Решение № 260104 от 18.08.2022, Районен съд - Лом

ДОПЪЛНИТЕЛНО

РЕШЕНИЕ

(по чл. 250, ал. 3 от ГПК)

Гр.

Лом, 18.08.2022 г.

Ломският районен съд, пети граждански състав, на осемнадесети август, две хиляди двадесет и втора година, в закрито заседание, в следния състав:

Председател:

Елица Орманова, като разгледа докладваното от съдия Орманова гражданско дело № 273 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

По молба с вх. № 262669/14.07.2022 г.

Производството е по реда на чл. 250 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

От ищеца “ОТП

ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:, представлявано от И.Г.Д. - М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт И П, е заявено искане, което по съществото си съставлява такова за допълване на решението по делото, като се иска съдът да се произнесе с изричен диспозитив, с който да се отхвърли претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до 29.04.2019 г. , тъй като в мотивите съдът е приел, че същата се дължи от 30.04.2019 г., когато е станала изискуема цялата неизплатена главница общо 1740,75 лв. до окончателното й изплащане, без да се е произнесъл по това в диспозитива на решението.

По реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК постъпилата молба е съобщена на противната страни, която в срока по закон не е изразила становище.

Съдът, като прецени представените пред него доказателства, и във връзка с наведените твърдения, намира следното:

С нормата на чл.

250 ГПК е предвидена възможност за допълване от съда на постановения от него съдебен акт в случай, че не се е произнесъл по цялото искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

В случая молбата е депозирана в срока по закон, от активно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е и основателна, поради следното:

От анализа на заявените искания и данните по делото съдът констатира, че действително с определението за насрочване на делото от 02.11.2021 г. е приел за разглеждане главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземания на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: г, като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД - цедент, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от 31.03.2014 г. и изпълнителен лист от 31.03.2014г. по ч.гр.д № 346/2014 г. по описа на PC - Лом, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 г. и включващи: сумата от 1740,75 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението – 28.03.2014 г., до изплащане на вземането;

139,70 лева - договорна лихва за периода от 30.08.2013г. до 27.03.2014 г., 24,72 лева - мораторна лихва за периода от 30.08.2013 г. до 27.03.2014г. и 60,00 лева заемни такси.

В диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца по този главен иск, а единствено в мотивите /стр.9 от решението/ е прието, че лихва за забава върху главницата от 1740,75 лв. се дължи, считано от 30.04.2019 г., а не както ищецът претендира – от 28.03.2014 г.

При тези обстоятелства са налице предпоставките на чл.

250, ал.1 от ГПК за допълване на решението.

Водим от горното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът:

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА решение № 260085 от

21.06.2022 г., постановено по гр.д. № 273 от описа на ЛРС за 2021 г., КАТО в диспозитива на решението, на стр. 12, след установителния диспозитив: „ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО, че В.А.Н., ЕГН **********,***, дължи на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: представлявано от изпълнителния директор И.Д.- М., като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД - цедент, вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 г., както следва:

1740,75 лева /хиляда седемстотин и четиридесет лева и седемдесет и пет стотинки/ главница; 139,70 лева /сто тридесет и девет лева и седемдесет стотинки/ договорна лихва за периода от 30.08.2013г. до 27.03.2014 г., 24,72 лева /двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ мораторна лихва за периода от 30.08.2013 г. до 27.03.2014г. и 60,00 лева /шестдесет лева/ заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.03.2014 г. по ч.гр.д № 346/2014 г. по описа на PC – Лом.“,

ДОПЪЛВА следния текст:

„като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законната лихва за забава върху главницата за периода от 28.03.2014 г. до 29.04.2019 г.“

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му – арг. от разп. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: