Решение № 497 от 08.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000501683 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 260004 от 04.01.2021г., постановено по гр. д. № 16761/2017 г., (изменено в частта за разноските с Определение № 266156 от 01.04.2021г.) СГС, І ГО, 11 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на А.

Т. К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 100 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 24.08.2015г. пътно-транспортно произшествие, вследствие на противоправното поведение на Ц. Б. Б. - Т., като водач на л.а. „Фиат“, с рег. № ********, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили контузия в областта на гръдния кош и корема, с хематом в областта на лява гърда, счупване на 4-то, 5-то, 6-то, 8-мо и 9-то леви ребра, и малки плеврални изливи, счупване на гръдна кост, счупване на 12-ти гръден прешлен, както и остра стресова реакция – преходно разстройство със значителна тежест, ведно с лихва за забава, считано от 24.08.2015г. (датата на деликта) до плащането, сумата от 362 лв. – имуществени вреди за разходи за лечение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3 075, 60 лв. – разноски по делото, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 126 000 лв. С решението СГС, І ГО, 11 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 2 960 лв. – държавна такса и разноски за вещи лица в размер на 402,38 лв. С решението СГС, І ГО, 11 състав е осъдил А. Т. К. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 78, 1 ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1 196, 83 лв. – разноски по делото.

Срещу решението в осъдителната му част за разликата над 15 000 лв. до присъдените 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД с релевирани оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с обществения критерий за справедливост по аргумент от чл. 52 от ЗЗД и с многобройната практика на съдилищата. Релевира се оплакване срещу определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа, че същото е завишено и не съответства на претърпените травми. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част, като отхвърли иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв., ведно с лихвата и законните последици. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете инстанции, включително адвокатски хонорар.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна /ищец/, оспорва изцяло подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а решението в атакуваната част да бъде потвърдено. Претендира сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят изразява становище в писмена молба, с която поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.

Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), вр. с чл. 45 ЗЗД. Предявените искове имат за предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, търпени от ищцата, вследствие на ПТП настъпило на 24.08.2015г., ведно със законната лихва върху обезщетенията до окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в 2 причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 11 състав е приел, че са налице всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество и е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а този за имуществени вреди - изцяло.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2015г. до окончателното плащане, а този за имуществени вреди – за сумата от 362 лв., както и в отхвърлителната част за сумата над 100 000 лв. до пълния предявен размер на иска за обезщетение на неимуществени вреди от 126 000 лв.

С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.

С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху въпроса относно справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Във връзка с доводите на ответника, касаещи допуснато от първостепенния съд нарушение на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:

От приетата пред първата инстанция първоначална комплексна съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/, изготвена от три вещи лица – доктори със специалност: вътрешни болести и медицинска онкология, неврохирургия и ортопедия се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила съчетана гръдно-коремна и гръбначна травма със следните увреждания: контузия на гръдния кош и корема; множествени фрактури на ребра вляво; контузия на белия дроб; плеврален излив вляво; хематом на лява млечна жлеза; фрактура на гръдната кост; компресионна фрактура на тялото на 12-ти гръден прешлени (Тх12) с умерен компресивен синдром. Съгласно заключението, в резултат на травмата, ищцата е развила голям хематом, ангажиращ почти цялата жлеза. Страданието й е причинило изразен болков синдром, който персистирал дълго след това. Непосредствено след травмата е било проведено 7 дневно болнично лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София, в Клиниката по хирургия, където е било проведено комплексно 3 инфузионнно и медикаментозно лечение. Поради продължаващи оплаквания от болки в гърдите и гръбначния стълб и затруднено дишане е било проведено болнично лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, Трета хирургична клиника, за периода от 07.09.2015г. до 10.09.2015г. След установяването на голям посттравматичен хематом в областта на лява млечна жлеза при пострадалата е било проведено симптоматично лечение: антибиотично лечение, обезболяващи средства с оглед купиране на изразен болков синдром.

Назначено е било и физио-терапевтично лечение с известен ефект. В заключението се излага, че в първите месеци след травмата, поради силни болки и оток на жлезата, мамографии не са били възможни да се проведат, а само ехографии. Впоследствие са били налице фибротични изменения.

Препоръчана й е била биопсия на този участък. След диагностицирането на фрактурата на 12-ти гръден прешлен пострадалата е била прегледана от ортопед в Горна Баня, поставен й е бил гръдно-поясен корсет (лумбостат). Не й е било предложено оперативно лечение поради давността на травмата и липсата на неврологична симптоматика. Към 09.05.2016г. са били установени рентгенови данни за настъпило костно зарастване (консолидиране) на фрактурирания прешлен. В резултат на получените травматични увреждания ищцата е търпяла интензивни болки и страдания за срок от 2-3 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до 12 месеца. Към датата на извършения от вещото лице-ортопед личен преглед се констатира, че ищцата все още се оплаква от болки в кръста и гърба, усилващи се при движение и натоварване, които й създават битов дискомфорт и нарушават качеството й на живот.

Медицинският експерт сочи, че при пострадалата е налице продължителен период с болки в областта на млечната жлеза. Симптомите са били трудно овладени от прилаганата терапия, като данните от най-новите изследвания сочат за наличие на хроничен процес, което състояние налага задължително динамично проследяване. Гръдната травма е отзвучала без остатъчни последици. Фрактурата на прешленовото тяло е зараснала с незначителна деформация на гръбначния канал, без отношение към гръбначния мозък и неврални структури.

В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещите лица поддържат заключението си. Вещото лице неврохирург излага, че в първоначалната документация от първото лечебно заведение не е било посочено изрично „контузия на бял дроб“, но в тази на УМБАЛ „Св. Анна – София“ и на „Пирогов“ било отбелязано „УЗД следи от плеврален излив в ляво“.

Пояснило е, че не може да има плеврален излив без да има контузия на белия дроб. В „Пирогов“ при рентгена също било описано „ателектази в ляво, белодробно поле задебелено, плеврални сенки“, които били белези на контузия на белия дроб. Такива промени не можели да настъпят без наличието на такава. Вещото лице е уточнило, че контузията на белия дроб води до временна опасност за живота, както и плевралния излив, които били едно и също.

По делото е изготвена и съдебномедицинска експертиза от вещо лице – 4 пулмолог, от която се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия на гръдния кош, двустранни малки плеврални изливи. В експертизата се сочи, че при ищцата не са били описани и документирани патологични промени в белодробния паренхим. Вещото лице сочи още, че болките при подобни травматични фрактури, предвид възрастта на ищцата, отзвучават в рамките на 40-45 дена след травмата, тъй като липсват рентгенови данни за дислокация на фрагментите на ребрата и гръдната кост.

Експертът не е извършил личен преглед на ищцата и не може да посочи дали са налице трайни последици за здравословното състояние на последната от получените травми.

В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице излага, че за да може да бъде установен плеврален излив рентгенографично е необходимо той да бъде поне 60-70 мл, а ехографско може и по-малко. Посочва също, че при здрав човек количеството на тази течност е около 5 мл. Уточнява, че при постъпването на ищцата в „Пирогов“ на 07.09.2015г. диагнозата е придобила по-конкретен вид, като допълнително е било установено счупването на гръдната кост и счупване на 8-мо и 9-то ребро в ляво, като там също е било описано наличие на малки плеврални изливи.

По делото е изготвена и повторна КСМЕ, изготвена от вещи лица специалност – хирургия и образна диагностика, от която се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила голям хематом /кръвонасядане/ в областта на лявата гърда. Докторите сочат, че към момента на изготвяне на заключението при ищцата се наблюдава трайна деформация на гърдата, изразяваща се в хлътване с прекъсване на паренхима, дефект, вървящ от горния вътрешен квадрант към долния външен квадрант, даващ значителен козметичен дефект, с придърпване на ареолата и мамилата към хлътването. Гърдата е дифузно по-плътна и леко болезнена при палпация.