Определение № 31 от 15.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Пазарджик, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200501017 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД чрез юрисконсулт И. срещу определение №2929/09.10.2025г., постановено по гр.д.№5439/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №1037/08.08.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност, тъй като съдът не взел предвид заявените доводи за прекомерност на присъдения хонорар.

Излагат се доводи за ниската фактическа и правна сложност на спора. Развива доводи, че при оказана безплатна правна помощ, определеното възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл.78 ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд. По тази причина следвало да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Акцентира, че адвокатското възнаграждение, не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторени в разумни граници разход за защита на правата на страните.

Моли да се отмени определение №2929/09.10.2025 г. и вместо него да се постанови съдебен акт, с който се измени решение №1037/08.08.2025 г., в частта за разноските, като се присъди адвокатски хонорар съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството, чийто размер може да бъде и под минималния по Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна чрез адв.А. депозира 1 писмен отговор, в който се поддържа неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице изложените в частна жалба основания за неговата отмяна и моли да се потвърди обжалвания акт.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№5439/2024 г. на РС – Пазарджик е образувано по искова молба от В. П. Н., ЕГН **********, с която се иска да се прогласи недействителността на 14 /четиринадесет/ броя договори за потребителски кредит, сключени с ответника „Кредисимо“ЕАД в периода от 10.03.2020 г. до 10.04.2024 г. и за осъждане на ответника да върне заплатените без основание суми.

С решение №1037/08.08.2025 г. са уважени предявените искове, като е прогласена недействителността на 12 броя договори и е уважена осъдителната претенция по чл.55 ЗЗД.

С решението съдът се е произнесъл и по дължимите разноски от ответника „Кредисимо“ ЕАД, като в полза на адв.А., предоставил безплатна адвокатска помощ на ищеца, е присъдена на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. сумата в общ размер на 3 500,40 лева, представляващо адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като е направил искане първоначално присъдения размер да бъде намален под минималния размер, предвиден в Наредба 1/2004 г.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Действително, предявените искови претенции касаят определен тип потребителска закрила, която не се отличава със сложност и са често срещани в практиката, поради което и съдът в настоящия случай е определил възнаграждение по всяка претенция в границата на минималните размери, поради което не са налице предпоставки за неговото намаляване.

При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение първоинстанционният съд е приложил правилно относимите критерии. Такива след постановеното решение по дело С-438/2024 на СЕС са: вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, обема на извършената работа, при зачитане на принципа за достойно заплащане на труда на адвоката. Посочените в Наредба №1/2004 г. могат да служат 2 единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, без да са обвързващи съда.

В случая присъденото адвокатско възнаграждение е в общ размер от 3 500,40 лв. Отчетена е правната и фактическа сложност на спора, изразяваща се в предявени 12 броя установителни иска за прогласяване недействителност на договори за потребителски кредит. Разгледан е и уважена е и осъдителна претенция по чл.55 ЗЗД, като последица от уважаването на установителните искове и е присъдена недължимо платената от потребителя сума. В производството са проведени две открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ищеца е участвал. Приета е експертиза, по която пълномощникът на ищеца е взел писмено становище, направено е изменение на исковите претенции по реда на чл.214 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. В този смисъл, неоснователно е и възражението за злоупотреба с правото на иск, тъй страната преценява колко и какви производства да инициира. Ето защо не може да бъде игнорирано правното положение, че по всеки от уважените искове се дължи възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна помощ на ищеца.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че присъденото в полза на осъществилия безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.2 ЗА адв. А. адвокатско възнаграждение съответства на характеристиките на защитата, осъществена по конкретното дело, на обема и процесуалните усилия на оказаната адвокатска защита и в този смисъл не е прекомерно и не следва да се намалява.

Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2929/09.10.2025г., постановено по гр.д.№5439/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Пазарджик, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200501017 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД чрез юрисконсулт И. срещу определение №2929/09.10.2025г., постановено по гр.д.№5439/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №1037/08.08.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност, тъй като съдът не взел предвид заявените доводи за прекомерност на присъдения хонорар.

Излагат се доводи за ниската фактическа и правна сложност на спора. Развива доводи, че при оказана безплатна правна помощ, определеното възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл.78 ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд. По тази причина следвало да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Акцентира, че адвокатското възнаграждение, не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторени в разумни граници разход за защита на правата на страните.

Моли да се отмени определение №2929/09.10.2025 г. и вместо него да се постанови съдебен акт, с който се измени решение №1037/08.08.2025 г., в частта за разноските, като се присъди адвокатски хонорар съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството, чийто размер може да бъде и под минималния по Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна чрез адв.А. депозира 1 писмен отговор, в който се поддържа неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице изложените в частна жалба основания за неговата отмяна и моли да се потвърди обжалвания акт.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№5439/2024 г. на РС – Пазарджик е образувано по искова молба от В. П. Н., ЕГН **********, с която се иска да се прогласи недействителността на 14 /четиринадесет/ броя договори за потребителски кредит, сключени с ответника „Кредисимо“ЕАД в периода от 10.03.2020 г. до 10.04.2024 г. и за осъждане на ответника да върне заплатените без основание суми.

С решение №1037/08.08.2025 г. са уважени предявените искове, като е прогласена недействителността на 12 броя договори и е уважена осъдителната претенция по чл.55 ЗЗД.

С решението съдът се е произнесъл и по дължимите разноски от ответника „Кредисимо“ ЕАД, като в полза на адв.А., предоставил безплатна адвокатска помощ на ищеца, е присъдена на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. сумата в общ размер на 3 500,40 лева, представляващо адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като е направил искане първоначално присъдения размер да бъде намален под минималния размер, предвиден в Наредба 1/2004 г.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Действително, предявените искови претенции касаят определен тип потребителска закрила, която не се отличава със сложност и са често срещани в практиката, поради което и съдът в настоящия случай е определил възнаграждение по всяка претенция в границата на минималните размери, поради което не са налице предпоставки за неговото намаляване.