Определение № 11401 от 23.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9105/2024
- Вид
- Определение № 11401
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.261-262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261-262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11401 гр. София, 23.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110109105 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от държавна такса)
Постъпила е молба от въззивника, с която моли да бъде освободен от заплащане на държавна такса по въззивното дело. Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно състояние.
Следва да се отбележи, че в срока по чл.261-262 ГПК съдът вече се е произнесъл с Определение по чл.83 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на въззивника за освобождаване от държавна такса. Определение № 50012/09.12.2024 г. е потвърдено с акт по в. ч. гр. д. № 15050/2024 г. по описа на СГС.
След връщане на делото, съдът е дал указания за освобождаване от такса. В срока по чл.262 ГПК, въззивникът подава втора молба по чл.83 ГПК. Съдът връща жалбата, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса. С Определение по в. ч. гр. д. №3845/2025 г., въззивният съд указва на съда да се произнесе за втори път по молбата по чл.83 ГПК и след влизане в сила да даде указания за втори път по чл.262 ГПК.
С определение по в. гр. д. № 15050/2024 г. съдът е върнал делото на настоящия съд да се произнесе по молбата по чл.83 ГПК за втори път и след влизане в сила да даде указания по чл.262 ГПК.
Съдът приема, че указанията са безпредметни, тъй като се стига до „цикъл“ („параграф 22“), от който няма изход, тъй като винаги в срока по чл.262 ГПК, въззивникът ще подава молба по чл.83 ГПК и никога няма да се стигне делото на 1 въззив. По този начин, въззивникът се опитва да избере такъв съдебен състав (купи съд „forum shopping“), който да го освободи от държавна такса. Настоящият съдебен състав счита, че е налице злоупотреба с права. Така винаги ще се иска освобождаване от такса, докато въззивникът не постигне желаната цел, при все, че таксата е в размер на 51.13 евро при получаван доход от пенсия в размер на 597.50 евро.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и фактическа страна:
По делото е налице декларация за гражданско и материално състояние, както и изискана информация от АГКК, НАП, НОИ, АСП, община, БНБ, АВ.
Видно от декларацията за материално състояние на въззивника, същият получава доход от 597.50 евро. Съпругата получава доход от 321.68 евро.
Установи се, че семейството на въззивника е двучленно. Общият доход е 919.18 евро.
От справка от АГКК се установи, че лицето е собственик на СОС, гр.
София, ж.к. Лю* с идентификатор * което представлява процесния имот.
От данните от АСП и дирекция Социално подпомагане се установи, че лицето не е получавано плащания – помощи от Агенцията. При този факт съдът установи, че лицето не е материално затруднено, тъй като ако беше такова същият щеше да получава помощи.
Видно от изисканата справка от Агенция по вписванията, за периода 01.01.1998 г. до 21.01.2026 г. са налице данни за извършване на 13.03.2023 г. на дарение на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор * съставляващ апартамент 102, находящ се в гр. София, ж.к. „Л*, с което въззвникът е дарил на дъщеря си посочения недвижим имот. Съобразно приложения към справката нотариален акт за дарение, дарителят е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване по отношение на този имот.
От данните от Общината се установи, че лицето има декларирани данни за собственост върху процесния имот. Върху него е декларирано право на ползване в полза на въззивника.
От представената справка от НАП се установи, че лицето няма подаване декларации по чл.50 ЗДДФЛ. За 2023-2024 г. няма данни за изплатени трудови доходи. Няма регистрирани трудови договори.
От представена справка от НОИ се установи, че е лицето е пенсионер и получава пенсия. Размерът на пенсията към м.11.2024 г. е 1168.61 лева.
2
Видно от представените справка лицето има две банкови сметка. В банковата сметка в „Първа инвестиционна банка“ и в „Централна кооперативна банка“.
Видно от данните от „Първа инвестиционна банка“ няма налични средства за периода от 21.11.2023 г. до 21.11.2024 г.
Видно от писмо от „Централна кооперативна банка“ въззивникът и за периода от 21.11.2023 г. до 31.12.2023 г. има натрупан оборот по сметка дебит, т.е. налични средства 12 143.44 лева. За периода от 02.01.2024 г. до 21.11.2024г. средствата са в размер на 12 209.46 лева.
Въззивникът обжалва цялото решение като държавната такса е в размер на 100.00 лева. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че тази държавна такса не е непосилна за въззивника при получаван доход от 1168.61 лева, тъй като не се дължи всеки месец, а еднократно. Освен това въззивникът живее и ползва собствено жилище, не е под наем и семейството му има други доходи от съпруга на въззивника. Съвкупно с това, предмет на делото е наплащане на консумативи за топлинна енергия на процесния апартамент, който е собственост на въззивника. При това положение въззивникът иска да бъде освободен от такси за обжалване, поради че е материално затруднен, при положение, че делото има за предмет негови задължения, с които въззивникът сам се е поставил в невъзможност да не ги изплати.
На следващо място, видно от представените извлечения от банкови сметки, въззивникът има средства от 12 209.46 лева. Следователно държавна такса в размер на 100.00 лева не е непосилна на въззивника. Същият има средства да ги плати.
С оглед на изложеното, държавна такса в размер на 51.13 евро не е непосилна на въззивника. Същият има средства да ги плати.
Въззивникът не отговаря условията за материално затруднено лице.
С оглед изложеното съдът приема, че искането по чл.83 ГПК е неоснователно.
Нещо повече, представил е декларация за материално затруднено лице, като не е посочил парите си в банковите сметки, а такива има. Подал е неверни данни пред СРС с посочената декларация. Следва да се изпрати препис от определението на СРП.
3
При тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за освобождаване от заплащане на държавна такса във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК (т.12-13 от ТР № 6/069.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
ПРЕПИС от определението да се връчи на въззивника чрез неговия процесуален представител.
ПРЕПИС от следните документи да се връчи на СРП за сведение и изпълнение с оглед разминаване между установени и декларирани доходи: от декларация ведно с молба с вх. № 28.10.2024 г. – л.95 от в. гр. д. № 216/2026 г. справки от „Централна кооперативна банка“ настоящото определение
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4