Решение № 1059 от 27.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100901322 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “Ю.Б.” АД срещу “БГ Б.К.” ООД и “М.Г.К.” ЕООД.

Ищецът твърди, че като кредитодател е сключил с ответника “БГ Б.К.” ООД (кредитополучател) договор за банков кредит продукт “Кредитна линия плюс бизнес помещения” № BL 19819/24.07.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 21.05.2009 г. Ищецът е предоставил по договора на кредитополучателя сума в размер на 155 000 евро. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на посочената сума, банката е инициирала съдебно производство срещу “БГ Б.К.” ООД, като е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК и е издадена заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6431/2011 на Районен съд – Перник. Длъжникът е обжалвал решението и е образувано т.д. № 793/2015, по което ВКС е решил с постановеното решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д. №2072/2015 г. на I ТО на ВКС, че предоставената изискуемост на кредита не е обявена по надлежния ред, поради което е уважил претенцията на банката само за вноските, по които е настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Въз основа на това решение по изп. дело № 2013814104063307 на ЧСИ Н.М. въз основа на предварителното изпълнение на Заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 6431/2011 на Районен съд – Перник, е издаден в полза на “БГ Б.К.” ООД обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. № 494/2014 г. на ОС Перник срещу ”Ю.Б.” АД за сумата от 105 116,30 лева, ведно със законни лихви, считано от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 41130,26 лева – разноски. Ищецът твърди, че на 02.12.2016 г. с договор за цесия “БГ Б.К.” ООД е прехвърлил на “К.К. 2016” ООД всички вземания, произтичащи от Решение №148/02.12.2016 г. по т.д.

1

2072/2015 г. на I ТО на ВКС. Ищецът е предявил иск на 30.12.2016 г. с правно основание чл.135 ЗЗД срещу “БГ Б.К.” ООД и “К.К. 2016” ООД, по който е образувано т.д. №9582/2016 г. на СГС и е постановено решение №1773/29.08.2018 г. в полза на ”Ю.Б.” АД, с което цесията е обявена за недействителна по отношение на ищеца. На 08.02.2017 г. цесионерът “К.К.

2016” ООД е прехвърлил всички вземания на адв. Ч. Н. Д.. На 22.02.2017 г. цесионерът по втората цесия Ч. Д. е прехвърлил всички вземания, произтичащи от договора за цесия от 08.02.2017 г. и обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. № 494/2014 на Окръжен съд – Перник на “М.Г.К.” ЕООД. Ищецът твърди, че съгласно чл. 226, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК в случая обявената недействителност по отношение на ”Ю.Б.” АД на сключената от “БГ Б.К.” ООД първа цесия от 02.12.2016 г. е противопоставима на последващите приобретатели с последен цесионер “М.Г.К.” ЕООД, които са длъжни да търпят принудителното изпълнение върху придобитите от тях права, като не могат да противопоставят на ищеца техните придобивни сделки. След постановяване на решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г. на ВКС, I ТО ищецът предприел действия по обявяване на задълженията на кредитополучателя по процесния договор за кредит и подал заявление по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, като били издадени заповед за изпълнение №708/21.02.2017 г. и изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.гр.д 855/2017 г. на Районен съд Перник за сумата от 154 169, 83 евро, ведно със законна лихва от 21.02.2017 г до окончателното й изплащане и 11 484, 96 лева – разноски. От ”Ю.Б.” АД е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, който е изцяло уважен с решение №275/12.07.2019 г., постановено по т.д. №488/2017 г. на Окръжен съд – Перник, което е влязло в сила на 07.10.2021 година. Ищецът изтъква, че вземането му е по-голямо по размер от вземането на кредитополучателя по обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г., издаден по т.д. 494/2014 г. на Окръжен съд – Перник. Сочи се, че с предявяването на иска по чл.135 ЗЗД по т.д. № 9582/2016 г. на СГС ищецът е изразил несъгласие с прехвърляне на вземането, което “БГ Б.К.” ООД има срещу него и е направил волеизявление за прихващане под условие на две насрещни вземания на страните до размера на по-малкото, а именно дължимите от ищеца на “БГ Б.К.” ООД суми.

Ищецът твърди, че няма задължения по обратния изпълнителен лист №163 от 23.12.2016 г., нито към “БГ Б.К.” ООД, нито към “М.Г.К.” ЕООД, с оглед последиците от прихващането по 2 чл.104 ЗЗД и предвид изразеното изрично несъгласие с договорите за цесия по реда на чл.103, ал.3 ЗЗД. С оглед настоящото ”Ю.Б.” АД предявява отрицателен установителен иск, с който да бъде установено, че не съществува вземане срещу ”Ю.Б.” АД по обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г., издаден по т.д. 494/ 2014 г. на Окръжен съд – Перник.

Ответникът “М.Г.К.” ЕООД с отговора си на исковата молба оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна, тъй като “М.Г.К.” ЕООД не е участвал в съдебното производство по чл.135 от ЗЗД. Твърди се, че недопустимостта произлиза и от погасяването по давност на изявлението за 2 прихващане, което според ответника ищецът е можело да направи в производството по чл.422 от ГПК, но не го е направил и тази възможност е погасена по давност към 23.12.2021 г. по реда на чл.103 ЗЗД.

Ответникът “БГ Б.К.” ООД също оспорва в отговора си исковата молба като недопустима и неоснователна. Ответникът релевира доводи, че “БГ Б.К.” ООД не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, предвид обстоятелството, че вземането по издадения обратен изпълнителен лист се намира в патримониума на цесионера “М.Г.К.” ЕООД, следователно не може да бъде извършено прихващане. Ответникът “БГ Б.К.” ООД твърди, че за да са налице предпоставките на чл.103 ЗЗД вземанията следва да са еднородни.

Произходът на вземанията на ищеца са парични и произтичат от вземане по банков кредит. Вземанията на “БГ Б.К.” ООД по издадения обратен изпълнителен лист произтичат от незаконосъобразно разпореждане на ищеца по предварително изпълнение с ипотекиран недвижим имот собственост на дружеството. Предвид това вземанията на страните не са еднородни.

С ДИМ ищецът доуточнява, че с влязлото в сила решение по т.д.

№9582/ 2016 на СГС, то по силата на чл. 226, ал.3, вр. ал.1 ЗЗД, след като договорът за цесия от 02.12.2016 г. е недействителен по отношение на ”Ю.Б.” АД, то следващите два договора за цесия от 08.02.2017 и от 22.02.2017 също се явяват недействителни по отношение на него. Според ищеца това определя и установява насрещността на двете вземания. Ищецът поддържа, че изрично е изразил несъгласието си с цедирането на вземането спрямо него при условията на чл.103, ал.3 ЗЗД с процесните уведомления, с което покрива условието за извършване на прихващане. Ищецът обобщава, че недължимостта на сумата по процесния обратен изпълнителен лист се претендира на следните основания: първо, погасяване на вземането, инкорпорирано в процесния обратен изпълнителен лист, в резултат на извършеното прихващане с насрещно вземане на банката в по-голям размер, което последната има към ответника “БГ Б.К.” ООД, респ. последният няма вземане по титула, тъй като е погасено и второ, прехвърлянето на вземането по обратния изпълнителен лист чрез три договора за цесия няма действие спрямо банката – ищец, която се е противопоставила, поради което ответникът “М.Г.К.” ЕООД няма качеството на титуляр на вземането по процесния обратен изпълнителен лист, вземането по който с настоящия иск се претендира като погасено чрез прихващане.

Ищецът твърди, че са налице следните предпоставки за извършване на прихващане по чл.103 и чл.104 от ЗЗД: 1. Насрещност на двете вземания – ищецът твърди, че длъжникът има право да извърши прихващане на задължение към цесионера с вземане, което има към цедента. За упражняването на това е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор. В настоящия случай е изразено писмено несъгласие на длъжника по обратния изпълнителен лист. 2). Идентичност на насрещните престации – ищецът твърди, че и двете процесни вземания, предмет на процесното изявление за прихващане, са парични вземания. 3) Вземането да е ликвидно и изискуемо – твърди се, че това е видно от решение № 275/ 12.07.2019 г. по т.д. №488/2017 3 г. на Окръжен съд – Перник, влязло в сила на 07.10.2021 г. и от изявлението за прихващане, което е направено по реда на чл. 104, ал.1 , изр. последно от ЗЗД. 4) Изявление по чл.104, ал.1, изр. 1 от ЗЗД – ищецът е направил писмено изявление за прихващане, което се твърди, че е насочено и достигнало до насрещната страна.

В отговор на ДИМ ответниците поддържат възраженията си на иска и твърдят, че не са налице предпоставките за прихващане.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Въз основа на представените писмени доказателства и приетото за безспорно между страните по делото се установява следното:

Установява се, че във връзка с договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" № BL19819/24.07.2008 г., по искане на кредитора „Ю.Б.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6431/2011 на Районен съд – Перник за вземания срещу „БГ Б.К." ООД. ЕИК ******* в размер на главница в размер на 159 031,34 евро, договорна лихва в размер на 42 557. 72 евро, такси в размер на 1 986, 59 евро, такси (застраховки) в размер на 590 47 лева.

След подадено възражение от длъжника е образувано т.д. № 494/2014 по описа на Окръжен съд – Перник. Във връзка с това производство е образувано т. д. № 2072/2015 г. на ВКС и е постановено решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на I ТО на ВКС, с което ВКС е отменил второинстанционното решение и е решил спора по същество. Поради необявена предсрочната изискуемост на кредита претенцията на Банката е уважена само за вноските, по които е настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Въз основа на решение № 148/02.12.2016Г. по т.д. № 2072/2015 г. на I ТО на ВКС за разноските и сумите над уважения размер до сумата, която Банката е получила по изп. дело № 2013814104063307 на ЧСИ Н.М. въз основа на предварителното изпълнение на Заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011 по ч. гр. д. № 6431/2011 на Районен съд - Перник, е издаден в полза на „БГ Б.К." ООД. ЕИК ******* ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС Перни к срещу „Ю.Б.“ АД за сумата от 105 116.30 лв.. ведно със законни лихви. считано от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 41 130.26 лв. -разноски.

С определение Nо 789 от 03.07.2017 г., постановено по т.д. 751/ 2017 г. по описа на САС, то, 6 състав е отменено разпореждане от 23.12.2016 г.. по т.д. No 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта. с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК и чл. 422, ал. 3 от ГПК е издаден обратен изпълнителен лист в полза на ответника за сумата над 94 283, 23 лв., получена от ищеца по изп.д. 2013814104063307/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение 4

5071 от 04.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. N1’ 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд, и издаденият обратен изпълнителен лист е обезсилен в тази му част. Разпореждането, постановено по т.д. 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд, е потвърдено в останалата обжалвана част.

На 02.12.2016 г. между „БГ Б.К.” ООД, в качеството му на цедент и „К.К.“ 2016 ООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си към „Ю.Б.” АД по т.д. 2072/2015 г., I T, ВКС.

Ищецът „Ю.Б.” АД е предявил иск на 30.12.2016 г. с правно основание чл.135 ЗЗД срещу “БГ Б.К.” ООД и “К.К. 2016” ООД, по който е образувано т.д. №9582/2016 г. на СГС и е постановено решение №1773/29.08.2018 г. в полза на ”Ю.Б.” АД, с което цесията е обявена за недействителна по отношение на ищеца. Решението е влязло в сила на 31.07.2020 г. , след оставяне в сила с решение 1736/09.07.2019 г. по в. т. дело 5788/2018 на САС и недопускане до касационно обжалване с определение 504/31.07.32020 г. по к.т.дело 2798/2019 г. по описана ВКС, II ТО.