Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14103 от 07.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16865/2022
Вид
Решение № 14103
Подписан
07.12.2022
В сила
19.01.2023
Състав
ЕЛЕНА НИКОЛОВА ДИНЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14103 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И. при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И. Гражданско дело № 20221110116865 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК вр. чл. 127, ал. 2 СК Ищцата Е. А. П. твърди, че с ответника Л. М. са родители на детето Й. Л. М.. Твърди, че с ответника не живеят заедно. Не са постигнали споразумение по въпросите относно мерките по упражняване на родителските права. Ето защо предявява иск по чл. 127, ал. 2 СК, с които иска от съда да предостави упражняването на родителските права майката на детето, където да е и местоживеенето му, както и да определи подходящ и съобразен с възрастта на детето режим на лични контакти с баща му. Претендира месечна издръжка за детето в размер на 300 лв., считано от 30.03.2021 г. – една година преди датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка от просрочените месечни суми. Предявява искове по чл. 127а СК и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, с които иска от съда да замести съгласието на бащата Л.

М. за издаване на международен паспорт и пътуване на общото дете на страните Й. Л. М. извън границите на Република България до държави-членки от ЕС и Швейцария, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Канада и Съединените американски щати, три пъти годишно, с продължителност на всяко от пътуванията до 30 дни, за срок до навършване на пълнолетие на детето. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Л. М. не е постъпил отговор на исковата молба.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено от Столична община, район Младост, Й. Л. М. е дъщеря на страните и е родена на 16.04.2019 г.

1

Видно от представен по делото препис от страница на паспорт по отношение на детето Й. Л.

М. е издаден такъв документ с валидност от 16.10.2019 г. до 16.10.2024 г.

От представената от НАП справка се установява, че не са налице данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г.

Видно от справки от НОИ за ответника не са открити данни за осигуряване по трудови или служебни правоотношения, като липсват данни и за самоосигуряване в качеството му на собственик или съдружник в дружество, а ищцата декларира осигурителен доход в размер от 1076,80 лв. до 1936,86 лв.

ДСП – Младост в депозирания по делото социален доклад посочва, че към момента на изготвянето му бащата на детето има местожителство в Република Сърбия, среща е проведена единствено с ищцата и детето, като на последната е присъствала и бабата по майчина линия. Страните се разделили поради натрупани дългове от страна на ответника.

По делото е разпитан доведеният от ищцовата страна свидетел С.И. П., майка на ищцата.

Видно от показанията на свидетеля П., същата посочва, че е видяла ответника за последен път преди година и половина. Детето живее в семейната къща заедно с ищцата, бабата и дядото по майчина линия, които помагат в отглеждането на Й.. Майката купува дрехи и храна за детето, както и се грижи за издръжката му. Бащата вижда детето винаги, когато пожелае, като ищцата е водила Й. до Сърбия за среща с ответника. Установява се, че майката има желание да пътува с детето, да го води на почивка в Гърция, като страните многократно са обсъждали ответникът да предостави съгласието си за това, но това не се е случило.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.“

І. Относно упражняването на родителските права:

От представените по делото доказателства се установи, че страните живеят отделно, поради което следва да се определи кой от родителите да упражнява родителските права.

В конкретния случай претенция за упражняване на родителките права е предявена от майката на детето. Бащата не е представил писмен отговор на исковата молба в срок, не се е явил, не е изпратил представител в съдебно заседание, както и не е взел становище по претенциите на ищцата.

При анализа на събраните по делото доказателства - социален доклад, изготвен от ДСПМладост и свидетелски показания, се установява, че майката притежава родителска годност за отглеждането на детето.

2

При определяне кой родител да упражнява родителските права, съдът държи сметка, че родителите не спорят, че майката следва да е носител на родителските права. Отделно майката работи, интересува се от възпитанието и нуждите на детето, има възможност да получава подкрепа и помощ в отглеждането на детето от своите родители, тъй като всички заедно живеят в една къща. При изследване на въпроса за предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на детето, водещ е интересът на детето. Е. П. е осигурила всички необходими условия за отглеждане на детето.

Не бяха установени обстоятелства, които да водят до извода, че отглеждането му от майката би му се отразило неблагоприятно. При тези съображения съдът при преценката си по чл.

59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2, изр. І СК приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката.

ІІ. Относно местоживеенето на детето:

В производството по чл. 127, ал. 2 СК съдът следва да определи и местоживеенето на детето.

Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене“ в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес“, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата“.

Съгласно чл. 126, ал. 1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно“. Не се установиха важни причини детето да живее отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което местоживеенето му следва да се определи при нея.

ІІІ. Относно издръжката на детето:

Ищцата е предявила претенция за месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 30.03.2021 г. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от една четвърт от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение.

Освен това детето, с оглед ниската си възраст, е неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но 3 отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. С оглед предоставянето на упражняването на родителските права на майката, детето ще се отглежда от нея. При определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая.

Предвид, че детето на страните понастоящем е на възраст от три години и седем месеца и с оглед липсата на доказан средномесечен доход на ответника, съдът намира, че издръжката, дължаща се от двамата родители следва да бъде в общ размер на 500 лв.

При определяне размера на издръжката следва да се държи сметка, че ответникът е в работоспособна възраст, не страда от заболявания, които да му пречат да работи и в този смисъл във възможностите на ответника, е да заплаща месечна издръжка от 300 лв. месечно.

Страните са във фактическа раздяла от м.01.2020 г. По делото не са представени доказателства за изплащане на издръжка на детето след раздялата на родителите.

За периода от 30.03.2021 г. до 29.03.2022 г. /процесният период за минало време/ бащата не е заплащал издръжка на общото на страните дете.

Ето защо издръжката се дължи считано от 30.03.2021г.

ІV. Относно мерките за лични отношения:

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. По делото се доказа, че детето е емоционално привързано основно към майката и нейните родители, доколкото и към момента живее заедно с тях. Последното не е основание за лишаване на другия родител от възможност за осъществяване на контакт с детето и създаване на емоционална връзка. С оглед показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че бащата търси детето, макар и понякога да се обажда в неудобни часове, като при изявено желание за контакт с детето, такъв не му е бил отказван. Ответникът не изразява становище относно това дали желае да взима детето с приспиване, като не се установява и какви условия са налице за престой на дете на три години в жилището на ответника.

Настоящият състав приема, че всеки един от родителите трябва да е част от активния живот на детето, за което е важно да вижда редовно и двамата си родители. С оглед предоставянето родителските права и определяне местоживеенето на детето при майката, на бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти, който да дава възможност на бащата и детето да прекарват достатъчно време заедно, за да не се прекъсва връзката между тях. СРС приема, че режим, който е в интерес на детето е следният:

Първите четири месеца от прилагането на режима:

- всяка нечетна седмица от годината (1, 3, 5, 7 и т. н.), в петък, от 18:30 до 19:30 в 4 присъствието на майката;

В периода от петия до десетия месец от прилагането на режима:

- всяка нечетна седмица от годината (1, 3, 5, 7 и т. н.), в неделя, от 10:00 до 14:00 часа на същия ден, като бащата взима и връща детето от дома на майката;

В периода от десетия от прилагането на режима до постъпване на детето в първи клас:

- всяка нечетна седмица от годината (1, 3, 5, 7 и т. н.), с преспиване от 10:00 в събота до 18:00 часа в неделя, като бащата взима и връща детето от дома на майката;

След постъпване на детето в първи клас:

- всяка нечетна седмица от годината (1, 3, 5, 7 и т. н.), с преспиване от 10:00 в събота до 18:00 часа в неделя, като бащата взима и връща детето от дома на майката;

- през лятната ваканция, определена от МОН, за период от 20 дни, по време през което майката не е в платен годишен отпуск, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31 май;

- по време на пролетната ваканция, определена от МОН, когато тя не съвпада с Великденските празници - за първата половина на тази ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина (в случай че пролетната ваканция включва дните на Великденските празници, прилага се режимът определени за тези празници през съответната година);