Решение № 6022 от 07.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6022 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20251100509910 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „ЗД ЕВРОИНС“ АД срещу постановление за разноските по изпълнително дело № 20258500400472 на частен съдебен изпълнител А.Б..

Жалбоподателят поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществените изпълнителни действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуването му. Дългът бил погасен в срока за доброволно изпълнение.

Съдебният изпълнител не бил обвързан от минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. съобразно решение на СЕС по дело C-438/22 г. Моли съда да отмени постановлението и да намали разноските за адвокат до справедлив размер, както и да редуцира размера на дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Взискателят оспорва жалбата, като поддържа, че правото му на разноски в изпълнителното производство било гарантирано от чл. 79, ал. 1 ГПК. На взискателя се следвали разноски за адвокат и за образувано, и за водене на производството в посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери, които най-малко следвало да се приемат за инструктивни. На адвоката се следвало справедливо възнаграждение. Моли съда да я остави без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, като счита жалбата за неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба на С.А.Д., в която претендира разноски в изпълнителното производство по договор за правна защита и съдействие, приложен към молбата за образуване, в размер на 3 325 лева. В молбата по чл. 426 ГПК взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, нито е възложил на съдебния изпълнител да извърши такива по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

На 03.07.2025 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължения за следните суми: 72 000 лева – главница, 25 344,71 лева - законна лихва от 22.02.2022 г. до изтичане на срока за доброволно изпълнение, 3 325 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 126 лева – разноски, както и 6 280,07 лева – такси по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Поканата е връчена на длъжника на 03.07.2024

На 03.07.2025 г. до ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД и

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД са изпратени запорни съобщения, като в изпълнение на способа, към 11.07.2025 г. /в срока за доброволно изпълнение/ по сметката на ЧСИ е постъпила цялата сумата /видно от отговора на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД/.

На 11.07.2025 г. е подадено възражение от длъжника против размера на приетия за събиране по делото в полза на взискателя адвокатски хонорар, като е поискано и изменение на таксата по т. 26 ЗТТРЗЧСИ. Искането е оставено без уважение с разпореждане от 16.07.2025 г.

Когато е налице погасяване в срока за доброволно изпълнение /чрез плащане от длъжника или в резултат от предприетия в този срок изпълнителен способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие/, единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426, ал. 1 ГПК. В молбата първо не е посочен изпълнителен способ. И да е така обаче то тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, т. 10 от ТР № 2/2013 г. по ТД № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

При тези обстоятелства в тежест на длъжника могат да се възложат разноски за адвокатска защита, свързана само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото с това се изчерпва оказаната правна помощ. Поради това сумата от 3 325 лева е прекомерна.

Действително съществува възможност за намаляване на възнаграждението под предвидения в Наредбата размер от 200 лева поради неприложимостта й 2

/вж. решение на СЕС по дело C-438/22 г./. Настоящият състав на съда обаче намира, че сумата от 200 лева не е прекомерна.

С оглед формирания извод за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лева, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена със 142,56 лева. Постановлението, с което таксите по т. 26 от Тарифата са определени в размер над 6 137,51 лева до 6 280,07 лева, следва да бъде отменено.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски по изпълнително дело № 20258500400472 на частен съдебен изпълнител А.Б. В ЧАСТТА, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 3 325 лева, както и В ЧАСТТА, с която са определени такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 6 137,51 лева до 6 280,07 лева .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3