Решение № 5767 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5767 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И. като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110209045 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Д. Д. М. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Н.“, бл. ... , вх. ... , ет. ... , ап. ... , чрез адв. Ц. И. срещу наказателно постановление № 8124/05.04.2023г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал.

1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, които са пренесени при издаване на наказателното постановление. Допълва, че липсва пълно, точно и непротиворечиво описание на всички релевантни обстоятелства около твърдяното нарушение. Счита, че неправилно е определено основанието за налагане на административно наказание, тъй като в процесния случай не се касае до специално ползване на пътищата. В тази връзка твърди, че 1 обжалвания акт е издаден от некомпетентен орган. Намира, че възприетата в обжалвания акт фактическа обстановка не кореспондира със събраните по делото доказателства и вмененото нарушение не е доказано по несъмнен начин. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност, моли за намаляване на наложената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Представя писмено становище, с което поддържа депозирата жалба.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище от юрк. Н., с което поддържа, че при съставяне на двата документа не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от жалбоподателя. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 08.03.2023г., около 14:40 часа, на път II-18, км. 24+500, с посока на движение от Чепинци към Лозен жалбоподателят Д. Д. М. управлявал товарен автомобил марка „М.“, модел „Т.“, с рег. № .... , с четири оси, с две управляеми оси, извършвайки превоз на товар (пясък). Жалбоподателят М. бил спрян за проверка от Н. М. А. и Б. К. П. – инспектори при Агенция „Пътна инфраструктура“. При проверката било установено, че жалбоподателят извършва превоз на пясък, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. При направеното измерване с техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на пътно превозно средство, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18/ (5м.) било констатирано, че при измереното разстояние между осите 1,40м., сумата от натоварването на ос на двойната ос на превозното средство е 29,535 тона при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона.

При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на Агенция „Пътна инфраструктура“ счели, че жалбоподателят М. извършил административно нарушение. На същия ден Н. М. А. съставил акт за установяването на административно нарушение № 0009536/08.03.2023г. в присъствие на жалбоподателя М. и на Б. К. П.. На същия ден препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който не депозирал възражение срещу съставения акт.

На 05.04.2023г. В. Б. А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издала наказателно постановление № 8124/05.04.2023г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, 2 предл. 2 от ЗП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На 20.06.2023г. жалбоподателят М. депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: разпечатка от електронна везна, разписка, свидетелство за регистрация – II част, пътен лист № 691833, експедиционна бележка № 330410194962, лична карта, заповед № РД-11-246/31.03.2022г., заповед № РД11-247/31.03.2022г., заповед № А-616/11.09.2018г., сертификат и декларация за съответствие на ролетка № 1313/18, заявление за последваща периодична проверка на електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807, заявление за проверка на електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 – 2 броя, приложение № 1 към заявление за проверка – 2 броя, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване, приложение към удостоверение за признаване на одобрен тип.

Съдът се доверява на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, като доколкото не се представят доказателства от наказващия орган кога е било връчено процесното НП, не се прави и възражение за просрочие на въззивната жалба, то съдът приема, че е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Това става ясно от представената заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на председателя на 3 управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в която е посочено, че В. Б. А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентна да издава наказателни постановления за нарушения на ЗП. Съгласно приложената заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, Н. М. А., назначен на длъжност „инспектор“ е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения на ЗП.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

Неоснователно е възражението на защитника, че неправилно е определено основанието за налагане на административното наказание. В процесния случай водачът е санкциониран за това, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства – в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП.

Съгласно параграф 8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Посочената дефиниция на специално ползване на пътищата визира именно процесното деяние. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП предвижда наказание „глоба“ за физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗП. Налице е пълно съответствие между описанието на извършеното деяние, посочената за нарушена материалноправна норма и определеното основание за налагане на санкция.

По тези съображения съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана по правилната сакнционна разпоредба.

Съдебният състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, според което двата процесуални документа не съдържат всички законоустановени реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият орган е описал достатъчно подробно нарушението и обстоятелствата около него, като е посочил индивидуализиращите белези на превозното средство, дата и място на извършване на деянието, резултатите 4 при направеното измерване, констатацията за точното надвишаване на максимално допустимите норми, както и въз основа на какви доказателства са приети фактическите изводи. Вмененото нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо, като същото съдържа всички обективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване на ос за пътно превозно средство с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8м. - 18т. (19т.). Видно от чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., движението на извънгабаритни пътни превозни средства се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително.