Решение № 1316 от 24.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. Пловдив, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Аангелов Гражданско дело № 20235330108748 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от М. Г. С., Ф. Р. К., Ж. С. Г. и Т. С. П. срещу Р. Т. К., С. М. А. и Д. М. Д..

Ищците М. С. и Ф. К. твърдят, че са наследници по закон на Г. Т. С., починал на ***г. Последният притежавал по наследство от родителите си поземлен имот с ид. ***, ведно с построените в имота сгради с ид. .***, .*** и ***, като бил и наследник по завещание на М. Р. М.. Последната от своя страна била собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с ид. ***, ведно с построените в имота сгради с ид. .***, *** и ***. Имотът придобила заедно със съпруга си – И. С. М., с който на *** г. отчуждили в полза на трето лице ½ ид.ч. от дворното място, целият втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и по ½ ид.ч. от намиращите се в имота едноетажно жилище и паянтова стопанска постройка. Твърдят, че И. М. починал на ***г., като оставил за свои наследници по закон – съпругата му М. М. и *** на починалата му ** – С. Т. П.. Сочат, че съгл. чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2 и 3 и чл. 9, ал.2 от ЗН, от наследственото му имущество М. М. получила 2/3 ид.ч., а С. П. – 1/3 ид.ч.

Посочват, че след смъртта си И.М.оставил в наследство ¼ ид.ч. от имот с ид.****, ½ ид.ч. от първи жилищен етаж на двуетажната масивна жилищна сграда с ид.***, по ¼ ид.ч. от сгради с ид. *** и ***, както и поземлен имот с ид. ***, собствеността върху който му била възстановена с решение на ПК от ***г. Така Г. С. – наследодател на 1 ищците М. С. и Ф. К., получил по завещание от М. М. придобитите от нея по наследство ид.ч. от посочените имоти. Сочат, че другият наследник на И.М. – С. П., починал на ***г., като оставил за свои наследници *** – П. М. П., която починала на *** г. и двете му деца – ищците Ж. Г. и Т. П.. След смъртта на Г. С., на *** г., при ***се явила С. С. Д., която предала за съхранение саморъчно завещание от *** г., с което С. й завещавал цялото си движимо и недвижимо имущество. Твърдят, че почеркът и подписът в завещанието не били негови, а името му до подписа било сгрешено. Впоследствие Д. се снабдила с първи препис от обявеното завещание, както и с констативни нотариални актове за всеки от описаните имоти, от които в полза на ответницата Р. К. прехвърлила чрез покупко-продажба на *** г. – имот с ид. *** и чрез дарение на *** г. – имот с ид. ***. По отношение на последния имот и на имот с ид.

*** твърдят, че Д.а неправомерно се е снабдила с констативни нот. актове и за ид.ч., притежавани от ищците Ж. Г. и Т. П., които били наследници от страна на И.М., а не на Г. С.. На *** г. С. Д. починала и оставила ответниците С. А. и Д. Д. като нейни наследници по закон.

Предвид горното се иска да бъде прогласена нищожността на саморъчното завещание на Г. С. и да бъде установено, че ищците М. С. и Ф. К. са собственици на посочените в исковата молба ид.ч. за всеки от тях от поземлен имот с ид. ***и построените в имота сгради с ид.***, *** и *** по отношение на ответницата Р. К., която да бъде осъдена да им предаде владението; че всеки от ищците е собственик на посочените за него в исковата молба ид.ч. от поземлен имот с ид. ***, самостоятелен обект в сграда с ид. *** и построените в имота сгради с ид. *** и *** по отношение на ответницата Р. К., както и, че всеки от ищците е собственик на посочените за него в исковата молба ид.ч. от поземлен имот с ид. *** по отношение на ответниците С. А. и Д. Д.. Иска се отмяна на констативните нотариални актове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се твърди, че страните са постигнали споразумение и се моли същото да бъде одобрено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От нотариален акт от *** г. се установява, че Г. Т. С. продава на Т. Г. С. следния имот: паянтова жилищна сграда, построена в западната част на дворното място, вено с 342/547 ид.ч. от дворно място, представляващо парцел*** с площ от 547 кв.м. Според представената скица и вписванията в нея, имотът съответства на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.***, като в него има изградени - сгради с идентификатори .***.

По това време Т. С. е бил в брак с М. С., сключен на *** г.

С решение от *** на ПК *** в полза на И. С. М. е възстановено правото на собственост върху нива от 2.272 дка, имот № ***по плана за земеразделяне, местност 2

***. В момента имотът е с идентификатор *** по КК на гр. ***.

С нотариален акт от ***г. И.С. М. е признат за собственик на основание спогодба за делба и давностно владение на дворно място с площ от 466 кв.м. представляващо УПИ ***, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., паянтово едноетажно жилище с площ от 26 кв.м. и паянтова стопанска постройка от 14 кв.м. По това време И.М. има сключен граждански брак с М. М. от *** г.

Със следващ нотариален акт от същата дата И. М. и съпругата му М. М. продават на Б. К. 1/2 ид.ч. от описаното по-горе дворно място, ведно с целия втори етаж на двуетажната жилищна сграда и по 1/2 ид.ч. от останалите сгради в имота. В момента имотът е с идентификатор *** по КК на гр. ***, като изградените в него сгради са с идентификатори .***. От приложените схеми се установява съществуването на два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор .**, съответно с идентификатори **** и *** по КК.

И. М. е починал на ***г. и е оставил за свои наследници М. Р. М.- *** (починала на *** г.) и Р. И. М.- *** (починал на ***0 г.). И двамата са починали след И. М. и се легитимират като негови наследници на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

Останалите вписани в удостоверението лица се легитимират като *** и *** на И.и М.

М., съответно правоприемници на починали ***. Те не наследяват И.М., защото към момента на неговата смърт през ***г. е бил жив наследник от първи ред- *** му Р. М., заедно с преживялата *** на лицето. Наследяването се преценява към момента на смъртта на починалия и настъпилата след това смърт на неговите наследници не води до промяна. След тяхната смърт правата преминават към техните наследници, без да се променя настъпилото преди това наследяване.

Р. М. е починал на *** г., *** и без деца. Поради това е бил наследен от своята ***- М. М., като единствен жив родител, съгласно чл. 6 ЗН.

М. М. е починала на *** г. Към този момент вече са били починали, както ***така и техния ***. Не се удостоверява да е имала живи възходящи, поради което наследяват братята и сестрите на основание чл. 8, ал. 1 ЗН. Така наследници се явяват Ф. Р.- *** на починалата и Г. Т. С.- *** на починалата преди М. М. нейна ***- М. С.чл. 10, ал. 2 ЗН. Останалите лица, записани в удостоверението като *** на И. М. и нейните низходящи, не се легитимират като наследници на М. М., защото не попадат в призования да наследява трети ред. Те не се легитимират и като наследници на И. М., съгласно изложеното по-горе.

М. Милушева е направила нотариално завещание от *** г., с което е завещала всичките си недвижими имоти, движими вещи и банкови влогове на Г. Т. С..

Завещанието не е оспорено, породило е действие след нейната смърт и легитимира Г.

С. като собственик на притежаваните от нея имоти.

Г. Т. С. е починал на *** г. (след М. М.), без деца и без живи възходящи, като в 3 удостоверението като негови наследници са посочени Ф. Р. К.- *** на неговата ***М.

С., М. Г. С.- сестра на неговия баща Т. Г. С., А. И. С.- *** на починал *** на Т. С., както и С. Т. и А. М.- *** на починала *** на Т. С.. От така удостоверените родствени връзки се установява, че наследници на Г. С. са само неговата ***- М. С. и неговият***- Ф. К.- роднини по съребрена линия от трета степен. Низходящите на починалите преди него братя и сестри на родителите му (***) не наследяват, защото се явяват роднини от по-далечна степен. Случаят попада в проложното поле на изрично дадения в ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ВКС, ОСГК практически пример, съгласно който "първи братовчеди и чичо и леля не могат да наследяват едновременно- наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство" В този смисъл е и Решение № 119 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4211/2017 г., II г. о.

С нотариален акт № *** от *** г. С. Д. е призната за собственик на ПИ с идентификатор *** по КК на гр. *** на основание представени документи, включително саморъчно завещание от Г. Т. С..

С нотариален акт № ** от *** г. С. Д. е призната за собственик на ПИ с идентификатор ***, ведно със съществуващите в имота три сгради на основание представени документи, включително саморъчно завещание от Г. Т. С.. На същата дата със следващ нотариален акт С. Д. продава на Р. К. описания поземлен имот, ведно със сградите.

С нотариален акт от *** г. С. Д. е призната за собственик на СОС с идентификатор ***, ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор*** и 1/2 ид.ч. от сгради с идентификатори *** на основание представени документи, включително саморъчно завещание от Г. Т. С.. На същата дата със следващ нотариален акт С. Д. дарява на Р. К. описания поземлен имот, ведно със сградите.

С. Д. е починала на *** г., като от представената справка се удостоверява, че е оставила за наследници своите деца- С. А. и Д. Д..

По делото е представено саморъчно завещание от Г. Т. С. в полза на С. Д. за цялото му имущество.

Съгласно приетата и неоспорена СПочЕ, която съдът кредитира, ръкописният текст в саморъчното завещание не е изпълнен от Г. С., като подписът също не е положен от него.

Тук следва да се посочи, че макар исковете за собственост да не са сред изрично изброените в закона, по тях не би могло да бъде постановено решение при признание на иска, съответно да се одобри спогодба в същия смисъл. Правото на собственост, съобразно чл. 77 ЗС се придобива по един от предвидените в закона начини, като признанията на съответната страна за съществуването или несъществуването не могат да доведат до неговото възникване. Съдът следва да се произнесе по правото на 4 собственост с решението по делото, съобразно ангажираните доказателства. В този смисъл е Решение № 20/07.04.2014 г. по гражданско дело № 5289/2013 година, І-во гражданско отделение на ВКС.

По отношение на иска за нищожност на завещание:

Завещанието съгласно чл. 25 ЗН е строго формален акт и формата му изисква, когато е саморъчно да бъде написано от начало до край от завещателя с ръкописен текст и да бъде подписано от него. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1 б. "б" ЗН. То няма правно действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по наследяване имуществото на завещателя. В разглеждания случай е безспорно установено от приетата СПочЕ, че изискванията за формата на саморъчното завещание не са спазени.

Поради това предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид нищожността на завещанието С. Д., съответно нейните наследници, не се легитимират като собственици на имотите, а Р. К. не е придобила права по сключените договори за покупко-продажба и дарение.

По отношение на ПИ с идентификатор ***:

От представения нотариален акт се установява прехвърлянето на 324/547 ид.ч. от поземления имот и на цялата жилищна сграда. Данни за други сгради в имота няма, поради което следва да се прием, че са били построени след прехвърлянето и на основание чл. 92 ЗС са станали собственост на собствениците на замята. Т. Г. С. е оставил като наследници своята съпруга- М. С. и своя ***- Г. С.. След смъртта на М.