Решение № 145 от 29.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Кюстендил, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500156 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 656/22.02.2023 г. по описа на ДСИ при ДРС, подадена от „*****“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *****, представлявано от изп. директор И.К., чрез пълномощника му адв. Й.М. от САК, с адрес за връчване *****, в качеството му на взискател по изп.д. № 20121510400293/2012 г. по описа на ДСИ при ДРС, насочена против Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 24.01.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство – длъжникът Н. А..

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител не е изложил писмени мотиви по обжалваните действия.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че с молба от 26.11.2012 г. взискателят е представил изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2562/2011 г. на ДРС и е поискал образуването на изпълнително дело против длъжниците П. и Н. А.и.

От приложеното копие на изпълнително дело е видно, че същото е образувано на 28.11.2012 г.

Установено е по делото, че длъжникът П. А. е починал през 2017 г., но данни за неговите наследници по изпълнителното дело не са събрани.

Извършени са действия по удовлетворяване на вземането, като част от сумите са 1 били събрани.

С молбата си за образуване на делото взискателят е посочил способи за изпълнение.

С друга своя молба от 15.01.2013 г. поискал и извършване на опис на вещи на длъжниците, респ. публична продан на същите, само за част от дълга – за сумата то 3300 лв.

Заплатена е таксата за това – л. 18 от изп. дело.

По делото регулярно (ежемесечно или през няколко месеца) са постъпвали суми, първата от които на 21.02.2013 г., а последната на 24.11.2022 г.

С молба от 23.01.2023 г. взискателят е посочил и други способи, но с резолюция на нея съдебният изпълнител е посочил, че исканите действия не могат де се изпълнят, т.к. изпълнителното дело е прекратено при условията на чл. 433, ал., т. 8 от ГПК – перемирано.

С Постановление от 24.01.2023 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Жалбата, насочена против постановлението за прекратяване, е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от взискателя п о чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.

В случая се твърди, че не са налице основания за прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както е приел ДСИ при ДРС, т.к. перемция не е настъпила.

За изясняването на повдигнатия спор е необходимо да се посочи, че перемцията санкционира бездействието на взискателя, когато той отказва да посочи способ за принудително изпълнение, когато не желае да посочи друг способ при очевидна невъзможност да бъде реализиран искания, респективно нежелание да бъде повторен този способ след като веднъж се е оказал неуспешен, и това негово бездействие да е продължило повече от 2 г. До прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. перемпция, се стига по силата на закона (ex lege), ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, доколкото и в случая не е налице изключението по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – изп. дело не е за издръжка. За да е налице поискано изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е достатъчно съдебният изпълнител да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването му, или да е овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

От данните по приложеното изпълнително дело тук се установява, че предприетите изпълнителни действия са по искане на взискателя, който, освен че e сезирал съдебния изпълнител с искане за образуване на изпълнителното дело, е посочвал изпълнителни способи в свои молби, последната от които от 15.01.2013 г. След този момент по делото регулярно (ежемесечно или през няколко месеца) са постъпвали суми, първата от които на 21.02.2013 г., а последната на 24.11.2022 г. Така, при наличието на предприети изпълнителни действия, поискани от взискателя и довели до ежемесечно постъпване на суми за удовлетворяването на вземането, не се съзира логичен аргумент за отправяне на последващи искания и посочване на нови способи за изпълнение. Нещо повече, в тази насока не би бил налице правен интерес, т.к. с частичното удовлетворяване на вземането чрез провежданото принудително изпълнение и постъпващите почти ежемесечно суми, за 2 взискателя очевидно е отпаднала необходимостта да предприема други активни изпълнителни действия не само защото получава изпълнение, а и защото те биха били нецелесъобразни с оглед разходите, които ще се наложи да стори за тях – за плащане на такси например. Ето защо, именно поради преустановените плащания след 24.11.2022 г., с молба от 23.01.2023 г. взискателят е посочил и други способи. От това следва, че не са налице условията за прекратяването на делото по силата на закона, като до датата на фактическото прекратяване на делото с атакувания акт очевидно не е изтекъл срокът по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. действията на ДСИ в този смисъл са незаконосъобразни. Това налага и отмяната на атакувания акт, въпреки декларативния му характер.

С изложените мотиви този съдебен състав приема, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а делото върнато на ДРС при ДРС за продължаване на процесуалните действия по него.

По разноските: В настоящето съдебно производство не се претендират разноски, поради което и произнасяне в т.см. не се следва.

По обжалваемостта:Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд – арг. от разп. на чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 24.01.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по жалба с вх. № 656/22.02.2023 г. по описа на ДСИ при ДРС, подадена от „*****“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *****, представлявано от изп. директор И.К., чрез пълномощника му адв. Й.М. от САК, с адрес за връчване *****, в качеството му на взискател по изп.д. № 20121510400293/2012 г. по описа на ДСИ при ДРС.

ВРЪЩА изпълнителното делото на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Дупница за продължаване на процесуалните действия при мотивите, изложени в този съдебен акт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ДСИ при ДРС по изп.д. № 293/2012 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3