Решение № 260351 от 03.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 03.12.2021 година град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 06.10.

2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 252 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание по чл. 557, ал. 1, т. 2 буква „а“ от КЗ.

В исковата молба се посочва, че ищцата Д.П.М. е наследница на починалия, вследствие на ПТП С.П.Д., на 47 години.

Сочи се, че на 16.01.2019г., около

12:15 часа, в с. Е., общ. К., обл. С.З., в района на ул. ***, при управление на л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама *****, водачът М.В.Г., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над автомобила, ударил паркирания на улицата автомобил, след което блъснал пешеходеца С.П.Д..

Вследствие на ПТП-то С.П.Д. загива.

Посочва се, че по случая е образувано

ДП по описа на РПУ - К., пр. пр. № 2333/2019 по описа на ОП - С.З., производството по което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт.

Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача М.В.Г., който поради движение с несъобразена скорост изгубил управлението на МПС, и блъснал пешеходеца. В конкретната ситуация за водача са налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.

Ищцата счита, че с оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача М.В.Г. и настъпилите обществено опасни последици - причинената смърт на С.П.Д..

В исковата молба се посочва, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Г.Ф. изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО, какъвто е настоящия случай. По силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., до който Г.Ф. отговаря. В тази връзка ищцата сочи, че е подала молба до ГФ за изплащане на обезщетение, за което е образувана щета № 19-210099/18.02.2019г., по която фондът не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което за същата е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.

Сочи, че след инцидента на 16.01.2019 г. С.П.Д. е приет по спешност в УМБАЛ „*****“ АД, в крайно тежко безпомощно състояние, неадекватен, в кома, в критично по степен състояние. Проведено е медикаментозно лечение, извършена е оперативна интервенция, в условията на спешност, с цел декомпресия, екстирпация на фрагменти, хемостаза и евакуация на епидурален и субдурален хематоми.

Въпреки проведеното лечение на 23.01.2019 г. С. почива, вследствие получените при процесното ПТП телесни увреждания.

В исковата молба се сочи, че ищцата Д.П.М. е сестра на загиналия С.П.Д.. Смъртта на С. е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на Д.. Към датата на ПТП С. е бил на 47 години, работоспособен, в разцвета на силите си, помагал е във всичко на семейството.

Между тях е съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си взаимно, поддържали са близки отношения. Ищцата изключително тежко преживява смъртта на нейния брат. Загубата на брат й се отразява изключително зле на здравословното й и психическото й състояние. Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на нейния брат се отразяват изключително тежко на емоционалното й състояние, не може да приеме и преодолее случилото се, мъката й е огромна.

Посочва се, че в резултат на процесното ПТП са претърпени и имуществени вреди в общ размер на 408.78 лв., които също следва да бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за закупуване на ковчег, кръст, траурни потреби и комплексно обслужване по погребението на починалия.

Сочи се, че причинените неудобства, болки и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

В исковата молба се посочва, че съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденият има право на иск срещу Г.Ф. - С., тъй като за увреждащия лек автомобил не е сключена задължителна застраховка ГО и фондът не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, и да осъди ответника Г.Ф. да заплати на ищцата Д.П.М. сумата от 50 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат С.П.Д., в резултат на процесното ПТП, както и сума в размер на

408.70 лв. за причинените й имуществени вреди, за закупуване на ковчег, кръст, траурни потреби и комплексно обслужване по погребението на починалия.

Претендира законна лихва върху сумата, считано от 18.05.2019г. - датата на която изтича срока за произнасяне на ГФ.

Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.

В отговора на исковата молба ответникът прави възражение по чл.369, ал.1 ГПК. Счита, че настоящия спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка, като излага подробни съображения.

Оспорва изцяло по основание и размер предявените искове против ГФ.

Заявява, че не е спорно между страните, че във връзка с процесното ПТП е образувана щета №

19210099/18.02.2019. С писмо изх. №24-01-127-2.1/27.02.2019г., приложено към исковата молба от молителите са изискани следните документи: Влязла в сила присъда с мотиви, издадени срещу виновния за ПТП водач; Копие от автотехническата и съдебномедицинската експертизи, изготвени по досъдебното производство;

Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум, както и банковата сметка на молителката, както и доказателства, удостоверяващи твърдяната близост между загиналия и неговата сестра. В рамките на следващите три месеца лицата не са представили изисканите документи, поради което с Решение от 13.05.2019г. УС на ГФ отказал изплащане на обезщетение по щета рег.№ 19210099/18.02.2019г. за неимуществени вреди на основание чл.496, ал. 2, т.2, б."б" и б."в" от КЗ, тъй като не са представени достатъчно доказателства за установяване на основанието и размера за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл.106, ал.3 във връзка с чл.558, ал.2 и чл.496, ал. 2, т.2, б."б" и б."в" от Кодекса за застраховането. На лицата са указани възможностите, че могат да предявят нова претенция, като предоставят изисканите писмени доказателства или да предявят претенциите си пред съд.

Ответникът сочи, че с писмо № 24-01-127-2.1/27.02.2019г. молителката е била надлежно уведомена, че за установяване на твърдените от нея факти и обстоятелства, е необходимо да представи допълнителни доказателства. До 13.05.2019г. нищо от посочените писмени доказателства не постъпва по щетите, вследствие на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителният съвет на Г.Ф. е взел съответни решения, с които е отказвал изплащане на обезщетение, респективно, определил и изплатил исканите обезщетения.

Заявява, че ако изисканите писмени доказателства са надлежно представени в Г.Ф. по щета № 19210099/18.02.2019г.

Управителният съвет на Г.Ф. нямало да постанови решение, с което да откаже изплащане на обезщетения за неимуществени вреди и вероятно е щяло да се избегне завеждането на гражданско дело и влизането в допълнителни ненужни разходи, както за ищцата така и впоследствие за Фонда.

Твърди, че с оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл. 558 от КЗ, единствения извод е, че ищеца недобросъвестно е осъществил една бланкетна процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на гражданско дело.

Освен гореизложеното, счита че непредставянето на доказателства с предявените претенции пред Фонда, с които ищецът може да се снабди своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само по бланкетно изпълнената процедура пред Г.Ф., но и в настоящето производство ответникът е поставен в невъзможност да вземе становище, да ангажира доказателства и да осъществи адекватна защита, което от своя страна представлява злоупотреба с право.

Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Г.Ф. не се изчерпва с бланкетното подаване на молба от увреденото лице, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.

Счита за напълно неоснователни твърденията на ищцовата страна, че Фондът е следвало да се произнесе с решение, с което да определи и изплати обезщетения на базата на предоставен единствено констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Сочи, че въпреки, че е официален документ, констативния протокол за ПТП, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила. Така съставен документът не може категорично да установи дали вина за процесното ПТП има посоченото лице, каквато е и константната практика на ВКС. Все пак се касае за претенция от 50 408,70 лв., като за определената и изплатена сума следва да се образува регресен иск към физическо лице. Снабдяването с неоспорими доказателства, установяващи основанието на претенцията е изключително важно при определянето и изплащането на обезщетения.

Ответникът твърди, че представеният по делото

Констативен протокол за ПТП не удостоверява фактите относно „Обстоятелства и причини за ПТП", като оспорва в тази част съдържанието на документа, понеже актосъставителят не е отразил настъпване на

ПТП, възприето лично от него, а се сочат данни на пострадалата. Ако ищецът желае да се ползва от документа във връзка с установяване на обстоятелствата на ПТП, моли съда да разпредели тежестта на доказване по оспорването на тази част от документа съобразно чл.193, ал.3, изр.2 от ГПК. Въпреки, че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, съставен изцяло по данни само на пострадалата, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадалата пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. Така съставен документът не може категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има водач на посоченото МПС. Оспорва изцяло твърдения механизъм на настъпване на процесното събитие, както и причинната връзка между него и настъпилата смърт.