Решение № 376 от 08.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Ася Петрова като разгледа докладваното от Мая Цонева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20268002200672 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения А. Я. Н. за възобновяване на н. о. х. д. № 66/2026 год. по описа на Районен съд – Монтана и за отмяна на постановената по делото влязла в сила присъда.

В искането, основаващо се на чл. 423, ал. 1 от НПК, са изложени доводи за незаконосъобразно провеждане на наказателното производство в отсъствие на осъдения.

Твърди се, че същият не е получавал призовки, нито е бил призован на посочения от него телефон.

В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Допълнително изтъква, че районният съд не е положил дължимите усилия за установяване местонахождението на Н., тъй като не е поискал обявяването му за общодържавно издирване и не е направил повторен опит за призоваването му по телефона. Сочи, че не са били налице предпоставките на чл.

269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, тъй като не е установено осъденият да се е намирал извън страната към момента на разглеждане на делото.

Осъденият А. Н. поддържа искането и се солидаризира с аргументите на защитника си.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

1

Искането е допустимо, тъй като е насочено срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на глава тридесет и трета от НПК, изхожда от легитимирана страна и е депозирано в срока по чл. 423 от НПК. Разгледано по същество, е основателно.

С присъда № 14/04. 05. 2026 год., постановена по н. о. х. д. № 66/2026 год., Районен съд – Монтана е признал А. Я. Н. за виновен в това, че на 28/29.08.2024г. в /населено място, улица, номер/, в условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ – велосипед /марка/ на стойност 190.00 лева от владението на М. М. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.

1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 1вр. чл. 23, ал. 1 от НК e наложил най-тежкото измежду наказанията, опредлеени по това дело, по н. о. х. д. № 382/2025 год. по описа на Окръжен съд – Сливен и по н. о. х. д. № 3323/2025 год. на Райоенен съд – Стара Загора – лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим, като е приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода по присъдата на Сливенски окръжен съд.

В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски.

Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 20. 05. 2026 год.

Процесуалното развитие на делото е следното:

Досъдебното производство по делото е протекло с участие на осъдения, който е бил привлечен в качеството на обвиняем за посоченото по-горе престъпление. Изрично му е разяснено както задължението да не променя адреса си без да уведоми ръководнорешаващия орган за това, така и възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при наличие на някоя от предпоставките на чл. 269 от НПК (л. 99 и л. 100 от ДП). С оглед обстоятелството, че е бил задържан по друго дело, му е назначен служебен защитник.

Осъденият е посочил адрес за призоваване, както и номер на мобилен телефон на лице, чрез което може да бъде осъществен контакт с него.

След внасяне на делото с обвинителен акт в съда е насрочено разпоредително заседание, за което призовката на осъдения е върната в цялост с отбелязване, че Н. не живее на посочения от него адрес. Уведомяване по телефона за това заседание е извършено. Тези обстоятелства са довели до отлагане на делото, като съдът е постановил осъденият да бъде призован по телефона, както и да се изиска информация относно задграничните му пътувания и относно евентуалното му местонахождение в местата за лишаване от свобода.

За разпоредителното заседание, насрочено на 14. 04. 2026 год., призовката на осъдения отново е върната в цялост със забележка, че по сведение на живущи там същият не пребивава на адреса. Установено е, че няма промяна в адресната регистрация на лицето.

Постъпила е справка, че последното регистрирано пътуване на Н. е влизане в страната на 14.

11. 2024 год. Отрицателен отговор е получен на запитването до Национална следствена служба относно задържането на осъдения в арестите на страната. Еднократно е направен опит за призоваване на осъдения на посочения от него телефонен номер, като по делото е приложена докладна записка от деловодителя на състава, че телефонът е изключен. При тези данни съдът е дал ход на делото въпреки възражението на служебния защитник от 2 досъдебното производство за необходимост от обявяване на Н. за общодържавно издирване, респ. за отсъствие на предпоставките на чл. 269, ал. 3 от НПК.

След провеждане на разпоредителното заседание делото е било отложено за разглеждане по същество на 04. 05. 2026 год. Призовката на осъдения отново е била върната с отбелязване, че Н. не живее на адреса. Относно призоваването на посочения от осъдения телефонен номер деловодителят на състава е посочил, че е направил еднократен опит за това на 15. 04. 2026 год., който е останал неуспешен, поради това, че телефонът е изключен или е извън обхват. Съдът е преценил, че възможностите за призоваване на осъдения са изчерпани, дал е ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, провел е съдебно следствие и е постановил присъдата си.

При така приетата фактическа обстановка касационната инстанция намира, че искането е основателно.

Правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в наказателното производство е основен елемент от правото на справедлив процес и поради това е гарантирано както от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, така и от националното ни законодателство.

Упражняването му е поставено в зависимост от волята на лицето, но при всички случаи следва да бъде установено, че отказът от него е последица от свободен и информиран избор на обвиняемия/подсъдимия, а не се дължи на незаконосъобразните действия на държавата в лицето на нейните органи, които било поради недостатъчна активност, било по други причини са възпрепятствали личното участие на обвиняемия в производството по делото. В тази връзка Европейският съд по правата на човека многократно е изтъквал, че правото на справедлив процес ще бъде накърнено, ако задочно осъденият не е бил надлежно информиран за обвинението, което прокурорът е повдигнал с внесения обвинителен акт, нито е бил призован за съдебното заседание или макар да е бил информиран, отсъствието му не се дължи на причини, които да определят по недвусмислен начин, че той се е отказал изрично или мълчаливо да упражни правото си на лично участие, знаейки за последиците от такъв процесуален избор (Решение от 12 февруари 1985 год. по дело „Колоца срещу Италия“, Решение от 23 май 2006 год. по дело „С. срещу България“, Решение от 24 март 2005 год. по дело „К. с/у България и др.). От своя страна Съдът на Европейският съюз (СЕС) е доразвил тези изисквания и е поставил завишен стандарт по отношение правата на подсъдимите в хода на задочните съдебни процеси (Решение от 19.05.22 г. по дело № С569/20, Решение от 16.01.25 г. по дело № С-400/23, Решение от 16.01.25 г. по дело С-644/23, Решение, от 20.05.25 г. по дело № С-135/25 PPU), постановявайки, че делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, но само ако националните власти са използвали всички разумни средства до които са можели да прибягнат, за да установят местонахождението на осъденото лице преди началото на съдебния процес срещу него, както и че: 1) засегнатото лице не е участвало в проведения срещу него съдебен процес по причина, че се е укрило; 2) засегнатото лице е било уведомено за съдебния процес; 3.1) 3 засегнатото лице е било уведомено своевременно за последиците от неявяването му пред съда или 3.2) засегнатото лице е било представлявано в съдебния процес от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самото него или назначен от държавата. С оглед обстоятелството, че решенията по преюдициални запитвания се явяват задължителни за националните правоприлагащи органи, преценката за необходимостта от възобновяване на делото по реда на чл. 423 от НПК следва да бъде пречупена именно през призмата на тълкуването, дадено от СЕС по посочените дела.

Макар в конкретния случай да е безспорно, че още на досъдебното производство осъденият е бил уведомен за последиците от неявяването си и за възможността в съдебната фаза делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че е напуснал посочения от него адрес без да уведоми ръководно-решаващия орган за това, възобновяване на делото не следва да бъде отказано. Основание за този извод дава обстоятелството, че съдът не е проявил дължимата процесуална активност и не е предприел всички възможни действия за установяване местонахождението на Н., позволяващи да се приеме, че са положени всички разумни усилия за призоваването му. Не е постановено провеждането на общодържавно издирване на осъдения, което би могло да даде информация за евентуалното му местопребиваване или обратно – да установи, че местонахождението му е неизвестно, в който случай с оглед и на останалите данни по делото изводът за укриването му би бил несъмнен. Не е изискана справка за роднинските връзки на Н. с цел установяване на лица, чрез които той би могъл да бъде призован. Не е потърсена и информация относно адреса на жената, чийто мобилен телефон е посочен за връзка с осъдения, а това е било напълно възможно предвид обстоятелството, че в делото се съдържат данни за трите имена. Съдът не се е обърнал и към Националния осигурителен институт за установяване наличието на действащ трудов договор на Н., което би позволило евентуалното призоваване чрез работодател. Не са потърсени данни за други мобилни телефони на осъдения. Еднократното призоваване на известния мобилен номер при получено съобщение, че абонатът е изключен или извън обхват също не позволява еднозначен извод за укриване на лицето, защото причините за това могат да бъдат разнообразни, така както различни по естеството си могат да са и тези, заради които не е върнат отговор на пропуснатото обаждане. При тези пропуски на първоинстанционния съд изводът за укриване на осъдения и за ясно и недвусмислено заявен отказ от правото му на лично участие се явява преждевременен и необоснован. Това налага наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменена постановената по делото присъда и то да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд от стадия на разпоредителното заседание.

На основание чл. 423, ал. 4 от НПК по отношение на А. Н. следва да бъде взета мярка за неотклонение, като с оглед обстоятелството, че той не пребивава на посочения от него адрес, най-подходяща такава се явява задържането под стража.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

4

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н. о. х. д. № 66/2026 год. по описа на Районен съд – Монтана.

ОТМЕНЯ постановената по делото присъда № 14/04. 05. 2026 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 423, ал. 4 от НПК ВЗЕМА по отношение на А. Я. Н. мярка за неотклонение задържане под стража.