Решение № 18424 от 01.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38244/2024
- Вид
- Решение № 18424
- Подписан
- 01.10.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 137993 от 29.09.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 94407 от 16.06.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 109029 от 10.07.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 31863 от 28.07.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 10470 от 16.03.2026 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, пар. 2, б. "п" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 1 - 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 1 - 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 18424 гр. София, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ******** като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20241110138244 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. С. Я. дължи на „*******“- дружество, вписано в регистъра на търговията и дружествата на Париж под № ********, сумата от 3331.72 евро (6516.28 лева), представляваща непогасена част от задължение за връщане на предоставена в заем сума по силата на договор за кредит № ********., сключен между ответника и "***** чийто универсален правоприемник е „*******“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 26.01.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 85.48 евро (167.19 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 20.07.2022г. до 16.01.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 4447/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Наред с това, с исковата молба в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми и на същото основание, за които ищецът е заявил искане да бъдат разгледани, в случай че не бъдат приети за доказани твърденията му за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията му по договора за кредит.
Ищецът твърди, че между "***** чийто универсален правоприемник е „*******“, и ответника бил сключен Договор за кредит № ********., по силата на който на С. С. Я. бил предоставен паричен заем в размер на 12 400.00 лева, като част от заетата сума била удържана от заемодателя още при отпускане на кредита за погасяване на задължението му за т. нар. „такса ангажимент“, дължима за това, че договорът се сключва при фиксиран лихвен процент за целия срок на действието му. Заетата сума следвало да бъде възстановена от кредитополучателя на 84 месечни вноски в размер на по 299.18 лева всяка, като съгласно чл.
5 от договора в случай на забава за заплащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Ответникът като кредитополучател преустановил плащанията по договора за паричен заем на 20.06.2022г., към който момент бил погасил общо 52 месечни вноски, поради което и на основание чл. 5 от договора вземането на заемодателя по договора било обявено изцяло за предсрочно изискуемо, за което било изпратено нарочно 1 уведомление до длъжника. С оглед на това и доколкото същият не предприел действия за плащане предсрочната изискуемост на всички вземания на заемодателя по договора настъпила на 20.07.2022г. При тези съображения ищецът претендира установяване със сила на пресъдено нещо съществуването в правната му сфера на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а в условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите суми, претендирайки предсрочната им изискуемост да е настъпила с връчване на препис от исковата молба. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените срещу ответника искове се оспорват като неоснователни поради липса на доказателства за сключване на процесния договор за паричен заем, доколкото същият бил реален по дефиниция, а по делото нямало данни сумата, предмет на договора, да е предадена на заемополучателя. Независимо от това, по същество се оспорва ответникът да дължи „такса ангажимент“, доколкото клаузата от договора, предвиждаща нейната дължимост, била неравноправна по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП. Оспорва се да е настъпила поддържаната от ищеца предсрочна изискуемост на всички вземания на заемодателя по договора, доколкото по делото нямало доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за това.
С молба, депозирана в първото по делото открито съдебно заседание, от името на ответника е оспорена и действителността на договора за кредит в неговата цялост с оглед неясното и некоректно посочване в същия на дължимия годишен процент на разходите.
На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в проведеното на 15.04.2026г. открито съдебно заседание, в което ход на делото не е даден, че извършеното в хода на производството- след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от името на „*******“, действало чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.- клон България“, прехвърляне на част от търговското предприятие на чуждестранното юридическо лице- на дейността, осъществявана чрез клона му в Република България, в която е включено и процесното съглашение, представлява хипотеза на прехвърляне на спорното материално право в хода на процеса по смисъла на нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като с прехвърляне на част или на цялото търговско предприятие се прехвърля само съвкупността от притежавани от търговеца към съответния момент права, задължения и фактически отношения, респ. част от тази съвкупност, като чуждестранното юридическо лице- кредитор по процесния договор, продължава да съществува като правен субект, т.е. не се касае за хипотеза на чл. 227 ГПК.
Ето защо и съобразно посочената разпоредба на чл. 226, ал. 1 ГПК съдът е приел, че производството по делото следва да продължи своя ход между първоначалните странизаявителя в заповедното производство „*******“ като ищец, респ. длъжника по ч. гр. дело № 4447/2023г. С. С. Я.- като ответник. В изяснения смисъл са и определение № 1046 от 1.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2806/2024 г., II т. о., ТК, решение № 50005 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК, решение № 120 от 5.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1123/2024 г., II т. о., ТК.
В тази връзка и с цел постигане на процесуална икономия със същото определение, постановено в заседанието от 15.04.2026г., съдът е указал на „******“ АД, фактически подало исковата молба, да представи по делото пълномощно, с което е овластено да представлява ищеца „*******“ във връзка с правоотношенията, включени в прехвърлената част от търговското му предприятие, а именно осъществяваните чрез вече заличения клон на търговеца в Република България, каквото е и процесното.
В изпълнение на указанията в изяснения смисъл по делото е представено пълномощно, с което „*******“ е упълномощило „******“ АД да го представлява в производствата пред всички компетентни съдилища в България. Изрично във встъпителната част на това пълномощно е посочено, че се издава във връзка с извършеното прехвърляне на част от 2 търговското предприятие на чуждестранния търговец, обособена чрез дейността на неговия клон в България, като от т. 4/ и т. 7/ се установява, че същото е издадено за целите на висящите съдебни производства, по които банката не е успяла да „замести упълномощителя“ и във връзка с дадени от някои български съдилища указания в тази насока. А в т. 2), подт. VII от същностната част на пълномощното пълномощникът е овластен да преупълномощава с предоставените му със същото права адвокати, респ. адвокатски дружества. По делото е представено и пълномощно, с което „******“ АД упълномощава адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“ да осъществява процесуалното му представителство пред съдилищата на Република България. С оглед на това съдът намира, че ищецът „*******“ е надлежно представляван в настоящия процес.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: 1/ съществуване на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между ответника и "***** чието съдържание включва задължение на ответника като кредитополучател да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължения за заплащане на възнаградителна лихва, такса ангажимент и обезщетение за забава; 2 / реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията по договора; 4/ правоприемство на страната кредитора.
Установява се въз основа на представения с исковата молба и неоспорен, вкл. относно авторството му, договор за кредит № ********., сключен между ответника и "***** чийто универсален правоприемник е „*******“, че на посочената дата "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като заемодател и ответника С. С. Я. като заемател е възникнало заемно правоотношение по договор за потребителски кредит, за който изрично в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК е предвидено, че се счита за сключен и с постигането на съгласие за предоставяне в полза на потребителя на кредит под формата на заем. Нещо повече, изрично в разглеждания договор за потребителски кредит, в заключителната част на условията по договора кредитополучателят е декларирал с подписа си, че е получил сумата, предмет на заема, по посочената в чл. 1 от договора негова банкова сметка. По изложените съображения неоснователни са доводите от името на ответника, че в случая договорът не бил сключен, след като същият носи подписи и за потребител, и за кредитор, като, както бе изяснено, формалната доказателствена сила на договора по смисъла на нормата на чл. 180 ГПК като частен диспозитивен документ не е оспорена, респ. че сумата, негов предмет, не е реално предоставена в полза на заемателя.
Съгласно данните в раздел „Параметри и условия“ в представения договор размерът на потребителския кредит възлиза на сумата от 12 400.00 лева, на застрахователната премия- на сумата от 3906.00 лева, на т. нар. „такса ангажимент“- на сумата от 434.00 лева, на възнаградителната лихва- на 16.86 %, а на годишния процент на разходите- на 19.72 %, като общата стойност на плащанията е в размер на 25 131.12 лева при уговорени в погасителния план 84 месечни погасителни вноски от по 299.18 лева всяка, последната, платима на 20.01.2025г.
От съдържанието на представения договор за потребителски кредит, общите условия към него и стандартния европейски формуляр (СЕФ)- л. 6- 10 от делото, обаче, не се установява по какъв начин е формиран уговореният годишен процент на разходите, в частност не е налице яснота относно вида и стойността на включените в него компоненти. А 3 както бе изяснено, уговорената възнаградителна лихва е в размер на 16.86 %, а ГПР е 19.72 %, като изрично е предвидено, че се дължат и застрахователна премия и такса ангажимент, като неясно е дали същите, респ. дали и какви други по вид и размер лихвени и нелихвени разходи в полза на заемателя са включени в разликата от 2.86 %.
Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че в конкретния случай уговорената застрахователна премия следва да бъде включена като част от ГПР, тъй като, макар това да е изрично отречено в СЕФ, от начина на уговаряне и от параметрите, при които се дължи изплащането на застрахователната премия за процесната застраховка „Защита на плащанията“, е налице основание да се приеме, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия, в която хипотеза съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 84 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1533/2025 г., I т. о., ТК, разходът за застрахователната премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя, съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, което в случая не се установява да е сторено. Така, в представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредитиПриложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, е посочено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а единственият разход, свързан с договора, е еднократна "такса ангажимент" в размер на 434.00 лева. В приложените по делото условия към договора също е посочено, че размерът на предоставения по договора заем е сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“, а размерът на кредита за покупка застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Същевременно, според условията към договора, застрахователната премия в посочения в договора за кредит- раздел „Параметри и условия на договора“, общ размер е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план, и съответна част от нея е включена във всяка месечна погасителна вноска. С оглед на така установеното относно начина на уговаряне и на погасяване на дължимата във връзка с договора за потребителски кредит застрахователна премия настоящият съдебен състав намира, че независимо от декларираното от кредитора в СЕФ и в условията на договора, в действителност сключването на застраховка „Защита на плащанията“ е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от общо дължимата сума по договора за кредит. По изложените съображения застрахователната премия съставлява общи разход по кредита по смисъла на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита- ГПР. В случая не е налице яснота дали това е сторено, доколкото неясен е изобщо начинът, по който е формиран ГПР, в частност какви по вид и размер лихвени и нелихвени разходи са включени в него, макар обстоятелството, че премията е предвидена като част от всяка месечна погасителна вноска, да обосновава извод, че същата е възприета като част от размера на кредита, а не като свързан с него разход, какъвто в случая по изложените съображения е.
Разпечатката съдържа 22 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3945bceb-7749-4683-b7ea-f84aa0e84a5b