Решение № 212 от 10.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Ихтиман, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20241840200311 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Т.

Д. К., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 24-1204-000657 от 22.04.2024 г., издадено от * - Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София.

Според жалбоподателя оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения за това.

В проведеното последно съдебно заседание лицето, подало жалбата, се явява лично и поддържа жалбата, като настоява оспореното наказателно постановление да бъде отменено.

Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпращат представител и не изразяват становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията на съдебния състав за това са следните:

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от фактическа страна следното:

На 07.04.2024 г., в 13:18 часа, в община Ихтиман, на Автомагистрала № А-1 Т. Д. К., ЕГН **********, с посока на движение към гр. София, управлява лек автомобил Ауди А6, рег. № *, като в района на 37 км. навлиза и се движи в аварийната лента.

В съставения акт за установяване на административно нарушение, а така също и в изготвеното впоследствие наказателно постановление, което е предмет на жалбата, е описана фактическа обстановка, идентична с установената от съда.

В наказателното постановление и в акта е отразено и че лицето на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на превозното средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците, с което е нарушил виновно чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Поради горното и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е 1 наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

В случая наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени. От съдържанието на акта за установяване на нарушение е видно, че е подписан от актосъставител и от един свидетел, а така също и че в края същият е разписан от друг свидетел, удостоверяващ отказа на нарушителя да получи акта.

Според текста на чл. 58, т. 3 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В текста на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба от 1000 лева водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

В административната преписка се намира и становище /възражение/ от Т. Д. К. до МВР /лист 11/, в което е посочено, че причина да отиде в лявата аварийна лента е „за да се облекчи“, тъй като е управлявал автомобила продължително време преди това. Подобни доводи са изложени и в депозираната пред съда жалба.

Разпитаните като свидетели полицейски служители – Р. А. и М. А., посочват, че нямат конкретен спомен за случилото се. Свидетелят М. А. разпознава свои подпис върху акта за установяване на нарушението. Свидетелят Р. А. също разпознава свои подпис върху предявения му акт, като сочи, че подписът му е срещу актосъставител.

Според норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на нарушенията по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържанието на представения по делото акт за установяване на административно нарушение. Практиката на съдилищата също приема, че актът за установяване на нарушението има доказателствена сила, в този смисъл са част от мотивите към Решение № 1007 от 2.08.2024 г. на АдмС София област по к. а. н. д. № 350/2024 г., Решение № 2026 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д.

№ 11068/2018 г., Решение № 1464 от 25.11.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1228/2024 г., Решение № 1379 от 8.11.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 944/2024 г. и Решение № 1007 от 2.08.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 350/2024 г., Решение № 813 от 20.06.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 354/2023 г.

От значение е и обстоятелство, че в обясненията, дадени от жалбоподателя в последното съдебно заседание, а така също и от съдържанието на жалбата се установява, че причината, поради която е навлязъл в лентата за принудително спиране, не попада сред 2 изключенията, визирани в чл. 58, т. 3 от ЗДвП. По делото не се доказа и твърдението на жалбоподателя, че полицейският служител Р. С. А. е бил сам в патрулния автомобил. Само за пълнота може да се добави, че дори и да е бил сам в колата, от данните по делото е видно, че наблизо е имало и други полицейски служители, като в обясненията си в последното съдебно заседание самият жалбоподател сочи, че е имало полицаи на около 300-400 метра поради катастрофа.

Всичко изложено дотук налага с категоричност извода, че описаното в оспореното наказателно постановление нарушения е извършено. От събрания доказателствен материал се установява, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на автомагистрала в лентата за принудително спиране. Не се установява превозното средство да е имало повреда, нито пък водачът или пътник да са имали здравословен проблем, което да наложи автомобилът да се движи в тази лента.

Трябва да се посочи и че деянието е извършено умишлено, като деецът е осъзнавал характера на действията си и пряко е целял управление на автомобила в лентата за принудително спиране.

С оглед на изложените дотук съображения, наказателното постановление подлежи потвърждаване изцяло като правилно и законосъобразно, а депозираната жалба се явява неоснователна.

Предвид изхода на делото, основателно е претендираното от юрисконсулта юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лева, отчитайки фактическата и правна сложност по делото. Именно тази сума следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателят и той трябва да бъде осъден да я заплати на ОДМВР - София.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 24-1204-000657 от 22.04.2024 г., издадено от * - Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София.

ОСЪЖДА Т. Д. К., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3