Решение № 4142 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4142 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100513799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ищеца К. П. Г., чрез адв. С. и адв. С., срещу решение № 19458/28.10.2025г., постановено по гр.дело № 37831/2025г. по описа на СРС, 153-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-09-149/23.04.2025г. на Изпълнителния директор и председателя на Съвета на директорите на дружеството, с която трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – ръководител, началник служба „Персонал и администрация“, Поделение „Земляне“ при „Столичен автотранспорт“ ЕАД и за заплащане на сумата от 22 725.42 лева, представляваща обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението й за периода от 01.05.2025г. до 01.11.2025г.

Във въззивната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. СРС не изпълнил служебните си задължения да установи изпълнявала ли реално ищецът ръководни функции при ответника, не разгледал обективните факти, а единствено се доверил на представената по делото документация и дори не разгледал и анализирал текстовете от длъжностната й характеристика. Не били обсъдени възраженията на ищеца, въведени с исковата молба, 1 че същата не управлявала други служители, не разпределяла задачи, не вземала решения. Съдът не потърсил други доказателства като например подписани от ищеца документи за доказване на ръководните й функции – такива не били представени от ответника и по делото не било потвърдено, че ищецът реално била ръководител.

Практически невъзможно било ищецът да ръководи и координира дейността по управление на човешките ресурси в дружеството предвид това, че имало отдел „Човешки ресурси“, ангажиран с тези дейности. Този отдел ищецът не можела нито да ръководи, нито да контролира и да му поставя задачи, които да координира. Именно на този отдел тя била подчинена и именно този отдел оказвал методическа помощ и контрол на служба „Персонал и администрация“. Такива били текстовете и на стр. 13 от Устройствения правилник на ответното дружество, досежно функциите на отдел „Човешки ресурси“. По делото не било установено, че ищецът била част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 ДР на КТ – СРС не разгледал доказателствата всестранно, цялостно и обстойно. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ било приложимо спрямо онези ръководни служители, които ръководели звена от работата, от които зависели стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководели звена, от работата на които тези резултати не зависели. От значение за преценката били специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което бил сключен договор за управление, респ. което подбирало ръководния си екип за постигане на бизнес целта. В случая ищецът не ръководила, нито управлявала какъвто и да било трудов процес, нямала правото сама да взема решения, с които да подпомага изпълнението на бизнес задача и по никакъв начин не била запознавана с такава. СРС не направил разлика между посоченото „да организира дейности“ като организационно-административна функция, т.е. да подготвя, координира и изпълнява процедурни действия, без да взема крайното решение и „да избира персонал“, като решаваща управленска функция. Задълженията на ищеца били оперативни и подготвителни – публикуване на обяви за работа, приемане и обработка на документи, в редки случаи – провеждане на първоначални интервюта и тестове, съставяне на списъци и доклади до ръководството, координация с отдели относно нуждите от персонал. Тя отговаряла за процеса, но не и за резултата – кой да бъде нает.

Никога от нея не било изисквано и тя не правила разработване и реализация на организационно-управленска структура по отношение на човешките ресурси. Не станало ясно нито кого ръководела ищецът, нито какви били правомощията й спрямо същите лица. СРС не прегледал с нужната ангажираност нито договорите за управление с новите управители, нито бизнес плана, ведно с придружителното писмо.

Договорите за управление били бланкетни, правело впечатление, че бизнес план следвало да бъде представен до предхождаща сключването им дата – чл. 9, т. 9 от 2 договор № РД-12-119/05.08.2024г., чл. 5.13 от договора с Л.П., а придружителното писмо било адресирано до съвсем други лица – М. и Г.. На новите довереници П. и М. не била предоставена нова бизнес задача, нито имало данни да били запознати с бизнес плана от 2024г., не се установявало такъв, с конкретно поставени задачи съществувал. От съдържанието на т.нар. оздравителен план било видно, че той онагледявал текущото състояние на трудовите ресурси, а не бил бизнес план за изпълнение. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият „Столичен автотранспорт“ ЕАД, чрез адв. М., оспорва жалбата като неоснователна. Решението било правилно и законосъобразно, постановено при правилно и пълно обсъждане на събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото било установено, че ищецът имала ръководни функции в дружеството-работодател, предвид на което била служител от ръководството на предприятието. Същата не оспорила съдържанието на длъжностната си характеристика и не ангажирала доказателства, които опровергавали съдържанието на документа. Длъжността й била пряко подчинена на директора. Позовава се и на Устройствения правилник на дружеството – чл. 11, 14, 29. Изпълнителният директор М. разполагал с потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ и упражнил същото добросъвестно. С решение на СОС № 340/11.07.2024г. било сменено ръководството на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и избран нов Съвет на директорите и нов Изпълнителен директор. Сключен бил нов договор за управление № РД12119/05.08.2024г. със С. М., като изпълнителен директор, спазен бил 9-месечния срок по КТ. С решение № 1, по т. 2 от дневния ред от заседанието на Съвета на директорите от 19.09.2024г. по Протокол № 6 и съдържанието на протокола, на новия изпълнителен директор и на председателя на Съвета на директорите Л.П. било възложено да предприемат мерки за изпълнение на бизнес плана от 2024г., одобрен с решение № 321/27.06.2024г. от СОС. Мерките включвали промяна в управленската структура на дружеството и промяна в персоналния кадрови състав на служителите от ръководството на предприятието. Излага подробни съображения. Сочи съдебна практика. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В условията на евентуалност поддържа възражението си за прихващане със сумата 3 459.47 лева, заплатена на ищеца като обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е 3 валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

С нормата на чл. 328, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил потестативното право на работодателя да уволни с едностранно писмено предизвестие служители от ръководството на предприятието поради сключване на договор за управление. Правото може да бъде реализирано след започване изпълнението на договора, но не по-късно от 9 месеца.

За да е налице законно уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ в тежест на работодателя е да установи в процеса следните обстоятелства: че заеманата от служителя длъжност има характер на ръководна, че предприятието – работодател възложило управлението чрез сключване на договор за възлагане на управлението, че от започване на изпълнението на договора до прекратяването на трудовото правоотношение не са изтекли повече от 9 месеца.

Един от основните спорни по делото въпроси е ръководна ли била заеманата от ищеца в предприятието на ответника длъжност.

Легалната дефиниция на понятието „Ръководство на предприятието“ е дадена от законодателя в § 1, т. 3 ДР на КТ. Това е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).

Служители от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. § 1, т. 3 ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. Характерът на длъжността като ръководна не се определя нито от нейното наименование, нито от определянето й за такава по Единния класификатор на длъжностите. Касае се за специфичен кръг от служители, вкл. и лица извън ръководителя и неговите заместници, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. При преценка дали дадена длъжност е ръководна следва да се изхожда конкретно при всеки отделен случай като критерият за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. В този смисъл е 4 константната съдебна практика, вкл. застъпена в Решение № 68/07.04.2015г. по гр.д. № 2712/2014г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 250/13.02.2014г. по гр.д. № 2682/2013г., ІІІ г.о., на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 442/08.06.2010г. по гр.д. № 1621/2009г., III г.о., Решение № 111/12.03.2012г. по гр.д. № 726/2011г., IV г.о., и др.

Не се спори между страните и от събраните писмени доказателства по делото, в т.ч. трудов договор № 25/30.03.2015г., допълнително споразумение към трудов договор от 25.03.2019г., допълнително споразумение № РД-13-335/11.04.2016г. към трудовия договор от 25.05.2021г., предизвестие за прекратяване на трудов договор № 507/23.04.2025г. и заповед № РД-09-149/23.04.2025г., се установява, че между ищеца и ответника било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът К. П. Г. заемала при ответника „Столичен автотранспорт“ длъжността началник служба „Персонал и администрация“ с работно място съгласно длъжностната характеристика – Поделение „Земляне“ на работодателя. От съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността на ищеца, конкретно полето „Организационно управленски връзки и взаимоотношения“ се установява, че тя била пряко подчинена на директора на поделението.

От представения по делото Устройствен правилник на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, приет на 09.09.2024г. и приложения към него, с онагледена организационна структура се установява, че акционерното дружество с едностепенна система на управление (Съвет на директорите), се представлявало от Изпълнителния директор и Председателя на Съвета на директорите, заедно. Цялостното ръководство се осъществявало от Изпълнителния директор, подпомаган от заместник директори по експлоатационните въпроси и по техническите въпроси на дружеството. Дружеството имало 4 организационни структури с оперативна самостоятелност, а именно Централно управление и 3 – поделения, едното от които Поделение „Земляне“, в което ищецът работела. Централното управление се ръководело от Изпълнителния директор на дружеството, а поделенията – от Директор на поделение, които ръководели и организирали цялостната дейност на поделението. В централно управление бил обособен отдел „Човешки ресурси“, пряко подчинен на Изпълнителния директор, а в поделенията – служба „Персонал и администрация“, оперативно подчинена на директора на поделението, а функционално – на началника на отдел „Човешки ресурси“ в Централното управление – чл. 13, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник.