Определение № 5168 от 05.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5168 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504367 по описа за 2025 година

С постановеното по настоящото дело определение № 22594 от 13.11.2025г. делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съдържащото се във въззивната жалба искане за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК изразяващо се в твърдението, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявена от въззивницата-ищца В. С. П. претенция за възлагане на процесния делбен имот. С подадената пред СРС молба от 13.01.2026г. въззивницата е уточнила, че е направила това искане с исковата молба по предявения иск за съдебна делба.

С разпореждане № 9025 от 21.01.2026г., постановено по гр.д. № 66620/2022г. по описа на СРС, 172-ри състав, съдът е разяснил на ищцата, че не е сезиран с възлагателна претенция от нейна страна, поради което решението не следва да бъде допълвано по реда на чл. 250 ГПК. Разпоредено е след уведомяване на страните делото следва да се изпрати на СГС по компетентност.

Така постановеното разпореждане не представлява изпълнение на дадените указания.

Развитото във въззивната жалба твърдение, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по целия спорен предмет, не представлява оплакване за неправилност на решението, а оплакване за неговата непълнота, т.е. искане то да бъде допълнено чрез излагане на мотиви и диспозитив по възлагателната претенция, която жалбоподателката твърди, че е направила пред СРС. Въззивният съд не може да се произнесе по това искане, доколкото нормата на чл.

250, ал. 1 ГПК предвижда, че компетентен да се произнесе по него е съдът, който е постановил решението, чието допълване се иска, т.е. Софийският районен съд. Ако жалбоподателката наистина е направила възлагателна претенция, по която първоинстанционния съд не се е произнесъл, той следва да допълни решението си като се произнесе по нея чрез нейното уважаване или отхвърляне. Ако твърдяната възлагателна претенция не е направена, то не е налице непълнота на решението и искането за допълване 1 следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Едва след произнасяне по реда на чл. 250 ГПК и след обжалване на допълнителното решение, въззивният съд би могъл да се произнесе по неговата правилност.

Съгласно чл. 250, ал. 3 ГПК актът, с който съдът се произнася по искането за допълване на решението, е решение и този акт подлежи на обжалване по общия ред. Постановеното от първоинстанционния съд разпореждане не представлява съдебно решение, не съдържа диспозитив по искането за допълване, нито подлежи на обжалване, следователно не представлява произнасяне по искането. Делото следва да бъде върнато отново на Софийския районен съд за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК и ако първоинстанционният съд приема, че не е сезиран с претенция на ищцата за възлагане на делбения имот /каквито мотиви е изложил в разпореждането/, той следва да остави без уважение искането за допълване с решение, подлежащо на въззивно обжалване по общия ред.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за произнасяне по съдържащото се във въззивната жалба искане по чл. 250 ГПК за допълване на Решение от 01.11.2024г., постановено по гр.д. № 66620/2022г. по описа на СРС, 172-ри състав, съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2