Решение № 96 от 13.05.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Монтана, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20241630200218 по описа за 2024 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 23-0996-002681/12.01.2024г. на Началник РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана са наложени на М. В. Д., с посочен адрес в гр.Монтана и чрез адв.И. С. от АК - Враца, административни наказания - глоба в размер на 2000 (две, хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), санкционирано на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП ( в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). С обжалваното НП спрямо водача Д. са отнети 15 (петнадесет) контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/12 на МВР (в редакция след изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.).

Недоволна от наказателното постановление жалбоподателката Д. лично и чрез адв.И. С. от АК – Враца, моли да бъде отменено. Редовно призована, Д. се явява лично и с адв.С., твърди, че нарушението не е извършено, имала качеството на пешеходец, а не на водач. Адв.СТОЧЕВСКИ пледира за отмяна на НП чрез доводи изложени и в писмена защита, приложена е и съдебна 1 практика. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО) Началник РУ – Монтана към ОДМВР - Монтана, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок. Съдът прие да разгледа жалбата по същество, макар и същата да не е прецизно изготвена, респ. да е съобразена с изискванията на чл.60, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Макар и не прецизна, жалбата съдържа ясно изразено искане за отмяна на обжалваното НП, чрез посочване, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно отразяване на фактическата обстановка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 27.12.2023г. в 00:10 часа в гр.Монтана, от местността ПАРТА кьм кръстовището с ул.Веренишка срещу бензиностанция "ПЕТРОЛ" по път без настилка, водача М. В. Д. управлявала л.а. „ОПЕЛ КОРСА“ с рег. № ххх. С нея в л.а. бил съпругът й св.Д.А.Д. и детето им, което е с 80 % ВСУ с чужда помощ, със специални нужди.

Полицаите св.Д. М. Л. ст. полицай към Група „Постова дейност“ при РУ – Монтана и св.А. Л. А., командир на отделение при РУ – Монтана, били на работна смяна въпросната вечер срещу бензиностанция „ПЕТРОЛ“ на ул.Веренишка, където има установъчен пункт, със задача превантивно да спират автомобили, за които имат съмнение за употреба на алкохол и наркотични вещества и допускат административни нарушения. Забелязали, че два автомобила слизат един след друг от вилна зона „ПАРТА“. Когато единият л.а. доближил и тръгнал към уширението на ул.Веренишка, св.Л. подал сигнал със „стоп палка“ по образец, л.а. започнал да се движи назад и паркирал на паркинг на същата ул.Веренишка. На първия автомобил водач била жалбоподателката, която слязла от л.а. Св.Л. се представил, но нямал възможността да й обясни каква е причината за спиране, защото излязъл 2 съпругът й св.Д.А.Д., който започнал да крещи, че на този път полицаите нямат право да работят, можели да пият и да управляват на него. Св.Л. казал, че това не е така, тъй като се намират на път за обществено ползване. При проверката били и водачът на втория автомобил – съпругата на св.Б.Г. И.ОВ.

В хода на извършената полицейска проверка, свидетелите доловили признаци на употребен алкохол у водача жалбоподателката М. В. Д. и съпругът й св.Д.А.Д.. Водачът Д. била поканена да бъде проверена за употреба на алкохол чрез техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабричен № ARRB 0073, като Д. категорично отказала да бъде тествана.

Св.А. Л. А. съставил талон за изследване № 143581, който водача Д. отказала да подпише и получи. Отказът бил удостоверен с подпис на св.Д. М. Л.. По отношение на Д. бил съставен

АУАН Серия G A № 2681, бл. №

662344/27.12.2023г. за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Д. отказала да подпише процесния АУАН, като този отказ бил удостоверен с подпис на св.А. Л. А..

В АУАН Серия GA № 2681, бл. № 662344/27.12.2023г. били изложените обстоятелствата на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, посочени по - горе. Въз основа на АУАН, съставен по повод на установеното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, от водача Д. било иззето СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на л.а. Датата 27.12.2023г., като дата на отнемане на СУМПС от водача Д. е удостоверена и в приложената по делото справка за нарушител/водач относно Д. (л.20 от делото).

Въз основа на изготвения АУАН Серия G A № 2681, бл. № 662344/27.12.2023г., Началник РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана като административно-наказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з1632/21г. на МВР намерил, че М. В. Д. е извършила административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП и издал обжалваното НП, санкционирайки го на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.).

Видно от приложена и приета по делото справка за нарушител/водач относно Д., последната към 27.12.2023г. е притежавала СУМПС № 282970715, валидно до 12.10.2026г., което със ЗППАМ № 23 – 1808 – 000051/02.01.2024г. е отнето на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Със 3

ЗППАМ № 23 – 1808 – 000053/02.01.2024г. са отнети СРМПС № 009110376 и 2 регистрационни табели с рег. № ххх. Съгласно справката за нарушител/водач, спрямо Д., водач от м.09.2016г., има издадени 1 бр. НП (процесното), 8 бр. влезли в сила фишове и 2 бр. Заповеди за ППАМ.

В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (имайки предвид вида дело) св.Д. М. Л. и св.А. Л. А. потвърждават изложеното в АУАН и в талона за изследване № 143581. Жалбоподателката Д. заявява, че е отказала да бъде проверена за употреба на алкохол защото била спряла и упралявания от нея л.а. не се движил, респ. имала качеството на пешеходец. Св.Д.А.Д.

(съпруг на жалбоподателката) и св.Б.Г. И.ОВ (приятел, бил заедно със семейството й и съпругата му на 27.12.2023г. на вилата на семейство Д.), попдържат версията на жалбоподателката, а именно когато започнала полицейската проверка л.а. бил спрял, заключен, били до л.а.

По искане на защитата, съдът изиска видеозапис на извършената проверка на 27.12.2023г., в отговор на който съгласно писмо № 1808006141/24.04.2024г. по описа на РУ – Монтана към ОДМВР – Монатна, всички файлове с видеоинформация се съхраняват за срок от 30 дни в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР, съгласно чл.11, ал.1 от организационно-техническите правила за работа с АИС “ВОДПК“, утвърдени със заповед № 8121з-140/08.02.2022г. на Министъра на вътрешните работи, след мотивирано искане до директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР или от ръководителите на съответните структури (по силата на чл.15, ал.1 от горецитираните правила). По конкретния случай е трябвало да бъде отправено такова искане до 26.01.2024г. по посочения ред, за да бъде преиндексиран файла с видео и аудио информация и да бъде съхранен за по-дълъг период и съответно предоставен.

След обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото, които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че административно-наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Проверката за употребата на алкохол у жалбоподателката М. В.

Д. като водач на МПС е извършена съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от ЗДвП, респ. НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични 4 вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г., изм. и доп. бр.99 от 20.11.2020г., в сила от 1.01.2021г., бр.81 от 26.09.2023г.), действаща към времето на съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът установява, че административно-наказващия орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Д. е отказала проверка за употреба на алкохол с техническо средство и доказателствен анализатор, а след издаване и попълване на талон за изследване, е отказала да го получи, съответно Д. не се явила в определеното лечебно заведение, на практика е отказала медицинско лабораторно изследване.

Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП за доказано по несъмнен начин. Нарушението се оспорва от жалбоподателката и затова съдът следва да изложи доводи по разбора на доказателствата и приложеното на закона в детайли. Не се обори доказателствената сила на съставения АУАН, напротив потвърждава се от доказателствата по делото, като настоящия съд кредитира изцяло показанията на св.Д. М. Л. и св.А. Л. А..

Д. твърди, че неправилно е отразена фактическата обстановка, но от доказателствата по делото, настоящият съд намира, че нарушението е доказано за извършено по несъмнен начин и правилно са отразени обстоятелствата. Според настоящият съд НП № 23 – 0996 – 002681/12.01.2024г. е обосновано, издадено заради доказано административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП в съответствие със закона и целите му. От правно значение е и че водачът Д. е имала качеството на такъв съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, обстоятелство безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото. Видът пътна настилка (това, че Д. е управлявала МПС по път без настилка), не е елемент от състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, респ. ирелеватно е за вината й по какъв път е управлява МПС. Безспорно е установено, че към 27.12.2023г., 00:10 часа Д. е имала качеството на водач на МПС, който е субект на админитративното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, осъществено от обективна и субективна страна от Д.. Очевидно е от данните по делото, че не само е имала качеството на водач, но Д. е управлявала л.а. по път отворен за обществено ползване, който има белезите на „път“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП и § 6, т.1 от ДР на ЗДвП. Представеният снимков материал, не променя 5 направените правни изводи. Настоящият съд не споделя доводите изложени в писмената защита от адв.С. от АК – Враца. Приложената съдебна практика не съответства на установените по настоящето дело конкретни факти и обстоятелства. Налице е управление на МПС преди извършване на полицейската проверка, Д. е управлявала л.а. и е имала качеството на водач.

Правно ирелеватно и несъответно на изискванията на чл.174, ал.3 от ЗДвП е това, че след управление на л.а., същият бил спрян и Д. и съпругът й били извън л.а. Всичко това очевидно е сторено преднамерено, за да се избегнат последиците на административно-наказателната отговорност.

Относно изискания видеозапис на полицейската проверка и това, че не е приложен такъв, тъй като е следвало да се направи такова искане най – късно до 26.01.2024г., съдът намира, че липсата му не променя изложените правни изводи за доказаност на нарушението, защото същото е доказано по несъмнен начин чрез другите писмени и гласни доказателства по делото.

От приложеното по делото заверено копие на талон за изследване № 143581 е видно, че отказа на Д. е удостоверен по надлежен ред съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017г. ( Предишна ал.8 – ДВ, бр.81 от 2023г.), като нарушителя Д. е отказал да подпише и получи талона, което е удостоверено с подпис на св.Д. М. Л.. По несъмнен начин е доказано, че нарушителя Д., е отказала проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство и доказателствен анализатор, респ. и медицинско лабораторно изследване на кръвна проба.