Решение № 11237 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11237 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110121189 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от М. Т. Й. - С. срещу ЮЛ, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 996.71лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 13.09.2013 г. до 30.01.2025 г. в размер на 1214.39 лв., както и сумата от 125 лв. съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по гр.д. № 38218/2013 г. по описа на СРС, поради погасяването му по давност.

Ищецът твърди, че срещу него е влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38218/2013 г. по описа на СРС и е издаден изпълнителен лист от 28.01.2014 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 412/2014 г. по описа на ЧСИ *********. Поддържа, че давността била изтекла на 15.02.2019 г. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че издаденият по изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по гр.д. № 38218/2013 г. по описа на СРС било образувано изп. д. № 412/2014 г. по описа на ЧСИ *********, като по време на изпълнителното дело до 26.06.20215 г. не била текла давност. Твърди, че в рамките на изпълнителното производство са извършвани действия, прекъсващи погасителна давност за процесните вземания. На 08.11.2023 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на 08.10.2024 г. било образувано ново изпълнително дело № 3541/2024 г. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

1

С определение от 02.02.2026 г. постановено по настоящото дело е върната искова молба с вх. № 129317 от 18.04.2025г. подадена от М. Т. С. срещу ЮЛ (с предишно наименование „ЮЛ), в частта в която се претендира не дължимостта на сумата от 274 лв. представляваща лихва, която сума е формирана от сумата от 198.18 лв. – договорна лихва за периода от 19.10.2012 г. до 20.09.2013 г. и сумата от 76.36 – обезщетение за забава за периода от 20.11.2012 г. до 10.09.2013 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу М. Т. Й. - С. е издаден изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по гр.д. № 38218/2013 г. по описа на СРС.

По делото не е спорно обстоятелството, че ЮЛ е променило фирмата си на ЮЛ.

По делото е представен препис от изп. д. № ********** по описа на ЧСИ *********, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ЮЛ на 14.02.2014 г., като с молбата на съдебният изпълнител му е възложено да предприеме конкретни действия срещу длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по гр.д. № 38218/2013 г. по описа на СРС, 52 състав.

На 20.05.2016 г. е подадена молба от ЮЛ (с предишно наименование ЮЛ), с която се иска да бъде конституирано дружеството като взискател по делото, тъй като на 22.04.2016 г. бил сключен договор за цесия с ЮЛ и процесното вземане било прехвърлено на това дружество. Към молбата са приложени договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания, потвърждение за извършена цесия по чл. 99, ал. е от ЗЗД, както и пълномощно от ЮЛ за уведомяване на длъжниците от цесионера. С постановление от 03.08.2016 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 429 ГПК ЮЛ (с предишно наименование ЮЛ) е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.

На 23.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение до ЮЛ, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника М. Т. Й. - С. открити в банката. От представените доказателства се установява, че на 23.01.2018 г.

/датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

С молба от 01.03.2021 г. подадена от взискателя по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и опис и оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

С молба от 12.09.2021 г. подадена от взискателя по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и опис и оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

На 23.11.2022 г. е изпратено запорно съобщение до ЮЛ, с което е 2 наложен запор върху всички сметки на длъжника М. Т. Й. - С. открити в банката. От представените доказателства се установява, че на 24.11.2022 г.

/датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

С постановление от 08.11.2023 г. е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 08.112023 г.

По делото е представен препис от изп. д. № ********* по описа на ЧСИ *********, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ответника на 09.07.2024 г., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по гр.д. № 38218/2013 г. по описа на СРС, 52 състав. Към молбата са приложени договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания, потвърждение за извършена цесия по чл. 99, ал. е от ЗЗД, както и пълномощно от ЮЛ за уведомяване на длъжниците от цесионера. С постановление от 03.08.2016 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 429 ГПК ЮЛ (с предишно наименование ЮЛ) е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.

На 01.11.2024 г. е изпратено запорно съобщение до ЮЛ, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника М. Т. Й. - С. открити в банката. От представените доказателства се установява, че на 12.11.2024 г.

/датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.

На 16.01.2025 г. е съставен протокол за явяване на длъжника по делото М.

Т. Й. – С., която се запознала с материалите по делото и била връчена покана за доброволно изпълнение.

Със запорно съобщение от 22.01.2025 г. изпратено до ЮЛ е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на М. Т. Й. С..

С преводно нареждане от 20.05.2025 г. на взискателя по изпълнителното дело е била разпределена сума в размер на 1.55 лв.

С обезпечителна заповед № 235 от 09.03.2025 г. постановено по гр. д. № 13617/2025 по описа на СРС, 75 състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск посредством спиране на изпълнението по изп. д. № ********* по описа на ЧСИ *********.

Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., сключен между ЮЛ, като продавач и ЮЛ в качеството му на купувач, по силата на който продавачът прехвърля на купувача всички свои вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, определение в приложени № 1.

Съгласно приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., сключен между ЮЛ, като продавач и ЮЛ в 3 качеството му на купувач е видно се прехвърлят вземания, като под номер 6029 е посочен длъжник М. Т. Й. - С. и общо задължение в размер на 1035.08 лв.

Приложено и потвърждение от ЮЛ на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от ЮЛ на ЮЛ, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., които са индивидуализирани в приложение № 1 от 22.04.2016 г., представляващо неразделна част от договора.

Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи, от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на ЮЛ всички длъжниците, посочени в приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. за извършеното прехвърляне на вземания.

Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от ЮЛ, чрез ЮЛ, съгласно което ответникът, в качеството си на пълномощник на ЮЛ, уведомява ищеца, че на основание приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., сключен между ЮЛ и ЮЛ е прехвърлило на ответника изцяло вземането произтичащо от договор за кредит потребителски кредит.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на 4

ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.