Акт № 1495 от 07.04.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 66

Номер

66

Година

22.12.2009 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.10

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20095100600186 по описа за

2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 140/29.09.2009 год., постановена по Н.ч.х.дело № 21/2009 год., Момчилградския съд е признал Ш. Р. Ю. от с.К., О.М., обл.К., за виновен в това, че на 19.12.2008 год., около 20.30 часа в с.К., О.М., в съучастие като извършител с Е. К. М. от с.К., О.М., причинил на С. Р. М. от с.Д, О.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 700 лв. Със същата присъда съдът е признал и Е. К. М. от с.К., О.М., обл.К. за виновен в това, че на 19.12.2008 год., около 20.30 часа в с.К., О.М., в съучастие като извършител с Ш. Р. Ю. от с.К., О.М., причинил на С. Р. М. от с.Д, О.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 600 лв. С присъдата съдът е признал подсъдимите Е. Ю. Ю., С. М. Х. и Б. Е. М., и тримата от с.К., О.М., обл.К., за невиновни в това, че на 19.12.2008 год., около 20.30 часа в с.К., О.М., в съучастие като извършители помежду си и с Ш. Р. Ю. и ┼. К. М., причинили на С. Р. М. от с.Д, О.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание основание чл.304 от НПК ги е оправдалпо повдигнатото на всеки от тях с тъжбата обвинение по чл.130 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК. Осъдил е подсъдимите Ш. Р. Ю. и Е. К. М. солидарно да заплатят на С. Р. М. сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданският иск, предявен срещу тези двама подсъдими за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения от С. Р. М. граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди от причинената телесна повреда против оправданите подсъдими Е. Ю. Ю., С. М. Х. и Б. Е. М., за сумата в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2008 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Ш. Р. Ю. и Е. К. М. да заплатят солидарно на С. Р. М. направените по делото разноски, в размер на 1 012 лв.; както и е осъдил същите двама подсъдими да заплатят солидарно по сметка на Момчилградския районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволни от така от така постановената присъда са останали подсъдимите Ш. Р. Ю. и Е. К. М., и двамата от с.К., О.М., обл.К., които я обжалват като неправилна – необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Твърдят в жалбата си, че при постановяване на присъдата, съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като по делото не били събрани безспорни и категорични доказателства, установяващи, че на 19.12.2008 год. двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие се установило, че само и единствено тъжителят твърдял, че му били нанесли побой в с.К., О.М., обл.К.. Твърдят в жалбата си, че не били посягали на Т., тъй като нямали мотив и причина да го правят. След като не бил взел предвид тези обстоятелства, както и факта, че нямало преки свидетели, доказващи твърденията на С. М., съдът постановил необоснована присъда, като неправилно ги признал за виновни по подържаното против тях обвинение. В подкрепа на оплакванията си твърдят още, че обвинението било повдигнато и поддържано и против още трима подсъдими, които били оправдани при наличието на същите доказателства, въз основа на които те двамата били признати за виновни и им били наложени съответните наказания. Молят да бъде отменена обжалваната присъда в наказателно-осъдителната й спрямо тях част, вместо което да бъде постановена друга, с която да бъдат признати за невиновни и оправдани по предявеното им обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения по отношение на тях граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание лично, а подс.Ю. - и чрез защитника си, поддържат жалбата си така, както е предявена. Не сочат нови доказателства.

Ответника по жалбата – тъжителят С. Р. М. от с.Д, О.М., обл.К., чрез повереника си изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и обоснована, като моли същата да бъде потвърдена. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят С. Р. М. от с.Д и подсъдимите Ш. Р. Ю. и Е. К. М., и двамата от с.К., се познавали, но не били в добри отношения, поради стари случаи на конфликти между тях.

На 19.12.2008 год., около 20.30 часа тъжителят С. Р. М. и св.Х. Й. Х.отишли в заведение в с.К., където на една маса били също и подсъдимите Ш. Р. Ю., Е. К. М., Е. Ю. Ю., С. М. Х. и Б. Е. М., всички живущи в селото. Тъжителят М. и св.Х. седнали на маса, поръчали си бира, след което Т. М. излязъл от заведението, за да отиде до тоалетна по малка нужда, като докато бил навън му звъннал мобилния телефон. След него първо излязъл подсъдимият Ш. Р. Ю., а непосредствено след това и П. Е. К. М.. Докато тъжителят М. разговарял по телефона, двамата подсъдими се приближили към него, като подс.Ш. Ю. се обърнал към него с думи, отнасящи се до предишен инцидент, а в последствие му нанесъл и удар с юмрук в лицето, в областта на дясната му страна и носа. Подсъдимият Е. М. също нанесъл удар на пострадалия с юмрук в тила му. После двамата подсъдими продължили да удрят Т., който от ударите паднал на земята. В този момент от заведението излезли почти едновременно и останалите трима подсъдими, както и други хора, като боя бил преустановен, а подсъдимите си тръгнали. От заведението излязъл и св.Н. А., който видял отвън пострадалия, който се бършел, тъй като имало кръв по него, като Т. казал, че са го били, но без да посочи конкретни лица. Св.Х. Х., който видял през прозореца на заведението, че подсъдимите бият приятеля му, но не излязъл, защото се страхувал, също излязъл навън след тръгването на подсъдимите. Същият установил, че Т. има наранявания по двете очи, по носа, течала му и кръв. Тъжителят М. се обадил по телефона на брат си - св.Р. М., и му казал, че е бит, като след това със св. Х. влезли в заведението, където свидетелят поискал вода от св. В. М.. Тъжителят се оплакал, че са го били, което оплакване било възприето от св.Х. М., който в този момент си плащал сметката на бара. Свидетелят също видял, че по лицето на пострадалия имало кръв. След известно време в с.К. дошъл и св.Р. М., който заедно с брат си и св.Х. отишли първо до къщата на подс.Ш. Ю., а после и до тази на подс. С. Х., като викали на същите да излязат. По този повод подс.Х. се обадил на кмета на с.К. - св.М. М., който от своя страна се обадил в полицията, но от там му казали, че вече бил получен сигнал за това и са изпратили полицаи. По-късно на свидетеля М. М. станало известно и че подс.Ш. Ю. също се бил обаждал на дежурния в РПУ-М.. По повод направената проверка от служители на РУ на МВР-М. били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР на под..Ш. Ю., на Т. С. Р. М., на подс.Б. Е. М., на св.Х. Й. Х., а на П. Ш. Ю. бил съставен и АУАН. Тъжителят С. М. още същата вечер бил приет на лечение в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” – Г.К., откъдето бил изписан на 26.12.2008 год.

На 20.12.2008 год. тъжителят М. се явил за преглед при съдебен лекар, който му издал Съдебно - медицинско удостоверение № 394/2008 год. От същото се установява, че при прегледа на Т. М. били констатирани следните телесни увреждания на същия: оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на главата, лицето, лигавицата на дясната буза и левия крак; отчупване на фрагмент от седми долен десен зъб; сътресение на мозъка. Съдебният лекар е отразил в съдебно-медицинското удостоверение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд или тъпо-ръбест предмет и по време и място е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания, а именно: че на 19.12.208 год. около 20.30 часа бил бит с ръце и ритници от познати му лица. Съдебният лекар е посочил също, че сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, и отчупването на фрагмент от седми долен десен зъб са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

В допълнителното заключение към СМУ № 394/2008 год. съдебният лекар е отразил, че на 13.01.2009 год. е представена от пострадалия С. М. и Епикриза № 2156/16179 на Хирургично отделение при МБАЛ – Г.К., от коята е установено, че тъжителят М. е постъпил на лечение в Х.О. на болницата на 19.12.2008 год. и е изписан на 26.12.2008 год. с окончателна диагноза: „Травма на главата. Мозъчно сътресение – закрита травма. Ðчупване на носната кост”. На съдебния лекар е била представена и рентгенография № 11329/20.12.2008 год., в която било отразено: Фактура на носната кост без дислокация. Съдебният лекар е посочил също, че счупването на носната кост и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От Епикриза, издадена от отделение по хирургия при МБАЛ - Г.К., се установява, че С. Р. М. е постъпил в хирургичното отделение на 19.12.2008 год. и е изписан на 26.12.2008 год., с окончателна диагноза: „Травма на главата.Мозъчно сътресение - закрита травма.Счупване на носна кост”. Хода на заболяването е бил благоприятен, без усложнения, статуса при изписване е нормален, с подобрение.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите Ш. Ю., Е. М., Е. Ю., С. Х. и Б. М., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели М. М., Н. А., Х. М. и В. М., които съдът кредитира изцяло; от показанията на свидетелите Р. М. и Х. Х., дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. М., Н. А., Х. М. и В. М., както и тези на свидетелите Р. М. и Х. Х., в частите им относно нанасянето на удари на Т. М. от подсъдимите Ш. Ю. и Е. М., като съдът намира, че същите са логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Така, посочените свидетели установяват по несъмнен начин присъствието на Т. М. и св.Х. на инкриминираните дата и място – на 19.12.2008 год. около 20.30 часа в кръчмата в с.К.; обстоятелството, че в самото заведение тъжителят не е нанасял удари по подс.Ш. Ю., а излязъл навън да отиде до тоалетна и веднага след него навън излезли всички подсъдими, като св.Х. наблюдавал непосредствено, че някои от групата на подсъдимите нанасяли удари по Т., макар и поради слабото осветление да не е категоричен кой точно е нанасял ударите; както и се установява обстоятелството, че непосредствено след отдалечаването на подсъдимите от Т., същия бил видян от посочените свидетели /без св.Р. М., който дошъл малко след инцидента/, че има наранявания и кръв по лицето – по очите и устата, и на които тъжителят се е оплакал, че е бил бит. Показанията на посочените свидетели относно локализацията, броя и вида на нанесените на Т. телесни увреждания съответстват напълно и с констатираните от съдебния лекар обективни находки при извършения на 20.12.2008 год. преглед на Т. М., отразени в издаденото му съдебно-медицинско удостоверение, съответствуващи и на твърденията на последния – че първоначално подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. се приближили към него, като първият подсъдим му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, а вторият го ударил с юмрук в областта на тила. Не следва да бъдат кредитирани, както правилно е приел и първоинстанционния съд, показанията на свидетелите Рейхан М. и Хасан Хасан в частите им, с които установяват, че и останалите трима подсъдими са нанасяли удари на Т., тъй като в тези части показанията им не са подкрепени с безспорни доказателства – св.Хасан е наблюдавал случващото се през прозореца на заведението и не е имал добра видимост, като не може да установи с категоричност кой от подсъдимите, колко удара и в коя област на тялото е нанесъл; св.Рейхан М. пък не е непосредствен очевидец на случилото се, а дава показания за факти и обстоятелства, опосредени от твърденията на брат му и св.Хасан; а и самият тъжител сочи с категоричност само двамата подсъдими Ш. Ю. и Е. М. като такива, нанесли му конкретни удари.