Решение № 309 от 15.10.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Севлиево, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря ТРАЯНА П. СПАСОВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230101384 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Ищецът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, е предявил срещу Т. М. Т. ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД, за сумата от общо 1004,89 лв., от която: 875,52 лв. представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 15.03.2022 г. – 13.05.2022 г., както 128,37 лв.

- мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 31.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда – 21.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 542 от 25.09.2023 г. по ч.гр.д.998/2023 г. на Районен съд Севлиево.

Ищцовото дружество твърди, че ответницата, е клиент на „Енерго - Про Продажби“ АД с клиентски номер кл.№: ******* във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер A6.No.A6.№ 0404409111, находящ се на адрес: гр./с. Севлиево, ул. „Славянска“ № 15. Тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към 1 момента). Ищецът твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия“. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Излага съображения, че съгласно чл. 38 от ОУПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго – Про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден“.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответникът в законоустановения срок, чрез назначения си особен представител, е подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като е отчуждила процесния електроснабден имот.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното за послужване частно гр. дело № 9982023 г. по описа на РС Севлиево, се установява, че ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

На основание чл. 415, ал. 2 ГПК, заповедният съд е указал на ищеца да предяви иск относно вземанията си по процесната заповед за изпълнение. Искът е предявен в законоустановения срок.

Ищецът е представил заявление за продажба на ел. енергия от ответницата подадено до ищцовото дружество с № 5431681/26.06.2020 г.

Ищцовото дружество е представило справка от служба по вписванията, приета по делото, от която е видно, че ответницата е придобила процесния електроснабден имот на 18.06.2020 г. и го е отчуждила на 20.04.2022 г.

По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, 2 том III, рег. № 6952, дело № 246 от 20.04.2022 г. на нотариус с рег. № 543 на НК при РС Севлиево, съгласно който ответницата Т. М. Т. продава на З. Б. Ш., процесния електроснабден имот, находящ се в гр. Севлиево, ул. „*****“ № ***.

Между страните е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът на потребеното количество електрическа енергия през исковия период и неговата стойност, спорен е единствено въпросът налице ли е облигационно правоотношение между страните в настоящото прозиводство.

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, с оглед отделените за безспорни в отношенията между страните факти.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ.

На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави електрическа енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, от което е възникнало задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност на доставеното му благо.

Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., снабдяването с електрическа енергия на битови потребители, какъвто е ответникът, се извършва от дружества, различни от разпределителните дружества. В случая за територията на обл. Габрово това е дружеството „Енерго - Про Продажби“ АД като „краен снабдител“ по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.

Именно между „крайния снабдител“ и битовия потребител е сключен договор п о чл. 98а от ЗЕ за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.

3

98а, ал. 4 ЗЕ е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия, в какъвто смисъл е направено възражение в отговора на исковата молба.

Предвид изложеното се установява, че между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия и че този договор е уреден от влезли в сила общи условия за продажба на електрическа енергия от „Енерго - Про Продажби“ АД на потребителите, присъединени към разпределителните мрежа на територията на която „Енерго - Про Продажби“ АД притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Ответникът не твърди и съответно не ангажира доказателства да е предложил специални условия в предвидения 30-дневен срок, съгласно чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението му с ответника приложими са ОУ на ответника одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Общите условия са източник на права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението на електрическа енергия, като отношенията между страните са облигационни и при проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като никоя от страните не упражнява властнически правомощия по отношение на другата.

Съгласно ОУ – чл. 15, т. 1 „Енерго - Про Продажби“ АД се задължава да снабдява с електрическа енергия при условията на равнопоставеност на всеки потребител, чийто обект е разположен на територията обслужвана от „Енерго - Про Продажби“ АД, като съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия; Също така битовият потребител заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение - чл. 26, ал. 1 от ОУ. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок – чл. 26, ал. 6 от ОУ.

Извършената в исковия период доставка на електрическа енергия на притендираната стойност не е спорна, както не е спорен и факта, че ответникът не е престирал насрещно,

Съгласно разпоредбата на чл.92, т.4 от Закон за енергетиката, страна по облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия до обект за битови нужди е крайният клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, е дефинирано в т.27г. от ДР и гласи: „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.

Както беше посочено, съгласно чл. 4, ал. 1 от приложимите и представени по делото от страна на ищцовото дружество Общи условия „Потребител на електрическа 4 енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдяване и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД.

Съгласно чл. 4, ал. 6 ОУДПЕЕ, приложими за процесния период е предвидено, че потребител на ел. енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота, е дал пред „Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В случая, Т. съгласие не се установява ответниците да фигурират като потребители на услугите и страна по правоотношението. Ирелевантно по отношение облигационните правоотношения на страните е обстоятелството бившият собственик уведомил ли е ищцовото дружество за прехвърлянето на имота.

Видно обаче от представената от ищцовото дружество справка от Служба по вписванията, както и от представения нотариален акт от процесуалния представител на ответницата, последната е придобила елетроснабдения имот на 18.06.2020 г. и го е отчуждила на 20.04.2022 г., а претенцията на ищеца включва и фактура за отчетен период 04.04.2022 г. до 11.05.2022 г., в който период ответникът не е бил собственик на имота.

По делото липсват доказателства ответникът да е бил собственик, ползвател или друго лице, за което е дадено съгласие да бъде потребител през определен период за периода от 20.04.2022 г. до 11.05.2022 г.

С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за периода от 03.03.2022 г. до 20.04.2022 г., а за периода от 20.04.2022 г. – 11.05.2022 г. следва да бъде отхвълен поради липса на облигационни правоотношения между страните за този отчетен период.

Или дължими се явяват исковите суми по фактури № 0320374167, с падеж 05.04.2022 г. на стойност 301, 98 лв. за главницата и за периода на потребление от 04.02.2022 г. – 03.03.2022 г. и № 03214992191, с падеж 05.05.2022 г. на стойност 372, 88 лв. за главница и за периода 04.03.2022 г. – 03.04.2022 г., а по отношение фактура № 0322542345, с падеж 02.06.2022 г. и обхващаща периода 04.04.2022 г. – 11.05.2022 г. – на основание чл. 162 ГПК, съдът определя дължимата стойност в размер на 87 лв.