последният не е свидетел на нападението от самото му начало, но от неговите показания се установява, че когато излязъл пред дома си, за да провери какво се случва, видял, че има бой като на земята били Н. и Ю., а под тях бил Т.. Свидетелят Р споделя, че на следващия ден видял Т., който бил със синки под очите. При проведен между тях разговор пострадалият му споделил, че подсъдимите са го нападнали.

Показанията на св. П Г и тези на св. Р са преки, последователни и непротиворечиви, поради което правилно районният съд е кредитирал същите.

Фактът, че на процесната дата е имало осъществено нападение от подсъдимите върху пострадалия Т., се подкрепя косвено от показанията на свидетелите В Ц и Д Н.ов, които са посетили мястото на инцидента и са съставили предупредителни протоколи, с които Н. Л. и Н. Л. са предупредени да не нанасят физически и психически тормоз на Т. В.. Техните показания кореспондират с дадените от св. П Г и св. И Р показания, настоящият съдебен състав намира, че същите следва да се кредитират.

Свидетелите А Б и Ж Н посочват, че на процесната дата нито са виждали Т., нито е имало пререкания и бой между подсъдимите и него. В тази връзка въззивният съд също намира, че техните показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като са опровергани от останалата доказателствена съвкупност, на която съдът дава вяра. Свидетелката Жаклин Н посочва също, че на процесната дата не са идвали линейка и полиция. Показанията й в тази част се опровергават от приложените по делото справки и предупредителни протоколи от МВР, както и от показанията на свидетелите И Т В. Р , В Ц и Д Н.ов, което е допълнителен аргумент да не бъдат кредитирани.

От показанията на св. И Ти , която работи в спешна помощ, се установява, че към 19:36 ч. е получено повикване за побой на ул. „Схххх“ в гр. В Когато пристигнала на адреса, установила, че има двама пострадали – Т. В. и И Ц . Пострадалият Т. В. й споделил, че преди 15-20 минути е ударен по лицето и гърдите от М. К. и синът му Н.. Свидетелката Т видяла, че Т. има оток на носа, на лява буза, на дясна част на челото, а вътре в устата имал рана и клатещ се зъб. Нейните показания са в подкрепа на изложеното в тъжбата, че Т. е получил удар в лявата страна на лицето му. С оглед изложеното от св.

Тихолова, съдът намира, че нейните показания също следва да се кредитират, тъй като кореспондират напълно с останалите свидетелски показания, с изключение на дадените от св. А Б и Ж Н , на които съдът не дава вяра.

Дадените от св. И Ц показания са в противоречие с изложеното от останалите свидетели. Цветанов твърди, че само помогнал на Т. да стане, макар, че св. С Й посочва, че самият Ц е бил ударен и бутнат на земята, а после е бил в линейката заедно с Т.. В допълнение на последното са и показанията на св. Ир Т , която потвърждава, че когато екипът на Спешна помощ е отишъл на място, един от пострадалите е бил именно св. Ц Освен това следва да се посочи, че свидетелят не може да пресъздаде действителното положение, тъй към сам заявява, че към онзи момент е бил в пияно състояние и не си спомня какво е станало. С оглед на това МОС не 3 кредитира показанията му и приема, че същите не отразяват обективно и достоверно фактическата обстановка.

Свидетелката С Й в показанията си първоначално заявява, че е имало скандал, но посочва, че не може да каже какво точно е станало, а след това заявява, че е убедена, че Т. В. не е бит от подсъдимите. В тази им част, дадените от нея показания не следва да се кредитират, тъй като има съществено противоречие. Такова е налице и в частта им, в която първо заявява, че не е видяла по Т. В. да има кръв, а впоследствие посочва „аз въобще не съм оглеждала това момче /частния тъжител/“. Самата Й е признала пред съда, че първоначално се съгласила да свидетелства, но после заедно със съпруга й разговаряли с Т. В. и му казали, че се отказват да свидетелстват.

От съдебно-медицинската експертиза и издадените медицински документи се установява, че Т. е получил следните увреждания: контузии на главата, кръвонасядания по главата и лицето с хематоми, разкъсно-контузна рана над горната устна (в лигавичната част) с дължина 1 см. Според експертизата описаните увреждания са нехарактерни, неспецифични и е много вероятно да са в резултат на тъпи травми и според вида и разположението е възможно да са причинени в условията на споменатия от Т.

В. инцидент, а именно удари от твърд-тъп предмет (възможно ръце, юмруци, ритане), с последващо падане от собствен ръст върху плоска равна повърхност. Пострадалият не е изпадал в безсъзнателно състояние, което да обуслови реална опасност за живота му. Според заключението на вещото лице на Т. В. е причинена контузия на лицето, което увреждане е причинило разстройство на здравето временно и неопасно за живота, с оздравителен период 2-3 седмици, до месец, при нормален процес на оздравяване, без настъпване на усложнения, за каквито липсват данни. В заключението се посочва, че по време на оздравителния период е възможно пострадалият да има неприятни болкови усещания. В тази връзка въззъвният съдът намира, че заключението на вещото лице по назначената експертиза следва да се кредитира като дадено обективно, компететентно и безпристрастно от вещото лице. Това заключение правилно е възпирето и от първостепенния съд.

От приложените по делото справки от МВР се установява, че на 24.04.2022 г. за настъпилия инцидент на ул. „С в гр. В са постъпили шест обаждания, като първото е регистрирано в 19:31 часа. Инцидентът е предаден на ОДЧ на ОДМВР-М а и на ЦСМП-М 19:35 часа, съответно в 19:37 часа.

Видно от приложените справки за съдимост, трима от подсъдимите са с чисто съдебно минало. Подсъдимият М. К. е реабилитиран по право, като с Решение по АНД № 240/2022 г. на ЛРС, влязло в сила на 13.07.2022 г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото правилно районният съд е приел за установено от обективна страна, че на 24.04.2022 г. следобед подсъдимите М. К., Н. Л., Ю. Л. и Н. Л. са нанесли побой над пострадалия Т. В., вследствие на което В. е получил телесни увреждания контузии на главата, кръвонасядания по главата и лицето с хематоми, разкъсно-контузна рана над горната устна (в лигавичната част) с дължина 1 4 см. Несъмнено се установява, че от субективна страна и четиримата подсъдими са действали при условията на пряк умисъл – всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Освен това всеки от подсъдимите е съзнавал, че осъществява престъплението задружно с останалите подсъдими, като целта на всички е причиняването на телесни увреждания на пострадалия. Видно от коментираната по-горе съдебномедицинска експертиза, която въззивният съд също възприема, на Т. В. е причинено разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, от което следва , че подсъдимите са осъществили престъпния състав по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.