Определение № 362 от 08.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 362 гр. Перник, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500225 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от И. М. К. от *** против определение № 659/26.02.2026 г., постановено по гр. д. №137/2024 г. по описа на РС-Перник, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от разноски за изготвяне на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза. В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно. Излага се, че е налице неправилна преценка на първоинстанционния съд относно възможността дали ищцата разполага с достатъчно средства към момента на искането и въз основа на представените от нея декларации. Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да бъде освободена молителката от заплащането на разноски по делото.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба.

Дължимата за въззивното производство държавна такса може да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения:

1

Производството по гр. д. № 137/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е във втора фаза по извършване на делбата с предявени претенции по сметки по чл.12, ал.2 ЗН и чл.30 ал.3 ЗС. В тази връзка първоинстанционният съд е допуснал съдебнооценителна експертиза по поставени общо 24 задачи, като е определил депозит за изготвяне на експертизата както следва: сумата в размер на 1 431,03 евро, вносима от И. М. К., сумата в размер на 255,65 евро, вносима от Г. М. В. и сумата в размер на 76,69 евро, вносима от И. М. С.. С молба от 16.02.2026 г. жалбоподателката е е направила искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски, тъй като няма достатъчно средства за заплащането им.

Представени са 2 бр. декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК от И. М. К., в която същата под страх от наказателна отговорност на основание чл.313 НК посочва, че притежава 1/8 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в *** , 1/3 ид.ч. от двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв.метра, построена в урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-97 в с.Кошарево, общ.Брезник и от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 59 кв.метра, построена в УПИ III-общ. (трети) в кв.38 А в ***, недвижим имот в ***, 1/9 ид.ч. от дворно място и къща в ***. Декларирала е, че притежава със съпруга си в режим на СИО МПС л.а. „***“ с рег.№ ***, произведен през 2009 г., със съпруга си А.А.К. няма депозити, няма участие в търговски дружества като съдружник или акционер, не притежава ценни книжа. Посочила е, че получава 557,27 евро месечно трудово възнаграждение, като с решение на ТЕЛК от 10.06.2025 г. й е била призната 81% трайно намалена неработоспособност, като в тази връзка получава пенсия в размер на 311,68 евро. Посочено е, че съпругът на жалбоподателката не получава заплата или пенсия, като разходите за семейството се поемат само от молителката.

С обжалваното определение № 659/26.02.2026 г., постановено по гр. д. №137/2024 г. по описа на РС-Перник съдът е приел, че И. М. К. притежава дворно урегулирано място, с площ от 610 кв. метра Х-97 в кв.12, находящо се в *** представляващо парцел Х-97 в кв.12, в ***, което е изключителна нейна собственост и което не било посочено в представените 2 бр. декларации по чл.83 ал.2 ГПК, но за което е направила признание в сезиращата искова молба. Приел е, че ищцата е декларирала, че получава доходи както от трудово възнаграждение, така и от обезщетение от пенсии и добавки, притежава гореописаните недвижими имоти, както и, че е упълномощила адвокат, който да я представлява по делото и в производството вече е сторила разноски за заплащане на депозит за вещо лице по приета съдебно-техническа експертиза от 07.07.2025 г. Посочено е, че предмет на делбата са недвижими имоти на обща пазарна стойност, посочена от вещото лице, в размер на 363 880 лева (равностойността на 186048,89 евро), на които молителката е съсобственик и за които претендира, че е 2 увеличена стойността на наследството, оставено от наследодателите на съделителите в резултат на извършени от нея ремонти и подобрения. Съдът е приел, че сумата не е непосилна за молителката, като поставените към вещото лице във връзка с претенциите по сметки, заявени от И. М. К., са общо 17 от 24. Поддържа, че от справка за родствени връзки на ищцата се установява, че последната има пълнолетна дъщеря К.А.К., ЕГН **********, в трудоспособна възраст, която към настоящия момент полага труд на длъжност „***“ в „Бримекс“ ЕООД, като същата би могла да подпомогне молителката при поемане на разходите в производството. Съдът е приел, че държавната такса по делото още не е определена досежно нейния размер с оглед спецификата на производството.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Нормата на чл. 83 от ГПК предвижда освобождаване от държавни такси и разноски в производства по дела на лица, посочени в ал. 1, т. 1 и т. 2, без оглед на доходите им. В ал. 2 на същия член е предвидена възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази категория лица да не бъде лишена от правосъдие.

Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин (чл. 56 от Конституцията на Република България) на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Нормата е насочена не само към лица без доходи, но и към лица, които получават някакви доходи, но те са недостатъчни.

Критериите, по които съдът извършва преценка, са изброени в закона чл. 83, ал. 2, т. 17 от ГПК, като изброяването не е изчерпателно. Комплексно следва да бъдат изследвани всички обстоятелства от значение за създаване на цялостна представа за финансовото положение на страната.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на от внасяне на същите въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса, респ. разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно 3 средства, за да ги заплати в цялост или частично. В подобен смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Т. е., за да бъде уважена молбата за освобождаване от държавна такса, следва да бъде установено не просто затруднение на страната, а невъзможност таксата да бъде заплатена от нея. Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд на Република България по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, че въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването на И. М. К. изцяло от внасянето на разноски в производството по гр.д.№137/2024 г. по описа на РС-Перник. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че същата не е декларирала дворно урегулирано място, с площ от 610 кв. метра Х-97 в кв.12, находящо се в ***, представляващо парцел Х-97 в кв.12, в ***, доколкото с представената декларация по чл.83 ал.2 ГПК от 13.02.2026 г. са посочени притежавани недвижими имоти в ***. От друга страна, обстоятелството, че същата притежава недвижими имоти, при липса на данни, че същите се отдават под наем, не обосновават извод, че молителката е в обективна възможност да реализира доходи от тях, още повече тази възможност да отрича наличие на основание за освобождаване от внасяне на разноски по делото. Следва да се има предвид, че основателността на искането се преценява с оглед наличието на средства на лицето към момента, в който е направено, а не с оглед бъдещи хипотетични доходи, още повече, че осребряването по време на висящия исков спор на идеалните части от недвижимите имоти, предмет на производството по делба, е практически трудно осъществимо. Видно е от представените с частната жалба писмени доказателства, че навършилата пълнолетие дъщеря на молителката не е член на нейното домакинство. С оглед на обстоятелството, че частната жалбоподателка получава общ месечен доход от 744,11 евро и не е декларирала ежемесечни разходи по повод влошено здравословно състояние, както и че същата е представила доказателства за внесен депозит за вещо лице по същото дело в размер на 200 лв. се налага изводът, че молителката има достатъчно средства, за да 4 заплати частично дължимите разноски в размер на 150 евро, а за разликата до определения от РС-Перник депозит в размер на 1431,03 евро следва да бъде освободена от внасянето им. Изводите на въззивния съд не съвпадат изцяло с изводите на съда, постановил обжалваното определение, поради което същото следва да се отмени, в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. М. К. за освобождаването й изцяло от заплащане на депозит за вещо лице и да се освободи молителката от внасяне на разноски за допуснатата съдебно-оценителна експертиза в размер над 150 евро до 1431,03 евро по №137/2024 г. по описа на РС-Перник, като в останалата част следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 659/26.02.2026 г., постановено по гр. д. №137/2024 г. по описа на РС-Перник, в частта му, с която е оставено без уважение искането на И. М.

К. ЕГН ********** от *** да бъде освободена от заплащане на разноски за изготвяне на назначената по делото съдебно –оценителна експертиза за размера, представляващ разликата над 150 евро до 1431,03 евро, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК И. М. К. ЕГН ********** от задължението за заплащане на разноски за възнаграждение за вещо лице за назначената по гр.д.№ 137/2024 г. по описа на РС-Перник съдебно-оценителна експертиза за размера, представляващ разликата над 150 евро до 1431,03 евро.