Решение № 9 от 30.05.2025, Районен съд - Тополовград
- Съд
- Районен съд - Тополовград
- Дело
- Административно наказателно дело 5/2025
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 30.05.2025
- В сила
- 26.06.2025
- Състав
- Милена Иванова Семерджиева
Цитирани разпоредби
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Тополовград, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20252320200005 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се изтъкват мотиви относно допуснати съществени процесуални нарушения, липса на задължителните реквизити в АУАН и НП съгласно ЗАНН, липса на описание на обстоятелствата при които е извършено нарушението, като се посочва, че са налице два акта с различно съдържание.
Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно издаденото НП № 25-0358-000002/06.02.2025 г. на Началника на РУ – Тополовград.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Началникът на РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като в придружителното писмо, с което се изпраща преписката посочва, че подадената жалба е неоснователна и не следва да се уважава.
1
Контролиращата страна РП – Ямбол не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 20.01.2025 г. е съставен АУАН № 703955 на жалбоподателя, за това, че на 20.01.2025 г., около 15:36 часа, в гр.Тополовград, ул.“Мусала“ до ж.к.“Сакар“, управлява товарен автомобил, марка „***********“, модел 93, собственост на „***********“ЕООД гр.Д., за който при извършената проверка се установило, че водача не използва задължителен обезопасителен колан, след като автомобила е оборудван с такива. Актът е съставен от актосъставителя Д., в присъствието на свидетелите Г. и С.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. Въз основа на този акт е издадено НП № 25-0358000002/06.02.2025 г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено срещу разписка на 12.02.2025 г. На 17.02.2025 г. е входирана жалба в РУ - Свиленград, съответно препратена на РУ - Тополовград.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите – полицейски служители, присъствали при установяване на нарушението и при съставянето на акта, които посочват подробно обстоятелствата при които е установено нарушението и при които е съставен акта и между техните показания не са налице никакви противоречия.
От показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетели – полицейски служители се установява, че на въпросната дата жалбоподателя е бил спрян за проверка и са били установени две нарушения, които той е извършил и за двете нарушения са съставени два отделни акта, като полицейските служители описват по идентичен начин нарушенията и обстоятелствата при които са извършени. И тримата заявяват, че водача е управлявал МПС-то без обезопасителен колан и това са го видели всички когато са спирали преди да спрат водача за проверка, т.е. в момент на движение и управление на МПС-то.
Към преписката е приложена справка за нарушител/водач, от която е 2 видно, че водачът има съставени и множество АУАН за нарушения на ЗДвП, фишове и НП.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви, в съответствие с всички други събрани по делото доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното НП да бъде потвърдено, като напълно законосъобразно и правилно. Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Съгласно този текст, водачите и пътниците в МПС-тата когато са в движение използват обезопасителни колани с които последните са оборудвани, като в ал.2 на този текст са посочени изключенията които са допустими по този закон и за определени категории лица е допустимо да не използват обезопасителни колани и те са посочени в отделни 5 точки на въпросната алинея.
От събраните по делото доказателства – свидетелските показания и обясненията на актосъставителя действително се установява, че жалбоподателя по време на движението на МПС-то не е използвал обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила, въпреки че е задължен съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 188 ал.1 от ППЗДвП. Действително в чл. 137а, ал.2 от ЗДвП и чл. 188 ал.2 от ППЗДвП са посочени случаите, в които могат да не ползват обезопасителни колани определени лица, но в настоящия случай, а и не се твърди от жалбоподателя, че той е такова лице от категорията на посочените. За това след като проверяващите органи са установили и доказват по безспорен начин, че 3 жалбоподателят, въпреки че е бил длъжен, не е поставил обезопасителен колан като водач на МПС, то той следва да носи съответната административно-наказателна отговорност и законосъобразно административноноказващият орган му е определил наказание точно фиксирано по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 л ева.
Не може да се приемат възраженията в жалбата, че не са описани точно и ясно обстоятелствата при които е извършено нарушението и АУАН и НП не съдържат задължителните реквизити по ЗАНН. Напротив и в АУАН и в НП подробно е описано нарушението по време, място и начин на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено. Това, че има издадени два акта както се посочва в жалбата и те са различни няма отношение, тъй като обжалваното НП касае едно от нарушенията свързано с ползване на обезопасителен колан и единия от актовете и те са конкретно и ясно посочени в него. Също така, неможе да се приеме и възражението, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като и АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по съответния ред и начин предвиден в ЗАНН и съдържат всички необходими реквизити, като са спазени и правилата по връчването им.
Също така, неможе да се приеме, че е налице маловажен случай, тъй като нито от обективна, нито от субективна страна извършеното нарушение е с пониска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а и видно от справката за водач, жалбоподателя има множество нарушения по ЗДвП за които са издадени АУАН, НП и фишове и липсва критично отношение към деянията му и зачитане на правните норми и правила и съответно с оглед множеството нарушения следва да се приеме, че личността също не е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че съвсем правилно и обосновано АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП и е наложил санкцията предвидена в текста, която е точно определена и не подлежи на преценка, тъй като няма минимален и максимален размер. Съдът не констатира и да са допуснати някакви други невизирани в жалбата нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и НП.
4
С оглед на всичко гореизложено следва да се направи извода, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материалния закон и процесуалноправните норми и като такова следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано НП № 25-0358000002 от 06.02.2025 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на М. О. С. с ЕГН ********** от *********** е наложена „глоба“ в размер на 50,00 лева /петдесет лв./ на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5