Решение № 696 от 01.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно гражданско дело № 20265300501018 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 от ГПК.

С Решение № 5517/11.12.2025 г. постановено по гр.д.№ 17381/2024 г. на ПРС,III бр.с., се:

РАЗРЕШАВА на малолетните деца - Х. Х. Х. ЕГН **********, М. Х. Х. ЕГН ********** и Н. Х. Х. ЕГН **********, да пътуват извън пределите на Р. България, придружавани от своята майка - А. Л. К. ЕГН ********** , по посока – Р Гърция , Р Турция, Германия, неограничен брой пъти, за период до 20 дни за всяко конкретно пътуване, без да е необходимо за тези пътувания съгласието на бащата Х. Х.- роден на ***г. в ***, гражданин на ***, като пътуванията не следва да съвпадат с режима за лични контакти на бащата с децата, определен в решение №1323/24.03.2024г на ПРС, 5-ти бр.с., по гр.д. 15339/2023г., и настоящото разрешението се дава за срок от 5 години. РАЗРЕШАВА ОДП-Пловдив да издаде паспорти за задгранични пътувания на малолетните - Х. Х. Х. ЕГН **********, М. Х. Х. ЕГН ********** и Н. Х. Х. ЕГН **********, без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата Х. Х.- роден на ***г. в ***, гражданин на ***.

УВЕЛИЧАВА размера на определената месечна издръжка, която ответникът Х.

Х.- роден на ***г. в ***, гражданин на *** заплаща на децата си -Х. Х. Х. ЕГН **********, М. Х. Х. ЕГН ********** и Н. Х. Х. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител - А. Л. К. ЕГН **********, съгласно Решение на ПРС №1323/24.03.2024 г., постановено по гр.д. 15339/2023г. на ПРС, 5бр.с., – а именно от 235лв. в размер на 400лв. /четиристотин лева / за детето Х., и от 235лева на 300лева / триста лева/ за всяко от децата –М. и Н., начиная от постановяване на решението занапред ,до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства, 1 водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа, до окончателното и изплащане. Издръжката ще се заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася.

ОСЪЖДА Х. Х.- роден на ***г. в ***, гражданин на ***, да заплати по сметка на ПРС сумата от 474,80лева, представляваща държавна такса за производството.

Недоволен е останал ответникът Х. Х. - роден на ***г. в ***, гражданин на ***, който чрез пълномощника адвокат Т. Б. е подал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която се увеличава размера на определената месечна издръжка, която ответникът следва да заплаща на децата си -Х.

Х. Х., М. Х. Х. и Н. Х. Х., чрез тяхната майка и законен представител - А. Л. К.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че неправилно съдът се е произнесъл по иска по чл.150 СК, тъй като в хода на процеса е разделен искът и на това основание е образувано ново дело – гр.д.№14796/25 г., ПРС, III бр.с. с насрочено заседание на 27.01.2026 г. Предвид изложеното се поддържа, че решението е недопустимо в обжалваната част. Моли да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като необосновано и недопустимо.

Препис от въззивната жалба е връчен на А. Л. К., ЕГН ********** –законен представител на малолетните деца Х. Х. Х., М. Х. Х. и Н. Х. Х., чрез служебния защитник адвокат О. Д., в законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В откритото съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Въззивниците, чрез законния си представител, оспорват въззивната жалба и молят да бъде отхвърлена. Страните заявяват, че е образувано друго производство за увеличаване на размера на издръжката, което е било прекратено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А. Л. К. против Х. Х., с която е предявила иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата за издаване на задгранични паспорти и пътуване в чужбина на децата им Х. Х. Х., М. Х.

Х. и Н. Х. Х..

С уточняваща молба към исковата молба е предявен и иск с правно основание чл.150 СК за увеличаване на месечната издръжка, която ответникът да бъде осъден да заплаща за всяко от децата Х. Х. Х., М. Х. Х. и Н. Х. Х..

С протоколно определение от 06.10.2025 г. районният съд е отделил иска с правно основание чл.150 СК за образуването на ново съдебно производство и докладване на същото на заместник председателя на ПдРС за определяне на съдия – докладчик, който да разгледа иска за издръжка. Делото е отложено по иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК.

В съдебно заседание от 17.11.2025 г. районният съд е изготвил доклад по делото 2 на основание чл.146 ГПК по иска с правна квалификация чл.127а, ал.2 СК и за същия са събрани доказателства. Оставено е без уважение доказателствено искане по иска за увеличаване на издръжката с мотива, че същият няма отношение към предмета на делото, а именно – пътувания на децата с майката извън пределите на Република България. По делото е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, делото е обявено за решаване.

Пловдивският районен съд се е постановил първоинстанционното решение, с което се е произнесъл по иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК и по иска с правно основание чл. 150 от СК.

В обжалваната част на решението районният съд е уважил иска по чл.150 СК като е увеличил размера на месечна издръжка, която бащата следва да заплаща на всяко от децата.

С решението си съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските като е посочил, че с оглед уважаване на иска за издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 424, 80 лева върху увеличения размер на издръжката. Районният съд е осъдил ответникът да заплати разноски в общ размер на 474,80лева, от които 424,80лв.

– държавна такса за иска по чл.150 СК и 50 лева – държавна такса за иска по чл. 127а, ал.2 СК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

При изпълнение на посочените си правомощия, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.150 СК.

С протоколното определение от 06.10.2025 г. искът по чл.150 СК е отделен за разглеждане в друго производство, така е останал извън предмета на настоящия процес, с което са отпаднали предпоставките за постановяване на решение по същия.

Въпреки последното съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.150 СК, с което е постановил недопустимо решение в обжалваната част.

С оглед на изложеното, решението е недопустимо в частта, с която е уважен искът с правна квалификация чл.150 СК на основание чл. 270, ал.3 изр.І-во от ГПК и следва да бъде обезсилено в посочената част, включително в частта на присъдените разноски за този иск от 424, 80 лева, както и производството следва да бъде прекратено по иска с правна квалификация чл.150 СК.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на делото въззиваемите носят отговорността за сторените разноски от въззивника, но същият не претендира разноски и такива няма да бъдат присъдени.

При подаването на въззивната жалба не е внесена дължимата държавна такса от въззивника доколкото е освободен от заплащането й по реда на чл.83, ал.2 ГПК.

Въззивниците също не дължат заплащането на държавна такса на осн.чл.83, ал.1, т.2 ГПК, поради което и въпреки изхода на делото, не следва да понесат отговорността за заплащането й.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

3

ОБЕЗСИЛВА Решение № 5517/11.12.2025 г. постановено по гр.д.№ 17381/2024 г. на ПРС, III бр.с., в частта, с която УВЕЛИЧАВА размера на определената месечна издръжка, която Х. Х.- роден на ***г. в ***, гражданин на *** да заплаща на децата си -Х. Х. Х. ЕГН **********, М. Х. Х. ЕГН ********** и Н. Х. Х. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител - А. Л. К. ЕГН **********, съгласно Решение на ПРС №1323/24.03.2024 г., постановено по гр.д. 15339/2023г. на ПРС, 5бр.с., – а именно от 235лв. в размер на 400лв. /четиристотин лева / за детето Х., и от 235лева на 300лева / триста лева/ за всяко от децата –М. и Н., начиная от постановяване на решението занапред ,до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа, до окончателното и изплащане, като е постановено, че издръжката ще се заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася, както и са присъдени разноски за разликата над 50 лева до пълния размер от 474,80лева, т.е. за сумата от 424, 80 лева, и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част по иска с правно основание чл.150 СК.

Първоинстанционното решение в останалата част по иска с правно основание чл.127а, ал.2 ГПК е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4